Решение № 9815 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 831/2019 г.
ВАСI отделение26.06.2019 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 295/16.10.2018 г. на Административен съд – Кърджали, постановено по адм. д. № 352/2018 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9815 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 831/2019 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на А. Апти от [населено място], [община], подадена чрез адв. Т. Райков, против решение № 295/16.10.2018 г. на Административен съд – Кърджали, постановено по адм. д. № 352/2018 г., с което е отхвърлена жалбата й против заповед за задържане на лице № 1947 зз-346/11.09.2018 г., издадена от С. Байрам – младши експерт в РУ – Кърджали към ОД на МВР – Кърджали, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е задържана за срок до 24 часа. С доводи за неправилност на решението поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, касаторът претендира отмяна на решението на административния съд. Ответникът по касационната жалба – полицейски орган С. Байрам – младши експерт в РУ към ОД на МВР – Кърджали – не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Оспореното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обосновал верен извод за това, че оспорването е допустимо, заповедта за задържане на лицето е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 57, ал. 1 ЗМВР, в изискуемата от разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма и съдържа предвидените в ал. 2 на същия текст реквизити. Посоченото в нея правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР съответства на изложените фактически основания. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В заповедта за задържането на лицето административният орган е посочил, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 НК – хулигански действия, съпроводени със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, наказанието, за което е лишаване от свобода до пет години. Според изложените в заповедта фактически основания задържането е за това, че А. Апти извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, съпроводени със съпротива на орган на властта, изпълняващ задълженията си. За посочените обстоятелства е образувана преписка № 19473 М-589/2018 г. въз основа на докладна записка с № 19473 М-589/11.09.2018 г., изготвена от Г. Босев - младши инспектор в група "ООР" при РУ – Кърджали. Според съдържащите се в преписката писмени обяснения, дадени от свидетели на същата дата, на която е издадена оспорената заповед, задържаното лице е крещяло, заплашвало, държало се е арогантно, обиждало полицейския служител пред "Паспортната служба" като го нарекло "малоумник" и го заплашвало, че ще има последици за него. То е отказало да изпълни разпореждане на полицейския служител при РУ на МВР – Кърджали с думите: "Какъв си ти? Ти ли ще ми кажеш къде да стоя?". С оглед изложеното правилно и в съответствие със закона първоинстанционният съд е обосновал извод за наличието на материалноправните предпоставки за издаването на процесния акт. Неоснователно се явява възражението на касатора относно действията на полицейския орган и квалифицирането им като разпореждане. Съгласно чл. 64, ал. 2 ЗМВР при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията полицейските органи могат да ги издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. При така установеното, законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че са били налице законовите предпоставки за издаване на оспорената заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – полицейските органи са задържали лицето с оглед наличието на данни, че същото е извършило престъпление по чл. 325, ал. 2 НК. Правилно и в съответствие с установените по делото факти първостепенният съд е приел, че при издаването на оспорената заповедта за задържане на А. Апти за срок до 24 часа не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, като заповедта е издадена в изискуемата форма и в съответствие с целта на закона, регламентирана в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. По така изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на АС - Кърджали следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение