Решение № 7582 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4539/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на район Лозенец Столична община (СО) чрез процесуален представител, срещу решение 1116 от 10.01.2025 г., постановено по административно дело 11765/2024 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменен отказа на Кмета на район Лозенец СО да компенсира разходите за отглеждане и обучение на детето Д. А. Г. за периода 01.03.-30.04.2023 г., обективиран в писмо изх. РЛЦ23-ЕВОО-192-1/26.04.2023 г. По наведени доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на посочената заповед бъде отхвърлено и му бъдат присъдени направените деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба К. Б. П. чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение, като процесуалният ѝ представител моли да му бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е, че писмото не съдържа ясна мотивна и разпоредителна част. Административното производство по издаване на оспореното пред АССг писмо е образувано по подадено от П. искане с РЛЦ23-ЕВОО-192/28.03.2023 г., с което моли за преразглеждане на отказа на Кмета на СО-район Лозенец във връзка с искане за компенсации на разходите за неприетото в детска градина дете, касаещо периода 01.01-28.02.2023 г., като органът се е произнесъл и по постъпилото от нея искане за изплащане на компенсации за периода от 01.03. - 30.04.2023 г. С посоченото писмо Кметът на СО - район Лозенец отказва да преразгледа постановения от него отказ с писмо изх. РЛЦ23-ЕВ00-192/ 28.03.2023 г. да предостави средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане и обучение на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, приета с ПМС 76/05.03.2021 г. поради това, че детето не е участвало в извършените класирания на 13.01.2023 г., 27.01.2023 г., на 10.02.2023 г. и на 24.02.2023 г. Със същото писмо е отказано и изплащане на компенсации за периода 01.03. 30.04.2023 г. поради неучастие в класиране в горепосочения период и съответно не са изпълнени особените изисквания на чл. 3, ал.1, т.1 от Наредбата, като жалбата е единствено срещу постановения отказ да се изплатят компенсации за периода 01.03. - 30.04.2023 г. За да приеме, че е обжалваният акт е постановен при допуснатите посочени по-горе нарушения първоинстанционният съд приема, че при постановяване на този отказ органът не е посочил в какви класирания не е участвало детето на жалбодателката за този период, като едва в хода на съдебното производство били посочени конкретни дати, с което били нарушени правата на жалбодателката. Посочено е също, че защитата на същата е организирана до уточнението, че класирания в периода м. март м. април 2023 г. не са проведени, а освен това в акта не било посочено за кои детски заведения са обявени места и дали те са в прилежащия район, в който се намира настоящия адрес на детето, тъй като в писмото липсвали изложени факти, в кой район е адресната регистрация на детето, кои са детските заведения в прилежащия район и кога са извършени касирания за тях. Решението е неправилно. Съдът не е извършил дължимата проверка, както на съдържанието на писмото, така и на представените по делото доказателства, които е следвало да разгледа поотделно и в съвкупност. В обжалваното решение, в нарушение на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, липсва изложение на фактите, които съдът приема за установени, което следва да бъде постановено след обсъждане на представените по делото доказателства в пълнота. От представените доказателства се установява, че органът е представил доказателства за извършени класирания през процесните периоди в СО район Лозенец., които обаче не са проверени и обсъдени от първоинстанционния съд, предвид посочените в акта основания за постановяването му. Така установеното обосновава извод за постановяване на акта при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до материалната му незаконосъобразност, както и до необоснованост на обжалваното решение, тъй като направените правни изводи не почиват на посочени като установени факти. Допълнително в тази насока следва да бъде посочено, че обжалваното решение е неясно относно това кои отменителни основания приема за налични съдът, доколкото декларативно е посочено такова по чл. 146, т. 3 АПК, но изложените мотиви касаят нарушение по т. 2 АПК. Предвид така установеното и с оглед разпореденото в чл. 220 АПК настоящият съдебен състав на ВАС намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата материална незаконосъобразност и необоснованост и следва да бъде отменено, като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209 т. 3 АПК, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да извърши проверка за законосъобразност на акта в обжалваната му част в съответствие с чл. 168, ал.1 АПК, като изложи мотиви в съответствие с изискванията по чл. 172а, ал. 2 АПК и се произнесе по направените искания за присъждане на разноски, съобразно чл. 143 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение