Решение № 14721 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5660/2018 г.

Решение № 14721 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5660/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Монтана срещу решение № 184/28.03.2018 г. по адм. д. № 518/2017 г. на Административен съд Монтана. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба - Ц. Гоцов, Л. Гоцов, Н. Николов и Г. Димитрова в писмено становище чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ответниците по касационната такава срещу заповед № 2183/18.10.2017 г. на кмета на Община Монтана, с която е отказано възлагането на изработване на проект за подробен устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за поземлени имоти с идентификатори 48489.14.3 и 48489.15.156 по кадастралната карта на гр. Монтана, попадащи в части от УПИ І, кв. 251, в улица с ОТ 3-148 и 148-122 по регулационния план на ж. к. "Младост 2" в обхват част от УПИ I в кв. 251 и улица с ОТ 3-148 и 148 -122 по действащия ПУП на ж. к. Младост 2, гр. Монтана, с който се образува нов УПИ ХІІІ от кв. 251 по действащия ПУП на гр. Монтана. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията за тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалвания акт, както и за противоречието му с влязлото в сила решение № 686/23.12.2016 г. по адм. д. № 489/2016 г. на Административен съд Монтана. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. От представените доказателства безспорно се установява, че в имот бивш пл. 5819 по плана от 1990 г. – заповед № 571/10.04.1990 г. и допълнен 1995 г. – заповед № 131/03.02.1995 г. попадат поземлени имоти 48489.15.156, 48489.14.3, както и част от поземлен имот 48489.14.1, отразен като улица в кадастралната карта и регистър, но безспорно нереализирана в предвидения от закона срок. Предвидените по план проектни улици и озеленяване, относими към заявлението за изменението му, не са реализирани. Липсват и доказателства, че част от имот 48489.14.1 е публична общинска собственост, тъй като отчуждителна процедура не е проведена. Съгласно чл. 208 ЗУТ сроковете за започване на отчуждаване на имоти – частна собственост – са съответно 10 години за улици и 15 години за озеленяване, която процедура явно не е била инициирана и към момента на образуване на административното производство с подаване на искането по чл. 135, ал. 1 вр. чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ законово предвидените срокове са изтекли. Срокът е преклузивен, което погасява правото да се извърши валидно отчуждаване и дава право на собствениците на имоти, засегнати от непроведената отчуждителна процедура, за чието започване сроковете са изтекли, да искат изменение на регулационния план, в какъвто смисъл е и депозираната на жалбоподателите претенция за възстановяване на имота в старите му регулационни граници. Поради това изводът на съда, че са налице материалноправните предпоставки за допускане на исканото изменение, е съответен на приложимия материален закон. В тази хипотеза административният орган е нормативно задължен да разреши изработването на такъв проект. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, а изводът му за незаконосъобразност на обжалваната заповед е материалнозаконосъобразен. За пълнота на изложеното следва да се подчертае, че заповедта е отменена като незаконосъобразна и поради противоречие с влязлото в сила съдебно решение, цитирано по-горе. Административни актове, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, са нищожни - чл. 177, ал. 2 АПК. Постановеният от решаващия съд извод за отмяна на обжалваната заповед като краен резултат е в същия смисъл на цитираната норма, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба-Ц. Гоцов следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски с оглед приложеното по делото пред касационната инстанция пълномощно за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,