Решение № 5175 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13520/2011 г.

Решение № 5175 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13520/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция", чрез пълномощника си, против решение № 3874 от 8.08.2011 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 1190/2011 г., с което е отменена негова заповед № 11000020/20.01.2011 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл. 43, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ - забрана за напускане на страната на Шмуел Шеетрит, гражданин на Израел, със статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. Ответникът Шмуел Шеетрит, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие на материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Подробно е обсъдил относимите към спора факти и обстоятелства и между страните няма спор по тях. Спорът е досежно приложението на закона. Установено е, че към датата на издаване на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 43, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, Шмуел Шеетрит е имал качеството на чл. на Съвета на директорите на "Капитал груп" ЕАД. Принудителната мярка спрямо него е постановена именно в това му качество, за установени по надлежния ред публични задължения в размер над 5 000 лв. на юридическото лице, за които не е представено надлежно обезпечение. При наличието на положителната предпоставка - наличие на ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лв. на дружеството, в което чуждият гражданин е чл. на управителните органи, както и на отрицателната предпоставка на непредставяне от чужденеца на надлежно обезпечение, административният орган е наложил принудителната административна мярка "забрана за напускане на страната" със срок до отпадане на основанието за налагане на мярката. Правилен и обоснован е изводът на административният съд за незаконосъобразност на заповедта. В тази връзка са изложени подробни и задълбочени правни съображения, които касационната инстанция споделя изцяло. Макар и фактическите констатации да изпълват формално хипотезата на приложимата правна норма, административният орган, при издаване на заповедта, е следвало да отчете всички релевантни обстоятелства, като съобрази и заложените в закона принципи за пропорционалност и съразмерност на приложената мярка за административна принуда. В тази връзка неоснователно е касационното твърдение, че издателят на акта действа в условията на обвързана компетентност и не е задължен да изследва обстоятелствата за участието на израелския гражданин в дружеството и възможността му да взема решения, можещи да повлияят за погасяване на публичните задължения на юридическото лице. В тази насока първоинстанционният съд е направил задълбочен правен анализ, съответстващ на данните по административната преписка. Решението е обосновано и в съответствие с приложимия закон. Материалната законосъобразност на административния акт се преценява спрямо фактите, посочени като основание за издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК. При издаването на акта е нарушен принципа на пропорционалност и съразмерност, който следва да бъде преценяван от административния орган във всеки отделен случай по силата на общите правила на административното производство. Административният акт и неговото изпълнение не следва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При издаването на акта това е материалноправно изискване, дори когато органът действа при условията на обвързана компетентност. И в тези случаи, при упражняване на дискреционните си правомощия, органът не е освободен от възприемането на разумни стандарти с оглед постигането на заложената с акта цел. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от пороците, релевирани с касационната жалба и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд