Решение № 14209 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9034/2009 г.

Решение № 14209 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9034/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК Русе, чрез процесуалния представител Елена Петкова против Решение № 23/14.05.2009 г., постановено по адм. д. № 20/2009 г. по описа на Административен съд Русе. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани от ответника Паун Атанасов Илиев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Паун Илиев против Заповед № ДК-02-РС-02/13.02.2008 г. на Началника на РДНСК Русе, с която му е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "масивна едноетажна постройка", попадащ в уличното пространство (върху тротоара) пред ПИ № 3103, кв. 26 по плана на гр. Русе, с административен адрес: гр. Русе, ул. "Антим I" № 26 като извършен без строителни книжа. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. За да постанови акта си е приел, че не е доказано, че извършителят Илиев е извършител на незаконния строеж, като неправилно за него е било създадено задължение за премахването му. Решението е неправилно. Незаконният строеж подлежи на премахване, независимо известен ли е и кой е неговият извършител или собственик. Ако, безспорно, лицето, посочено като извършител, не е такова в действителност, заповедта би подлежала на отмяна само в тази й част, така че да не бъде задължено то за действията или разноските по премахването - чл. 225, ал. 4 и 6 ЗУТ, но не и в частта, разпореждаща самото премахване. Предмет на атакувания административен акт е премахването на установен незаконен строеж - върху несобствена земя и без учредено право на строеж, както и без строителни книжа. В т. 2 на диспозитива на Заповедта изрично е установено - след влизането й в сила да бъде отправена до лицето П. Илиев покана за доброволно изпълнение за разпореденото й премахване. В този смисъл правилни са доводите на касатора, че действията по изпълнението на обжалвания акт са последваща фаза от административния процес и именно в нея жалбоподателят би могъл да защити своите интереси във връзка с направените от него възражения. В настоящия казус е доказано, че извършител на незаконния строеж е и жалбоподателят. Видно от Констативния акт, послужил за издаване на оспорената Заповед е, че той твърди, че незаконният строеж не е "тротоарно пространство", а негова собственост, която владее на правно основание. От данните по делото - експертиза, свидетелски показания и констативен протокол е установено, че се касае за строеж, изграден през 2007 г. на мястото на стара портиерна, но която портиерна е била значително по-малка по площ и че по параметри и характеристики представлява нов строеж, чиято законност подлежи на самостоятелна проверка. Не се спори, че постройката е изпълнена без каквито и да било строителни книжа - обстоятелство, обуславящо незаконност на строежа по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Не се спори и, че един от извършителите на строежа е жалбоподателят, което е достатъчно да обоснове отговорността му като адресат на заповедта. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от същия закон. Издаденият на това основание административен акт, от компетентен орган, е законосъобразен и като го е отменил, решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав