Решение № 9656 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6472/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от О. О. Д., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], чрез адв. А. Тенева, срещу Решение 4774 от 08.05.2025 г., постановено по адм. д. 867 по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 2559 от 14.03.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, с което на Д. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения по същество на спора относно преценката на административния орган за ситуацията в Сирия - данните от провинцията по произход на лицето били разгледани общо и липсвала оценка за възможността му да пътува и да се установи в страната. Акцентира се върху нападения от страна на Израел и Турция, които застрашават цивилното население. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд постановил решението си единствено на база представените по делото справки от административния орган, от които не се установявало по категоричен начин липса на реална опасност от тежки посегателства срещу кандидата за закрила по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Релевирано е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от издателя на спорното административно решение, което се изразява в неспазване на изискванията на чл. 14 АПК - разпоредбата имала за цел лицето да разбира процедурата и да е наясно с правата си по нея, което било изпълнено само формално в случая. Представени са бланкетни аргументи за противоречие на акта с чл. 33 от Женевската конвенция от 1951 г., Протоколът към нея от 1967 г., чл. 2 и чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и чл. 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), поради неспазване на принципа на забрана за връщане (non-refoulment), както и на разпоредбите на чл. 9 ЗУБ и чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО. По така изложените аргументи касационният жалбоподател моли за отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и но се представлява от адв. Тенева, която от негово име поддържа оспорването, а по същество моли да бъде уважено. Ответникът по касация председателят на ДАБ при МС не представя писмено становище или писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт Хичовски, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд направил извод от правна страна за отсъствие на основанията по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК за прогласяване на нищожност или за отмяна на спорното административно решение, тъй като същото било издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, и в установената писмена форма. Като изследвал извършените в хода на административното производство процесуални действия, съставът на АС - Хасково формирал заключение, че при постановяването му не били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са предпоставка за отмяна на акта по чл. 168, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 146, т. 3 АПК. По отношение материалната му законосъобразност съдът споделил преценката на административния орган, че чужденецът не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 ЗУБ. Счел, че преследването, за което молителят разказал за първи път в съдебното заседание в първоинстанционното производство, също не попада в обхвата на посочените разпоредби, а и за него не били представени каквито и да е било доказателства. Молителят не заявявал да е преследван поради етническата си или религиозна принадлежност, не е бил осъждан или политически ангажиран. Твърдял, че бил арестуван, но не сочел точно от кого и къде, нито кога се е осъществило това, както и не представил доказателства, въз основа на които да се установи това твърдение. Съдът съобразил настъпилите в страната по произход на чужденеца промени в обществено-политическата обстановка, но заключил, че същите не обосноват опасения от преследване конкретно за него. Като се позовал на дадените от Д. изявления в проведеното с него интервю, съдът възприел, че той напуснал доброволно и по собствено желание Сирия, а съпругата и децата му все още се намирали в страната. Твърденията, че те били в плен не били подкрепени с доказателства. Съдът съобразил и това, че лицето преминало нелегално границата между България и Турция, поради което формирал извод, че нежеланието на молителя да се върне в държавата му по произход не било обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Предвид липсата на основателни опасения от преследване, счел, че не е необходимо да се изследва дали на лицето може да се предостави закрила от субектите по чл. 8, ал. 7 ЗУБ, както и дали съществуват част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, съдът счел, в конкретния случай не била доказана реална опасност от тежки посегателства спрямо Д. по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, тъй като същият заявил, че не е бил осъждан в страната си по произход. Не се установявало и той да е бил подложен на посегателство (физическо или психическо) по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, във връзка с чл. 3 Забрана за изтезания от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. При извършване на преценка относно наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съставът на АС Хасково съобразил тълкуването, дадено с Решение по дело С-456/2007 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС). Преценил, че доколкото бежанската история на чужденеца не се характеризира с каквито и да е опасения от преследване, то за него би следвало да е по-висок интензитетът на безогледно насилие в страната му, за да отговаря на критериите за получаване на хуманитарен статут на това основание. Приел, че към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не били налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като от молителя нито било твърдяно, нито били представени доказателства за осъществяването на конкретни военни действия, така че да се формира извод за наличие на причинно-следствена връзка между тези военни действия и напускането му на страната по произход. Съобразил, че преди датата на издаване на акта и към момента на постановяване на съдебното решение били налице данни за промяна в обстановката в Сирия, но молителят, въпреки че се явил в съдебно заседание, за да разкаже бежанската си история, не заявил по какъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, конкретно за него като личност, представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Като изследвал подробно наличните по делото данни за ситуацията в страната по произход на молителя, съдът формирал извод, че в Сирия тя била овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, като била налице и възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване. В тази връзка отчел показателния факт на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните сигнали в поведението на новите сирийски власти. Констатирал, че административният орган изследвал сигурността в страната по произход на чуждия гражданин въз основа на справка от 29.01.2025 г., която представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила не била оборена. Същото приел и относно представените в съдебно заседание справки от 03.02.2025 г. и 08.04.2025 г. Въз основа тяхното съдържание, както и на общодостъпната информация от други източници, съдът достигнал до заключение, че дори и да се приеме да е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не бил повсеместен и не бил насочен пряко към мирните граждани на тази страна. По посочените съображения на основание чл. 142, ал. 2 АПК достигнал до извод, че административният орган законосъобразно отхвърлил молбата на лицето и на разгледаното основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, макар да формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка. Съдът изложил и съображения за липсата на предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ поради липсата на член от семейството на чужденеца по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ, комуто да е предоставена закрила. Не открил и други основания по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут в полза на молителя. Поради гореизложените съображения, съставът на АС Хасково приел, че не са налице основанията за прилагане и на принципа за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, като в тази връзка изложил и аргументи, за да мотивира преценката си да не се съобрази с позицията на ВКБООН, касаеща действията на държавите спрямо сирийските бежанци. В заключение потвърдил изводите на администрацията предвид обсъдените бежанска история на чужденеца и актуална обстановка в страната му на произход. По така изложените съображения първоинстанционният съд направил извод за законосъобразност на обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС и отхвърлил оспорването на Д.. Решението е валидно, допустимо и правилно. Формираното в касационната жалба бланкетно оплакване за допуснати процесуални нарушения на чл. 14 АПК от страна на административния орган, което първоинстанционният съд не възприел, е неоснователно. В хода на административното производство е проведеното с чужденеца интервю, на което е присъствал преводач, като молителят изрично е заявил, че разбира думите му. По административната преписка са налице и указания на български език относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, с които указания лицето се е запознало в присъствието на преводач, като и двамата са удостоверили това обстоятелство със собственоръчно положените си подписи в края на документа. В касационната жалба всъщност отсъства позоваване на конкретни извършени в хода на административното производство действия или на права молителя, с които той не е могъл да се запознае на разбираем за него език. По тези съображения оплакванията по този пункт от касационното оспорване са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е възприел отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на Д. на основание чл. 8, ал. 1 ЗУБ, във вр. с чл. 8, ал. 4 ЗУБ, на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, както и по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя приетото от състава на АС Хасково в тази връзка, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част. В касационната жалба отсъстват конкретни упреци срещу изводите на първоинстанционния съд по посочените правни основания. Макар в интервюто си да твърди, че е бил задържан за 4 години от ислямистки организации, близки до режима поради отказ да влезе в армията, както и за 5 месеца от свободната сирийска армия (SFA) непосредствено преди да напусне Сирия, Д. не е заявил изрично да е бил обект на преследване от посочените организации или да има опасения, че при завръщане в родината си може да стане жертва на такова. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал дадените обяснения от страна на Д. в откритото съдебно заседание по делото, доколкото същите са общи, изцяло нови и противоречат частично на заявеното от него обстоятелство в проведеното в хода на административното производство интервю. Логическите и опитни правила изключват възможността по време на интервюто лицето да не си спомня наличието на кръвна вражда, в резултат на която да се е страхувал за живота си, 10 години да не е виждал децата си и да е обикалял Сирия, Йордания и Ливан, а в хода на откритото съдебно заседание молителят да възстанови паметта си и да си припомни тези ключови обстоятелства. При това, Д. вече е заявил в интервюто си, че жена му и децата му се намират в Сирия и не са дошли с него поради финансови проблеми, като е твърдял и че срещу тях не е имало заплахи. Не на последно място, преценката на първоинстанционния съд да не кредитира дадените в хода на съдебния процес обяснения не е била подложена на критика от Д. по никакъв начин в касационната жалба и в този смисъл не следва да се подлага на касационен контрол. От друга страна в касационното производство Д. представя ново писмено доказателство, което обаче не разколебава извода на съда за липсата на материалноправните предпоставки за търсената закрила доколкото не установява релевантни за спора факти. Тезата на касационния жалбоподател, представена чрез процесуалния му представител, в подкрепа на която се представя новото писмено доказателство, е несподелима доколкото противно на твърденията, при провеждане на интервюто Д. е заявил, че не са налице пречки от здравословен характер то да се проведе. Споделими са изложените от състава на АС Хасково съображения за ситуацията в страната по произход на Д. във връзка с изследване на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съдът правилно е квалифицирал приобщените по делото справки от Д МД към ДАБ като официални документи с необорена материална доказателствена сила. Обоснован на съвкупността от наличните по делото информационни източници е изводът на съда, че след падането на режима на президента Асад обществено-политическата обстановка в Сирия се е подобрила, като не е налице ситуация на безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт по дефиницията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Основателно в подкрепа на доводите си съставът на АС Хасково е акцентирал върху показателното за сравнително спокойната обстановка в Сирия обстоятелство, че голям брой бежанци и вътрешно разселени лица са се завърнали в страната или в районите си по произход. В приобщената пред касационната инстанция актуална справка от Д МД към ДАБ от 30.09.2025 г. се констатира затвърждаване на тази тенденция, като по данни на ВКБООН към 25.09.2025 г. броят на прибралите се в страната сирийски граждани, считано от 08.12.2024 г. е достигнал 1027887 души преминали обратно в Сирия от съседни страни, а броят на вътрешно разселените лица, които са се завърнали по домовете си съответно е достигнал 1863863 души. Наред с това се установява продължаващо усилие от страна на ВКБООН за улесняване на безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони като осигурява транспорт, друга логистична подкрепа, а и парична помощ. Наред с това, подкрепата на ВКБООН за властите и за бежанците за доброволно завръщане продължава в рамките на финансиран от ЕС проект. В справката се сочи, че основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Направеното в касационната жалба позоваване на извършените през месец март на 2025 г. посегателства срещу цивилни лица правилно не е било съобразено от първоинстанционния съд, тъй като се явява неотносимо към конкретния случай, доколкото по данните от наличната по делото справка от Д МД от 14.03.2025 г. атаките са били насочени към лица от алауитското религиозно малцинство в Сирия, към което молителят не се числи, тъй като е [вероизповедание]. По отношение на цитираните данни за удари от израелската авиация на територията на Сирия следва да се подчертае, че от общодостъпни информационни източници се установяват твърдения на министър-председателя на Израел, че атаките са имали за цел единствено унищожаването на тежки оръжия, за да не попаднат в ръцете на екстремисти, поради което няма основание да се приеме, че застрашават в значителна степен мирното население в страната. Наред с това, в приобщените справки от Д МД към ДАБ отсъстват данни за военни удари от страна на Израел, Турция или въобще за данни за насилие върху цивилно население в последните няколко месеца в Сирия, от което следва, че към момента в страната не се регистрира съществено ниво на насилие. Предвид изложеното, при правилно установена фактическа обстановка, обоснован и в съответствие с материалния закон е решаващият извод на състава на АС - Хасково, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от СЕС в неговото Решение по дело С-465/2007 г. няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Наред с горното, в случая не са установени елементи от личното положение на Д., които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение