Решение № 192 от 23.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 535/2015 г.

Решение № 192 от 23.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 535/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Б. Е. А. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД 567/2014 г. по описа на Окръжен съд - гр. Враца. С присъда № 74, постановена на 29.09.2014 г. по НОХД № 888/2014 г. по описа на Районен съд- гр. Враца осъденият А. е признат за виновен в това, че за времето от 23:07 часа на 08.07.2013 г. до 0:13 мин. на 09.07.2013 г. в [населено място], от ветеринарен комплекс "Компаньон" на [улица], при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел сумата от 488,44 лева от [фирма], с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК и чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание три години "лишаване от свобода", което да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим. С присъдата А. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 488,44 лева- претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди. С присъдата А. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 1 266, 58 лева. С решение № 1 от 19.01.2015 г., постановено по ВНОХД 567/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Враца е изцяло потвърдена първоинстанционната присъда. В искането се поддържа, че са налице основанията на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство. Твърди се, че съдебните състави са постановили неправилно осъдителни съдебни актове, тъй като осъденият не е отнемал вещи от мястото на престъплението. Поддържа се, че единственото доказателство за съществуването на паричните средства- предмет на обвинение е издаден касов бон. С искането се оспорва и размера на наложеното наказание, като се твърди, че то е явно несправедливо и силно завишено. Моли се искането да бъде уважено, а делото преразгледано. В хода на касационното производство защитникът на осъдения поддържа съображенията, отразени в искането. Твърди, че неправилно съдилищата са ценили приложения по делото видеозапис от охранителна камера, като незаконосъобразно са приели, че на него е записан А. Поддържа, че независимо от направеното признание от осъдения съдът е следвало да събере доказателства за вината му. Моли да бъде отчетено, че незаконосъобразно са постановени осъдителни съдебни актове, тъй като липсват доказателства за съществуването на паричните средства- предмет на престъпление. Алтернативно се предлага да бъде намален размера на наложеното на осъдения наказание, като се преценяват не само предходните осъждания, но и стойността на инкриминираните парични средства, направените самопризнания и тежкото семейно и имуществено състояние на А. Предлага се искането да бъде уважено, приключилото наказателно производство да бъде възобновено, а делото върнато за ново разглеждане. Представителят на държавното обвинение поддържа, че липсват основанията за приложение на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, като А. правилно е признат за виновен в извършване на престъплението - предмет на приключилото производство и наложеното му наказание не е явно несправедливо. Осъденият А. моли да му бъде намалена присъдата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането: Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. С него се атакува съдебен акт, който не е проверен по касационен ред. Ето защо искането трябва да бъде разгледано. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Единственото конкретно оплакване, отразено в искането, относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е това за допуснато нарушение на процесуални правила, свързани с анализа на доказателствените материали и конкретно приетото от предходните съдебни състави, че осъденият А. е отнел инкриминираната сума. Касационният съд прие, че настоящото производство се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие, като осъденият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В резултат на развилата се процедура по чл. 371, т. 2 НПК наказанието на А. е било редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 НК. След като е избрана тази процедура оплакване, свързано с липса на доказателства за извършеното престъпление може да бъде правено само ако не са били налице предпоставките за провеждането на съкратено съдебно следствие. В конкретното производство съдът правилно е преценил, че са налице условията за разглеждане на делото по реда на глава ХХVII НПК, тъй като в хода на досъдебното производство са събрани множество и еднопосочни доказателства, установяващи както факта на извършване на престъплението, така и авторството на А.. Такива доказателства са показанията на свидетелите Х., Д., П. и Д., от които се установява, че е била осъществена кражба от помещенията, стопанисвани от ветеринарната клиника, че в метална кутия в тези помещения са се намирали инкриминираните парични средства и същите са отнети от извършителя на престъплението. Авторството на осъдения Б. А. се установява от направения от поставена в помещението охранителна камера запис и изготвената лицево-идентификационна експертиза, от заключението на която се установява висока степен на вероятност записаното лице да е А. Анализът на тези доказателства е дало основание решаващият съд да направи верен извод, че същите подкрепят направеното признание и производството правилно се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие. Предвид изложеното, касационният съд прие, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати нарушения на процесуални правила и не са налице основанията за възобновяване на производството и отмяна на постановения въззивен съдебен акт. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съдебен състав прецени, че правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства на осъдения са ценени тежкото му семейно и материално положение и изразеното съжаление за извършеното престъпление. Правилно като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени множеството предходни осъждания на А. и лошите му характеристични данни. Неправилно като смекчаващо отговорността на осъдения обстоятелство е ценено направеното самопризнание, тъй като същото е необходимо условие за провеждане на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК и редуциране на наказанието по реда на чл. 58а, ал. 1 НК. Такова признание би могло да бъде ценено при индивидуализация на наказанието, на ако същото бе направено на фазата на досъдебното производство. Видно от материалите по делото там осъденият е депозирал обясненията, в които е твърдял, че той не е автор на престъплението. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, наказанието на А. е определено при превес на смекчаващите като му е наложено между минималния и средния размер, предвидени в разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 2 НК и след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК е определено на три години "лишаване от свобода". Касационната инстанция е категорична, че така отмереното наказание не следва да бъде намалявано, защото не е явно несправедливо. Същото очевидно е определено при проявено в сериозна степен снизхождение, като съдилищата, въпреки че са отчели множеството предходни осъждания на А. (единадесет) са наложили едно минимално за обществената опасност на извършеното престъпление наказание. В подкрепа на извода за липса на основание за неговото редуциране е и обстоятелството, че А. е осъждан за еднородни престъпления против собствеността, които са извършени в непродължителен период от време (част от тях веднага след изтърпяване на поредното наказание "лишаване от свобода"). Това обстоятелство сочи на завишена степен на обществена опасност на осъдения и дава основание на касационния съд да прецени, че намаляването на наложеното наказание категорично би било несъвместимо с постигане на целите на чл. 36 НК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение