Решение № 11806 от 19.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Напоителни системи ЕАД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район [район], [улица], представлявано от изпълнителния директор инж. Д. Чопков, подадена чрез пълномощника юрк. А. Петков, срещу Решение 6946/24.11.2021 г., постановено по адм. дело 11054/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 331/07.10.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район . Макар да не е изрично формулирано в касационната жалба се съдържа твърдение за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон. Според касатора съдът не е съобразил, че оспорваният акт не е мотивиран. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на друг, с който процесният АУПДВ да бъде отменен. Ответникът Директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район , чрез пълномощника юрк. Н. Гавраилова, в писмено становище моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е повторно, след като с Решение 13571/03.11.2020 г., постановено по адм. дело 7314/2020 г. по описа на ВАС, частично е отменено Решение 1751/11.03.2020 г., постановено по адм. дело 13663/2019 г. по описа на Административен съд София-град, и делото е върнато за ново разглеждане в тази му част. С отменителното решение са дадени задължителни указания относно задълженията за 2017 г., съгласно които съдът следва да назначи съдебна експертиза, която да даде отговор на въпроса отнетият обем вода по-малък ли е или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредбата за нормите на водопотребление, както и да обсъди формулата за определяне на дължимата такса, включително данните за приложение на коефициент 0,7. При новото разглеждане на спора, административният съд е приел, че Напоителни системи ЕАД е титуляр на Разрешително 0693/10.12.2001 г. (с нов 31120034), продължено с Решение 1280/07.07.2011 г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район . С разрешителното на дружеството е предоставено право на водовземане от повърхностен обект Стряма , находящ се в землището на [населено място], община Калояново, област Пловдив, с цел ползване на водата напояване с разпределение на разрешеното водно количество до 6,622м3/сек. С декларация по чл. 194б от Закона за водите (ЗВ) дружеството е декларирало, че иззетото количество повърхностни води за периода 01.01.2017 г. 31.12.2017 г. е в обем 8 144 174 куб.м., като е посочено, че същото е по-малко от обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление. На 12.03.2018 г. при извършена проверка от страна на административните органи е установено, че реално използваното количество вода е 12 928 640 куб.м., за което количество е определена дължима сума в размер на 15 514,37 лв., изчислена съгласно Тарифа за таксите за правото на водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване ( Тарифата ) при коефициент 0,0012 лв./куб.м. На дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение, като е указано, че при неизпълнение ще последва издаване на АУПДВ, като няма данни да е извършено плащане, нито са налице твърдения в този смисъл. В изпълнение на указанията, дадени с отменителното решение на ВАС, административният съд е назначил съдебно-счетоводна експертиза, която е кредитирана и неоспорена от страните. Установено е, че декларираният от дружеството отнет обем вода е по-нисък от обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление независимо от вида на годината. Според експерта обаче установеното количество при проверката надвишава обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, независимо от вида на годината. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е обосновал извод законосъобразност на административния акт, като е отхвърлил жалбата на дружеството. Постановено е, че дължимостта на таксата за ползване на повърхностни води за напояване на земеделски култури е предвидена в чл. 194, ал. 1 от ЗВ, а дължимият размер се определя съгласно Тарифата, като за отчетния период единичният размер е 0,0012 за куб.м., като именно по този начин е определена дължимата сума с акта. Съобразено е, че в зависимост от това дали реалното отнето количество вода е по-малко или равно на обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, се прилага намаляващ коефициент от 0,7, а ако ползваното количество превишава съответните норми се прилага утежняващ коефициент в размер на 1,3. В заключение съдът е постановил, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на утежняващия коефициент, като по този начин дължимата сума би се формирала по следния начин: 12 928 640 куб.м. х 0,0012 лв. х 1,3 = 20 168,68 лв., но с оглед забраната за влошаване положението на оспорващия, актът е потвърден. Така постановено решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочения от касатора порок. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона, включително при съобразяване с дадените от ВАС задължителни указания, е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Следва да се посочи, че единственото оплакване, въведено с касационната жалба, е липса на мотиви в процесния АУПДВ, което според касатора не е съобразено от административния съд. Същото се явява явно неоснователно, като още с отменителното Решение 13571/03.11.2020 г., постановено по адм. дело 7314/2020 г. по описа на ВАС, е прието, че процесният акт съдържа фактически и правни основания, обосноваващи издаването му. Правни изводи в тази насока се съдържат и в оспорваното пред настоящата инстанция решение, поради което настоящият касационен състав не намира за нужно да се произнася отново. Доколкото съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК е налице задължение за извършване на служебна проверка на оспорваното решение относно съответствието му с материалния закон, следва да бъде посочено следното: Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от повърхностни води. Размерът на таксата се определя съгласно чл. 194, ал. 2 от ЗВ, съгласно който таксата по ал. 1, т. 1, букви а и б се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а. Разпоредбата на чл. 194б от ЗВ предвижда, че ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, каквато е подадена в случая. При несъответствия между декларираното и установеното по време на извършен контрол по реда на чл. 194 б, ал. 3, т. 1-3 от ЗВ, директорът на басейновата дирекция издава акт за установяване на публично държавно вземане, с който се коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице. С оглед цитираната относима правна уредба, редът за издаване на акта е спазен при осигуряване правото на защита на дружеството, тъй като видно от административната преписка, след извършване на проверка и издаване на констативен протокол, на лицето е предоставена възможност да заплати сумата, като е указано, че в противен случай ще бъде пристъпено към издаване на АУПДВ, като впоследствие актът е съобщен на адресата. Относно дължимия размер приложение намира Тарифата, като следва да се уточни, че в решението си административният съд се е позовал на чл. 12, ал. 2, т. 3, който регламентира единичния размер на таксата за водовземане от подземни води, а в случая се касае за водовземане от повърхностен обект. Очевидно става въпрос за допусната техническа грешка, тъй като във формулата съдът е използвал правилния коефициент в размер на 0,0012 съгласно приложимия чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифата, който се отнася за размера на таксата за водовземане от повърхностни води с цел обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури, на каквото разрешително е титуляр касаторът. В изпълнение на указанията на ВАС, съдът е изчислил и какъв би бил размерът на таксата при отчитане на коригиращите коефициенти, предвидени в чл. 13, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Тарифата, каквито от органа не са приложени, независимо че от данните по делото е било налице основание за прилагане на утежняващ коефициент 1,3, в който смисъл е и експертизата по делото. Правилно е съобразено, че с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя, съдържаща се в чл. 160, ал. 6 от ДОПК, доколкото съгласно чл. чл. 194б, ал. 5 от ЗВ декларирането и установяването на задължението се извършват по реда на ДОПК, актът следва да бъде потвърден. При този изход на спора принципно се следват разноски в полза на ответника по касация, но поради липса на претенция не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,