Решение № 7785 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3788/2010 г.

Решение № 7785 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3788/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Иван Желев Илиев от гр. Аксаково, обл. Варна, против решение № 96/15.01.2010 г., постановено по адм. дело № 1873/2009 г. на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ВН-44/15.06.2009 г. на Началника на РДНСК-Варна, с която е прекратено образуваното с констативен акт № 2/06.01.2009 г. административно производство по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, за премахване на строеж "Маза под избено помещение", находящ се в жилищна сграда на ул. "Михаил Иванов" № 9, гр. Аксаково. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - Илия Желев Илиев, редовно призован, не се явява и не се представлява. Приложен е по делото писмен отговор по касационната жалба от адв. Стоева - пълномощник на същия, с доводи за нейната неоснователност. Началникът на РДНСК - Варна, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. В случая законосъобразен е изводът на съда, че административният орган е приложил правилно материалния закон, предвид наличието на висящо производство за узаконяване на процесния строеж. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, решението, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. За да потвърди, с преценката за законосъобразност процесната заповед, първоинстанционният съд е изложил обосновани и съответни на доказателствата съображения, които настоящата инстанция изцяло споделя. Видно от материалите по делото, производството за установяване на незаконно строителство е започнало с издаването на горецитирания констативен акт № 2/09 г., а с обсъжданата заповед на практика то е прекратено, поради установена по несъмнен начин пречка за издаване на заповед за премахване - висящата процедура по повод своевременно подадено искане по § 184, ал. 2 ЗУТ за узаконяване на обекта, неприключило с краен акт. Нещо повече - в хода на процеса е издаден акт за узаконяване, доводите във връзка с който са неотносими в настоящето производство. В самата жалба касационни основания не са конкретизирани, преповтарят се оплакванията за недадено съгласие от страна на съсобственика - ответник в касацията, а с оглед правилността на изведените от съда изводи, отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, не са налице. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,