Решение № 13549 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2719/2011 г.

Решение № 13549 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2719/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областно пътно управление, гр. Пловдив, срещу решение № 1852 от 29.12.2010 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 1354/2010 г.

С обжалваното решение съдът обявил нищожността на отказ на директора на Областно пътно управление - Пловдив, обективиран в писмо изх. № 909 от 9.06.2010 г., да издаде разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на рекламни съоръжения на път А1 - Автомагистрала "Тракия" на километър 116+460 дясно и 107+790 ляво; изпратил преписката на изпълнителния директор на Агенция "Пътна инфраструктура" за решаване на въпроса по същество; осъдил агенцията да заплати на "Международен панаир Пловдив" АД 450,00 лв. разноски по делото и оставил без разглеждане искането на "Международен панаир Пловдив" АД за спиране изпълнението на указаното в писмото премахване на рекламните съоръжения в срок до 16.06.2010 г.

С решение № 416 от 20.02.2012 г., постановено на основание чл. 175, ал. 1 АПК, съдът изпратил преписката на управителния съвет на Агенцията и оставил без разглеждане искането на "Международен панаир Пловдив" АД за обявяване на нищожността на указаното в писмо изх. № 909 от 9.06.2010 г. премахване на рекламни съоръжения на път А1 - Автомагистрала "Тракия" на километър 116+460 дясно и 107+790 ляво в срок до 16.06.2010 г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че директорът на Окръжно пътно управление - Пловдив, не е компетентен да издаде акт, обективиращ отказа на централната администрация на Агенция "Пътна инфраструктура" за издаване на разрешения за специално ползване на пътища чрез експлоатация на рекламни съоръжения. Не отчел, че заповед № РД-22-118 от 9.02.2009 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и протокол № 1001 от 27.05.2009 г. установяват наличието и спазването на процедура, регламентирана от материално компетентния да издава разрешения за специално ползване на републиканските пътища орган, по разглеждане и произнасяне по исканията. Оспорваното писмо № 909 от 9.06.2010 г. е издадено от директора на Окръжно пътно управление - Пловдив, именно в изпълнение на тези му задължения. Правомощията на директора произтичат и от разпоредите на чл. 22, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 30, ал. 1, т. 16 от Правилника за организация на Агенция "Пътна инфраструктура". Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което остави в сила обжалвания акт. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Милена Атанасова.

Ответникът по касационната жалба - "Международен панаир Пловдив" АД, счита същата за недопустима, тъй като в нея не са посочени конкретно пороците на обжалваното съдебно решение. Алтернативно поддържа твърдение за неоснователност на жалбата. Неоснователно, с оглед на доказателствата по делото, счита твърдението на касатора, че със заповед № РД-22-118 от 9.02.2009 г. на изпълнителния директор на Национална агенция "Пътна инфраструктура" и протокол № 10-1 от 27.05.2009 г. на назначената със заповедта комисия е направен отказ за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламните съоръжения на "Международен панаир Пловдив" АД. Оспореното писмо изх. № 909 от 09.06.2010 г. на директора на окръжно пътно управление - Пловдив, не представлява уведомление, че управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или упълномощено от него лице е постановил отказ за издаване на два броя разрешения, а самостоятелно волеизявление на адресата. Този отказ е издаден в противоречие на чл. 26, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като не е налице надлежно делегиране на правомощия на директора на областното управление. С оглед на това счита за правилен извода на съда, че оспорения акт е издаден от лице без необходимата материална компетентност и с оглед на това е нищожен. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът се представлява от юрисконсулт Мария Първанова-Тенева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел, че оспорвания отказ е издаден от некомпетентен орган. Съгласно чл. 26, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 1, б. "б" ЗП разрешенията за експлоатация на рекламни съоръжения се издават от управителния съвет или упълномощено от него лице. По делото липсва упълномощаване на директора на областното управление от управителния съвет, поради което изводът на съда за нищожност на оспорения акт е правилен.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът счита за неоснователно твърдението на ответника по касационната жалба за недопустимост на същата поради липса на посочени отменителни основания. Първо, липсата на отменителни основания е основание за оставяне на жалбата без движение и даване на указания за посочването им. И второ, видно от съдържанието на жалбата касаторът твърди наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, като излага и доводи в подкрепа на тези твърдения.

