Решение № 5877 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6504/2010 г.

Решение № 5877 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6504/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по реда на чл. 145 и сл. от АПК. във вр. с чл. 245 и сл. от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Божидар Трайков Вучков от гр. София, против заповед рег. № К-3769 от 31.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 146, ал. 1, т. 4 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и присъждане на понесените по делото разноски. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Цонева, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Към момента на постановяване на оспорвания административен акт жалбоподателят е изпълнявал длъжност "началник на сектор Престъпления по пътищата" при Областна дирекция на МВР - София (л. 11). Със заявление вх. № 5921 от 29.03.2010 г. държавният служител от МВР е поискал да му бъде разрешено да ползва 8 дена от полагащият му се платен годишен отпуск, считано от 29.03. до 09.04.2010 г. вкл. Със заповед рег. № 781 от 25.03.2010 г. директорът на ОД на МВР - София е разрешил ползването. На 31.03.2010 г. е била издадена заповед рег. № К-3769 на министъра на вътрешните работи (л. 4 и л. 12), с която на осн. чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на гл. инспектор Вучков, началник на сектор Престъпления по пътищата към отдел "Противодействие на престъпността при Областна дирекция на МВР - София, категория "В" поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването. По време на ползване на полагащият му се редовен платен отпуск, на 07.04.2010 г., на Божидар Вучков е бил издаден болничен лист № 102 (0415815), съгласно който същият следва да ползва отпуск по болест считано от 07.04. до 14.04.2010 г. поради заболяване. На 12.04.2010 г. на служителя от МВР е била връчена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. По делото са представени две копия от същата - на едното копие (л. 4) е налице забележка, от която е видно на коя дата и в колко часа е била връчена на жалбоподателя, а на другото копие (л. 12) такава забележка липсва. При горната фактическа обстановка настоящият състав прави следните изводи: Жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от същия кодекс. В случая административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна на постановения акт, без да се обсъждат доводи по съществото на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР, в действащата отпреди изменението през 2011 г. редакция на закона, държавните служители в МВР не могат да бъдат освобождавани от служба през време на отпуск, освен в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 1 и 3, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. В случая законовите изключения не са били налице. По безспорен начин по делото е установено, че заповедта за уволнение е връчена на жалбоподателя, когато същият е бил в законоустановен отпуск по болест. Основателно е възражението на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР е императивна и нарушаването й води до незаконосъобразност на административния акт. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че служителят собственоръчно се е подписал на копието от заповедта, което му е било връчено на 12.04.2010 г., като сам е посочил, че не се намира в законоустановен отпуск. Както бе отбелязано по-горе по делото са представени две копия от оспорвания административен акт, като на копието, представено с административната преписка (л. 12) липсва изобщо забележка с подписа на жалбоподателя. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, свързани с приложението на чл. 25 от Инструкция № Iз-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (обн., ДВ, бр. 74 от 8.09.2006 г.) на министъра на вътрешните работи. Както е видно от текста на чл. 25, ал. 1 разпоредбата засяга процедурата по ръчване на заповеди, с които се налагат дисциплинарни наказания, какъвто не е настоящият случай. В случая, съгласно чл. 268, ал. 3 от ППЗМВР се прилага процедурата по чл. 106, ал. 1 и ал. 4 от Закона за държавния служител. Връчването на заповед за прекратяване на служебно правоотношение в момент, в който същият ползва законоустановен болничен отпуск е нарушение на императивната забрана на чл. 248, което е особено съществено и води до отмяна на административния акт. С оглед изхода на делото Министерството на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на Божидар Вучков направените по делото разноски, които са доказани в размер на 500 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 7524 от 02.11.2010 г. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение