Решение № 2707 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11697/2020 г.

Решение № 2707 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11697/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. Духалов от гр. София за отмяна на Решение № 12108 от 03.09.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 9913/2018 г. С Решение № 12108 от 03.09.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 9913/2018 г. е оставено в сила Решение № 4340 от 26.06.2018 г. на Административен съд, София - град, постановено по административно дело № 555/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на М. Духалов срещу Заповед № 5364 з-2481 от 28.12.2017 г. на директора на Дирекция "Миграция" към Министерство на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 1 и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Искателят – М. Духалов, моли съда да отмени Решение № 12108 от 03.09.2019 г. на основание чл. 239, т. 1 АПК поради новооткрити обстоятелства и доказателства. Като новооткрити доказателства сочи Решение №РД05-125 от 24.02.2020 г. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, а като новооткрити обстоятелства счита фактите изследвани в посоченото решение, представляващо ново писмено доказателство. Претендират се разноски съгласно представен списък. Искателят се представлява от адв. В. Стойчев, Адвокатска колегия - Перник. Ответникът по искането – директорът на Дирекция "Миграция" към Министерство на вътрешните работи, счита същото за недопустимо, алтернативно за неоснователно. Излага подробно доводи, свързани със съдържанието на искането и характера на производството по отмяна като извънреден способ за защита. Счита сочените от искателя нови доказателства за неотносими към искането, тъй като въпросът - може ли да се приложи принудителна административна мярка спрямо лице, което е със статут на бежанец, не е предмет на спора. Моли съда да отхвърли искането за отмяна. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на платеното от искателя адвокатско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт В. Чорбаджийски и юрисконсулт В. Терзийска. Върховният административен съд счита искането за допустимо – подадено е от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1 и 2 АПК. По делото не са представени доказателства за снабдяване на искателя с Решение №РД05-125 от 24.02.2020 г. на Държавна агенция за бежанците на дата различна от посочената от искателя. Разгледано по същество искането е неоснователно. За да се произнесе по искането съдът установи от фактическа страна следното: С Докладна записка, рег. №УРИ-5364 р-14352/15.08.2017 г. изпълняващият длъжността началник Сектор "Изпълнение на принудителни административни мерки и трансфери" е уведомил директора на Дирекция "Миграция", че инспектор Духалов съзнателно не е докладвал по установения ред известна му информация относно актуалния бежански статут на сирийския гражданин Х. Манан, с което е подвел ръководството на Дирекцията и вследствие на това на бежанеца са били издадени незаконосъобразни Заповед за прилагане на принудителни административни мерки "експулсиране" и "забрана за влизане на територията на Република България" и Заповед за принудително настаняване на чужденец в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" (СДВНЧ). На 28.12.2017 г. със Заповед № 5364 з-2481, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 1 и чл. 204, т. 3 ЗМВР, директорът на Дирекция "Миграция" налага на М. Духалов - полицейски инспектор I степен в сектор "Изпълнение на принудителни мерки и трансфери" към отдел "Противодействие на незаконната миграция" при дирекция "Миграция" - МВР, дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Като нарушение на служебната дисциплина в заповедта е посочено следното: М. Духалов - полицейски инспектор I степен в Сектор "Изпълнение на принудителни административни мерки и трансфери" към отдел "Противодействие на незаконната миграция" на дирекция "Миграция" е изготвил предложение УРИ5364 р-14125/10.08.2017 г., като в същото не е отразил установения факт от него, че лицето е с предоставен статут на бежанец. Пренебрегвайки разпоредбите на Закона за убежището и бежанците и установеният факт, че лицето е със статут на бежанец е изготвил цитираното предложение за прилагането на принудителни административни мерки на Х. Манан, [дата на раждане], гражданин на Сирия, по чл. 42, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 43 з, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) – "експулсиране" и "забрана за влизане в Република България". Не отразявайки установения факт, че лицето е със статут на бежанец, с действията си инсп. Духалов е възпрепятствал компетентния административен орган – директора на ДМ – МВР да упражни правомощията си по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, в резултат на което е подписал незаконосъобразна Заповед № 5364 з-1661/10.08.2017 г. за прилагане на ПАМ. На същата дата 09.08.2017 г., инсп. Духалов е изготвил и предложение УРИ5364 р-14126/10.08.2017 г. за издаване на заповед за принудително настаняване на чужденец с наложена принудителна административна мярка по ЗЧРБ в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" – МВР, на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от ЗЧРБ, като в изготвеното предложение отново не е установен факта от служителя, че Х. Манан е със статут на бежанец, което прави невъзможно неговото настаняване до отнемането на статута му на бежанец. В резултат на което е подписана незаконосъобразна Заповед № 5364 р-1662/10.08.2017 г. от директора на дирекция "Миграция" - МВР. На 26.06.2018 г., с Решение № 4340, постановено по административно дело № 555/2018 г., Административен съд, София - град, отхвърля жалбата на г-н Духалов срещу Заповед № 5364 з-2481 от 28.12.2017 г. На 03.09.2019 г., с Решение № 12108, постановено по административно дело № 9913/2018 г., Върховният административен съд оставя в сила Решение № 4340 от 26.06.2018 г. По съществото на спора: Новото доказателство, респективно новите обстоятелства, на които искателят основава искането си за отмяна на Решение № 12108 от 03.09.2018 г., е Решение №РД05-125 от 24.02.2020 г. на Държавна агенция за бежанците, с което по реда на Закона за достъп до обществена информация е отговорено на въпросите в подадено заявление, както следва: отговор на въпрос № 2 (относим за настоящото производство) - С оглед разпоредбите на чл. 4, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и чл. 67, ал. 3 ЗУБ, е невярно твърдението, че чужденци, получили международна закрила в Република България, се ползват с имунитет по отношение на налагане на принудителна административна мярка "експулсиране". С приетото писмено доказателство не представлява ново писмено доказателство и с него не се установяват нови обстоятелства от съществено значение за решаване на процесния спор. Становището на Държавна агенция за бежанците по тълкуването и прилагането на закона не е задължително за съда и не установява нови обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Видно от фактическите основания послужили за издаване на Заповед № 5364 з-248, искателят не е отразил в изготвеното до директора на дирекция "Миграция" предложение, установения факт от него, че чужденецът е с предоставен статут на бежанец, като по този начин с действията си е възпрепятствал компетентния административен орган да упражни правомощията си по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Представеното в настоящото производство писмено доказателство не променя този факт. По изложените съображения новите обстоятелства, които искателят твърди, че съществуват, и новото писмено доказателство, което представя, не са от съществено значение за предмета на спора, поради което искането на г-н Духалов като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 и чл. 249 АПК съдът следва да осъди искателя за заплати на Агенция "Митници" – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за възнаграждение за юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. първо АПК Върховният административен съд