Следва изрично да се посочи, че решения № 1852 и № 416 в частта, в която оставят без разглеждане жалбата на "Международен панаир Пловдив" АД срещу писмо, изх. № 909 от 9.06.2010 г., в частта, с която е указано премахване на рекламните съоръжения в срок до 16.06.2010 г. и искането му за спиране на изпълнението на този акт са влезли в сила и не са предмет на касационната проверка. Предмет на касационната проверка е решението в частта, в която е прогласена нищожността на отказа на директора на Областно пътно управление - Пловдив, да издаде разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения на път А1 - автомагистрала "Тракия" на километър 116+460 дясно и 107+790 ляво.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. С чл. 21 ЗП, Държавен вестник, бр. 64/2006 г., бил създаден Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" към министъра на финансите. С изменението на чл. 21 ЗП, Държавен вестник, бр. 69/2008 г., била създадена Национална агенция "Пътна инфраструктура" към Министерския съвет. С изменението на чл. 21 ЗП, Държавен вестник, бр. 75/2009, националната агенция била преобразувана в Агенция "Пътна инфраструктура" към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Между структурите е налице правоприемство - § 33 и § 29, ал. 2 ЗП.

1. На "Международен панаир Пловдив" АД били издадени два броя разрешения - № 639 и № 640 от 25.02.2008 г. за изграждане на две рекламни съоръжения с размери 8, 15м х 4, 15 м в обхвата на автомагистрала "Тракия" километър 116+460 дясно и 107+790 ляво. Разрешенията, съгласно посоченото в тях, били валидни до 25.08.2008 г.

1. На 10.11.2008 г. били съставени два броя протоколи - № 38 и 39, с които ръководител участък в областно пътно управление - Пловдив, констатирал, че рекламните съоръжения на "Международен панаир Пловдив" АД, разположени на автомагистрала "Тракия" на километър 116+460 дясно и 107+790 ляво, с контролни регистрационни номера КРН-ФРПИ-МЕЖ-А1-116.460-1 и КРН-ФРПИ-МЕЖ-А1-107.790-2 са съгласувани с протоколи за предварителен оглед от 8.06.2007 г. и писмо за съгласуване на проекта, изх. № 66-Пд-76 от 6.06.2007 г. на Ф "РПИ" - София, както и че надземната част на рекламните съоръжения е свързана с фундаменталната посредством разглобяеми болтови връзки.

1. Със заповед № РД-22-118 от 9.02.2009 г. на изпълнителния директор на Национална агенция "Пътна инфраструктура" била назначена, на основание чл. 21г, т. 11 и чл. 21, ал. 3, т. 10 ЗП във вр. с чл. 12, ал. 3, т. 16 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Националната агенция "Пътна администрация" и на нейната администрация специална комисия със задача своевременно да разглежда постъпили проекти за разрешения за специално ползване на пътища чрез изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата и обслужващите зони на пътищата от републиканската пътна мрежа и да предлага решения по отношение извършване на съгласувания и издаване на разрешенията. Комисията била задължена след всяко заседание да представя решението си на изпълнителния директор.

1. На 27.05.2009 г. комисията провела заседание, на което разгледала писмо, вх. № 66-Пд-72 от 06.03.2009 г. на "Международен панаир Пловдив" АД, с искане за издаване на два броя разрешителни за експлоатация на рекламни съоръжения на автомагистрала "Тракия" километър 116+460 дясно и 107+790 ляво. Комисията разгледала представената документация и установила, че констативните протоколи са с нанесени корекции от неустановено лице; констатациите, че рекламните съоръжения отговарят на изискванията на Наредбата за специалното ползване на пътищата (НСПП) са в противоречие с констатациите на окръжно пътно управление; съоръженията следвало да бъдат преместени на места, отговарящи на изискванията на наредбата.

1. С писмо, изх. № 909 от 9.06.2010 г., директорът на областно пътно управление - Пловдив, уведомил "Международен панаир - Пловдив" АД, че не може да им бъде издадено исканото разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения на Автомагистрала "Тракия" километър 116+460 дясно и 107+790 ляво. Посочил, че рекламните съоръжения отстоят на 270 м и 192 м от съществуващи и разрешени за експлоатация по установения ред съоръжения, което е в нарушение на нормативните изисквания. Поради това постановил в срок до 18.06.2010 г. същите да бъдат демонтирани като при неспазване на посочения срок щели да бъдат предприети санкции по Закона за пътищата.

1. Съдът назначил съдебно-техническа експертиза, заключението на която приел. Вещото лице установило, че на километър 107+790 ляво, където било разположено едното рекламно съоръжение на ответника по касационната жалба, от двете страни на пътя има рекламни съоръжения по посока София, отстоящи на 290 м и 260 м, а по посока Пловдив - на 200 м и 200 м. На километър 116+460 дясно, където било разположено другото рекламно съоръжение на "Международен панаир Пловдив", по посока София има съоръжения от двете страни отстоящи на по 300 м, а по посока Пловдив - на 160 м и 240 м, л. 87 - 122.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното писмо в частта, с която се отказва издаването на разрешение за специално ползване на пътищата е индивидуален административен акт, който пряко засяга права и законни интереси на "Международен панаир Пловдив" АД, поради което за него е налице правен интерес от оспорване. Отчел, че специалното ползване на пътища, по смисъла на § 1, т. 8 ЗП, става с разрешение на собственика на пътя или управляващата го администрация - чл. 18, ал. 1 ЗП, по реда, определен с НСПП, поради което в случая това е управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или упълномощено от него длъжностно лице. С оглед на факта, че по делото не са представени доказателства за надлежно делегиране на правомощия на директора на областното пътно управление да издава или отказва издаването на разрешения за специално ползване на пътя съдът приел, че оспореното писмо е издадено от лице без необходимата материална компетентност, поради което е нищожно. Приел, че изграждането на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и обслужващите зони без разрешение на администрацията, управляваща пътя, е административно нарушение по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 5, б. "г" ЗП. С оглед на това и в съответствие с чл. 57, ал. 1 ЗП приел, че указанието за премахване на съоръженията е индиция за наличието на евентуално образувано административнонаказателно производство срещу дружеството, поради което приел, че в тази си част писмото няма характер на индивидуален административен акт, а има само уведомителен характер. Въз основа на това съдът направил извод за нищожност на оспореното писмо в частта относно отказа да се издаде разрешение, обявил нищожността му, изпратил го на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" по компетентност, осъдил агенцията да заплати 450 лв. разноски по делото и оставил без разглеждане жалбата в частта относно разпореденото премахване и искането за спиране на неговото изпълнение.

Изводът на съда относно характера на акта в частта, с която се отказва разрешаване изграждането на рекламни съоръжения и неговата нищожност е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за допустимостта на съдебното производство и за законосъобразността на оспорения акт факти и настоящата инстанция ги приема като правилно, точно и пълно доказани. Спорът по делото е досежно приложението на материалния закон.

За да се определи характерът на оспорения от касатора акт, е необходимо, да се установи какъв е неговият предмет, какъв е правният резултат, до който той води, какви са законово определените права и задълженията на издалия го орган, начинът на тяхното упражняване, както и характерът и обемът на засегнатите от акта права. Видно от съдържанието на оспореното писмо, макар и изложено описателно, без разпоредителен диспозитив, то съдържа волеизявление на издателя си по два различни въпроса. Първият е произнасяне по искане за разрешаване изграждането на рекламни съоръжения в обхвата на пътя. Второто - произнасяне по констатирано експлоатиране на рекламни съоръжения в нарушение на нормативните изисквания и с оглед на това определяне на срок за демонтиране на съоръженията. Предмет на касационната проверка е съдебното решение само относно първия въпрос.

Правилно и обосновано, в съответствие с доказателствата по делото и разпоредбите на материалния закон, съдът приел, че директорът на областното пътно управление не е компетентен да се произнесе по искането за разрешаване на специалното ползване на пътя чрез експлоатация на рекламни съоръжения. Съдът правилно тълкувал и приложил материалния закон. В чл. 26, ал. 3 ЗП законодателят определил управителния съвет на агенцията като компетентен да издава разрешения за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения орган. Тази негова компетентност е в сила от датата на преобразуване на Националната агенция "Пътна инфраструктура" в Агенция "Пътна инфраструктура" - Държавен вестник, бр. 75/2009 г. от 18.09.2009 г. Това означава, че към датата на произнасяне на директора на областното пътно управление - 9.06.2010 г., именно управителният съвет е компетентния в държавата орган. Съдът правилно посочил и предоставена от законодателя възможност управителният съвет да делегира правомощията си на определено от него длъжностно лице от агенцията - чл. 26, ал. 3 ЗП. Няма спор, че директорът на областното пътно управление, с оглед на чл. 21, ал. 2 ЗП, е именно такова длъжностно лице - от състава на агенцията. Въпросът е, както мотивирано посочил и съда, че по делото касаторът не представил доказателства за надлежно делегиране на правомощията от управителния съвет на директора на областното пътно управление. За да бъде законосъобразно делегирането трябва не само да е предвидено в закон, но и да е извършено писмено и изрично. Делегирана компетентност по подразбиране няма. Става въпрос за власт - властта на държавен орган едностранно да създаде промяна в правната сфера на съответното лице, и нейното наличие по твърдения или индиции не може да се установява. Именно поради това неоснователни са твърденията на касатора, че оспорения акт е издаден в изпълнение на компетентността на директора по чл. 22, ал. 2 ЗП. Нормата визира представителната власт на директора, а не неговата правосубектност по отношение на конкретното материалноправно отношение. От съдържанието на писмото не може да се направи твърденият от касатора извод, че с него той само информира ответника по касационната жалба за решението на компетентния орган. Първо, такова решение няма. Създадената със заповед на изпълнителния директор комисия е само негов помощен орган. Тя не е оправомощена да взема решения, а да докладва своето решение на изпълнителния директор. Нещо повече. Самият орган - изпълнителен директор, с изменението на закона от 18.09.2009 г., е престанал да съществува, тъй като съгласно чл. 21а ЗП агенцията се ръководи от управителен съвет. Второ, самото писмо не уведомява за взето от компетентния орган - управителния съвет, решение с надлежен номер и дата на акта, с който е постановено, за да се приеме, че това писмо е само съобщение по реда на чл. 61, ал. 2 АПК, което би дало възможност на адресата да бъде връчен и самия акт. Напротив, то уведомява адресата за решението на въпроса, с който е бил сезиран от дружеството с оглед на приложената по делото молба от 22.12.2008 г. - поне друга не се твърди да е подавана до касатора.

Видно от изложеното обоснован и материално законосъобразен е изводът на съда, че издадения административен акт в частта, в която се отказва издаването на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения на автомагистрала "Тракия" километър 116+460 дясно и 107+790 ляво е издаден от орган, който не притежава компетентност да реши този материалноправен въпрос. Некомпетентността е порок, който прави издадения акт нищожен, поради което съдът правилно обявил същата. С оглед на това инвокираните от касатора отменителни основания са неоснователни. При неоснователност на отменителните основания и и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Агенция "Пътна инфраструктура", юридическото лице, в чиято структура се намира касатора, да заплати на "Международен панаир Пловдив" АД направените по делото разноски за настоящата инстанция представляващи юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсултското възнаграждение съдът следва да определи на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение в размер на по 150 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,