Решение № 8375 от 5.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7402/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие против решение 1944 от 20.06.2024 г., постановено по адм. дело 246/2024 г. по описа на Административен съд Русе (АС Русе), с което по жалба на А. З. С. е отменено Уведомително писмо изх. 02-180-6500/1040#9 от 09.02.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за Кампания 2021 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуван и прилагане на закона. Касационният жалбоподател - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА), чрез процесуален представител гл. юрк. Л. Железарова, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Ответникът А. З. С., чрез адвокат Ю. Иванова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо с изх. 02-180-6500/1040#9 от 09.02.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за Кампания 2021, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което са извършени намаления по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 290,16 лв., по Схема за преразпределително плащане (СПП) в размер на 206,61 лв. и по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) в размер на 72,98 лв., като е извършено и прихващане на суми от общата оторизирана сума в общ размер на 1 232,44 лв. за начислени и неудържани санкции за Кампания 2020, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. Процесният административен акт се явява втори по подаденото от А. С. заявление за подпомагане за Кампания 2021 след като с решение 210 от 02.08.2023г. по адм.д. 162/2023г. на АС - Русе е отменено Уведомително писмо изх. 02-180-6500/1040 от 13.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2021, в частта, в която са извършени намаления и са прихванати суми, поради нарушение на изискването на форма на акта - липса на правни и фактически установявания, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. За да постанови оспорения съдебен акт АС - Русе е приел, че уведомителното писмо е издадено в нарушение на материалния закон и целта на закона, тъй като административният орган не е извършил допълнителни проверки, при които да установи наличието или липсата на правно основание относно заявените от двамата земеделски стопани площи, доколкото с договорите за ползване са им предоставени различни части от един и същи парцел - парцел 87700-1838-5-1 с размер от 0,59 ха, приет за наддеклариран като застъпена площ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, които е разгледал подробно в мотивите си. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления, като съобразно препращащата норма на ал. 4 на същия законов текст, Агенцията намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. В случая съдът правилно е приел, че при съмнения за наличието на застъпване на съответните площи е следвало да бъдат извършени допълнителни проверки от страна на административния орган с оглед данните от договорите за наем на земеделски земи и предоставената информация за наличието на няколко наемателя на конкретния имот. От обстоятелството, че не е извършена друга подходяща административна процедура, включително и при необходимост проверка на място, допустима съгласно чл. 59 и чл. 74 от Регламент (ЕО) 1306/2013, следва да се приеме, че административният орган не е изяснил в пълна степен верността на констатираните несъответствия. В тази връзка правилен и законосъобразен се явява изводът на АС - Русе, че след като не са установени по несъмнен начин посочените застъпвания на описания в процесното уведомително писмо имот, то процесният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и с целта на закона - отказано е изплащане на подпомагане, респективно намалени са исканите суми без да са налице предвидените в закона за това основания. Според нормата на чл. 17, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., когато при извършване на кръстосани проверки ДФЗ - РА установи застъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски стопанства, публикува данните за констатираните застъпвания в Системата за електронни услуги (СЕУ) и уведомление за публикацията на интернет страницата на ДФЗ. Въпреки представените доказателства - извлечения от публикуваните данни в СЕУ и Регистъра за директни плащания, административния орган не е изпълнил в пълнота процедурата. Посочената норма не дава алтернативно избор къде да се публикуват данните, а задължава органа да публикува данни както в СЕУ, така и уведомление на интернет страницата на ДФЗ. По изложените съображения не може да се приеме, че процедурата по чл. 17, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. е изпълнена, респ. не може да се приеме за валидно уведомяването на земеделския производител за установените застъпвания, констатирани вследствие на извършените кръстосани проверки. Липсват доказателства да са изследвани установените застъпвания чрез извършване на проверки на място и съпоставянето на съответните документи за ползването на процесните имоти. Правилно административният съд е приел, че липсата на техническа възможност в системата на МЗХ за въвеждане на данни за части от поземлен имот, било то като ползвани от повече от едно лице или като съсобственост не означава, че собственикът - в случая физическо лице, не може да отдаде под наем части на имоти на различни лица, което представлява и форма на разделяне на ползването, още по-малко, че в този случай множеството ползватели не могат да кандидатстват за финансиране. Не следва земеделският производител да търпи неблагоприятни последици вследствие на тези липси на системата след като е изпълнено задължението за представяне на доказателства относно правните основания за ползването на земеделската земя, които позволяват извършването на проверка при установени застъпвания. Предвид изложеното, се налага извод за правилност на обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 АПК, същото е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,