Решение № 13796 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6954/2017 г.

Решение № 13796 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6954/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- С. срещу Решение № 2334 от 06.04.2017 г., постановено по адм. дело № 8502/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил представените доказателства за извършени структурни промени в НАП, въз основа на които органът, издал процесната ЗОКО е определен от териториалния директор да възлага ревизии. Намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, тъй като териториалният директор е упражнил свое правомощие с цел повишаване на ефективността на работата. В подкрепа на тезата си, че ЗОКО е издадена от компетентен орган и РА не е нищожен развива подробни доводи в жалбата, представя писмени доказателства и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - Р. Д. Р., чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - С. град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 211120937/27.05.2013 г., потвърден с Решение № 1183/14.07.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП. За да обяви нищожността на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизионното производство е повторно и е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1206285/16.08.2012 г., издадена от К. Л. Г. на длъжност началник - сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С.. Визираният акт е изменен със заповед № 120937/20.12.2012 г., издадена от В. В. В., на длъжност началник - сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП- С., определена по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от териториалния директор със Заповед № РД- 01-1358#20/01.11.2012 г. Отново от В. В. е издадена ЗОКО № К 1209371/22.02.2013 г., с която като компетентен да издаде РА е определена К. В. М. - А.. При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е счел, че след като К. Г. не е загубила качеството си на орган по приходите към датата на издаване на процесната ЗОКО, то този акт е следвало да бъде издаден именно от нея. Преценил е, че изземването на правомощието на К. Г. по конкретното ревизионно производство от териториалния директор е извършено в нарушение на чл. 7, ал. 3 ДОПК, без да са налице нито едно от предвидените във визираната норма условия. Поради това е приел, че процесната ЗОКО е издадена от некомпетентен орган, в резултат на което РА е нищожен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. Основателно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил, че ревизионното производство е започнало през 2012 г. и по аргумент от § 35, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ДОПК е следвало да бъде довършено по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията му до изменението - ДВ, бр. 82 от 2012 г. Предходната редакция на цитираната разпоредба предвижда, че органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. В своята практика по приложението на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната му редакция, ВАС е имал възможност да посочи, че логическото и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК не дават основание да се приеме, че при определянето на органа, който може да възлага ревизии, териториалният директор следва да посочи конкретното длъжностното лице, заемащо съответната длъжност и изпълняващо функциите на орган по приходите. Аналогично, нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предходната й редакция, не предвижда необходимост от персонален идентитет на длъжностното лице, възложило ревизията и длъжностното лице, издало ЗОКО. Определящо е един и същи по степен и кръг от функции орган да е възложил ревизията и да е издал ЗОКО, без да е изискуемо длъжностното лице, което осъществява правомощията на този орган, да е едно и също. / Решение № 14752/09.12.2014 г. по адм. дело № 6485/2014 г., ВАС, Първо отделение./ Действително, горепосоченото становище е неприложимо спрямо действащата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК и ревизиите, образувани след 01.01.2013 г., като в унисон с мотивите на приетото Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ОСС на колегиите на ВАС, касационните състави, постановили Решение № 818/26.01.2016 г. по адм. дело № 6113/2015 г., Решение № 13914/19.12.2016 г. по адм. дело № 8843/2016 г., Решение № 5006/21.04.2017 г. по адм. дело № 10621/2016 г. и др. на ВАС са приели, че след като длъжностното лице, възложител на ревизията не е изгубило качеството си на орган по приходите към момента на издаване на РА, то това му правомощие може да бъде иззето и възложено от териториалния директор на друг орган само при наличието на някоя от визираните в чл. 7, ал. 3 ДОПК условия. Настоящата ревизия обаче е проведена по стария ред, при приложимост на предходната редакция на чл. 119, ал. 2 вр. с чл. 118, ал. 2 ДОПК, с оглед на което неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на идентитет между длъжностното лице, издало ЗВР и длъжностното лице, издало ЗОКО, обосноват извод, че органът, определен да издаде РА, не е надлежно оправомощен. След като В. В. е определена от териториалния директор да възлага ревизии по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и заема същата длъжност като К. Г. - началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., то органът, издал ЗВР, като кръг от функции и степен, е един и същ с този, който е издал ЗОКО. Като е приел друго и е достигнал до извода, че РА е нищожен като издаден от некомпетентен орган, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. С оглед липсата на фактически констатации по съществото на спора, делото следва да бъде върнато на същия съд за нова разглеждане от друг състав, който да прецени обосноваността и законосъобразността на РА въз основа на основанията, предвидени в чл. 146, т. 2- 5 АПК вр. с § 2 ДР на ДОПК. По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение