Решение № 14318 от 30.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15314/2014 г.

Решение № 14318 от 30.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15314/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез упълномощения юрисконсулт Владимир Мирчев, срещу Решение № 512 от 10.10.2014 г., постановено по адм. д. № 229 по описа на Административен съд - Пазарджик (АСПз), 5 състав за 2014 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Църква "Св. Св. Апостоли Петър и Павел", с. Равногор е отменена Заповед № 03-РД/2899 от 20.11.2013 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано да бъде финансирано нейното заявление ИД № 13/322/01028 със стойност на проекта 547008,31 лв., преписката е изпратена на административния орган и ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя сума в размер на 200,00 лв. - разноски по делото. Касационният жалбоподател твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа становище, че приложими са разпоредбите на чл. 28, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 26, ал. 4 от Наредба № 24 от 29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Обновяване и развитие на населените места" от Програмата за Развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 24, Наредба/та). Обръща внимание, че на кандидата е даден срок по чл. 26, ал. 4 от Наредбата, но същият не е спазен. Твърди, че пред Разплащателна агенция не са представени доказателства, че е заявено пред други държавни/общински органи искане за издаване на липсващия или нередовен документ, поради което административният орган при извършване на преценката си за окомплектованост на заявлението не е имало начин да направи извод, че исканите документи са в процес на издаване от друг държавен или общински орган или институция. Излага становище, че чл. 26, ал. 5, т. 1 от Наредбата е неприложим и изразява несъгласие с извода на съда, че даденият на кандидата десетдневен срок е незаконосъобразен, тъй като с него се намалява законовият срок за представяне на липсващите документи. По изложените съображения се иска отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявената жалба срещу спорната заповед. В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът Църква "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Оспорва направеното в нея твърдение, че не са представени доказателства за подадени заявления до Министерство на културата и община Брацигово, с които са сезирани компетентните институции за издаване на необходимите документи. Те са представени като част от заявлението за подпомагане 13/322/01028, подадено на 9.09.2013 г. и в тази връзка е подписана декларация. Акцентира, че ако такива не са били приложени към него, заявлението би било върнато на основание чл. 25, ал. 3 от Наредба № 24. Иска обжалваното решение да остане в сила. В съдебното заседание не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че позоваването на чл. 25, ал. 5 от Наредбата е неправилно, тъй като нормата е относима към срока за произнасяне на административния орган, а не към срока за представяне на липсващи документи и отстраняване на нередовности. Неправилно съдът е приел, че не е налице основанието по чл. 28, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Решението е неправилно поради нарушение на закона и е необосновано, поради което се иска неговата отмяна и отхвърляне на жалбата срещу отказа. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е приел, че описаните факти в оспорената пред него заповед са безспорни. За спорно е определил, дали правната уредба предвижда при непредставяне в дадения от административния орган десетдневен срок на изискуемите документи, проектното предложение да бъде прието за неокомплектовано и поради това за недопустимо за подпомагане. Посочил е, че заявлението на Църква "Св. Св. Апостоли Павел и Петър" е прието при условията на чл. 25, ал. 4 от Наредба № 24, като е приел, че срокът по чл. 26, ал. 4 от нея подлежи на корекция в хипотезите по чл. 26, ал. 5 от същата. Към спорния случай е намерил за приложим чл. 26, ал. 5, т. 1 от Наредба № 24. Предвид това е направил извод, че срокът, в който заявителят е следвало да представи липсващите документи е този по посочената разпоредба, тоест удължен със срока за получаване на отговор от съответната институция. Предвид това е определил като незаконосъобразен дадения на кандидата срок с уведомителното писмо от 21.10.2013 г., тъй като с него се намалява нормативно определеният с чл. 26, ал. 5, т. 1 от Наредбата. В този смисъл е направил извод, че неправилно е възприетото от органа наличие на основание за отказ от финансиране по чл. 28, ал. 1, т. 3 от Наредбата - неотстраняване на непълнотите и пропуските в срока по чл. 26, ал. 4 от същата. Затова е отменил заповедта като незаконосъобразна и е изпратил преписката на ответника за произнасяне при съобразяване на представените в хода на съдебното производство становище на Министерството на културата и разрешение за строеж, подробно индивидуализирани в решението. Решението е неправилно. Неоснователно се възразява в касационната жалба, че от кандидата не били представени доказателства, че е заявено пред други държавни/общински органи искане за издаване на липсващия или нередовен документ, поради което административният орган при извършване на преценката си за окомплектованост на заявлението не е имало начин да направи извод, че исканите документи са в процес на издаване от друг държавен или общински орган или институция. От приложените в административната преписка по издаването на спорната заповед документи се установява, че към представената от кандидата декларация за подаване на проекта, подписана на 9.09.2013 г. е приложено Заявление вх. № 36-118-3 от 21.08.2013 г. по описа на Община Брацигово за разглеждане и одобряване на технически, инвестиционни и работни проекти и издаване на разрешение за строеж с доклад за оценка за съответствие или чрез общински експертен съвет във връзка със съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за строеж "Ремонт и реконструкция на Църковен храм Св. Апостоли", с. Равногор, в което е отбелязана и необходимостта от съгласуване на проектите с НИПК, както и Заявление по чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство с вх. № 7400-270 от 14.08.2013 г. по описа на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) от тази църква за съгласуване на инвестиционен проект. Наред с това в преписката се съдържа и удостоверение, издадено от НИНКН относно това, че Църква "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" притежава статут на художествена недвижима културна ценност. В отговор на уведомителното писмо от 21.10.2013 г., с което кандидатът е уведомен за установени непълноти и неясноти и му е даден десетдневен срок за отстраняването им, на 1.11.2013 г. е представено уведомление. По т. 2 от него е пояснено, че към този момент исканите проекти не са съгласувани и не е изготвен доклад за съответствие и издадено разрешение за строеж. Изрично е уточнено, че на основание чл. 24, ал. 4 от Наредба № 24 са представени писмени доказателства - заявление с входящи номера като е посочено, че проектите ще бъдат представени веднага след съгласуването им от държавните и общински органи. Предвид това основана на доказателствата по делото е преценката на съда, че заявлението на Църква "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" е прието в съответствие с чл. 25, ал. 4 от Наредбата, тъй като липсата, респективно нередовността, се е отнасяла за документи, издавани от други държавни и/или общински органи или институции, за които кандидатът е представил писмено доказателство, с което е заявено искане за издаване на липсващия или нередовния документ. Наред с това от него е подписана декларация, че е запознат с липсите и нередовностите и задължението си да представи документите най - късно в срока по чл. 26, ал. 4 от Наредбата. Така установеното обаче не води на извод за незаконосъобразност на издадения от изпълнителния директор административен акт. Правилно в оспорената заповед е прието наличието на основание за постановяване на пълен отказ за финансиране, тъй като нередовностите на заявлението не са били отстранени в срока по чл. 26, ал. 4 от Наредба № 24. Неправилно е прието от съда, че срокът по посочената разпоредба се удължава в хипотезата на ал. 5 от нея. Основателно се възразява от представителя на прокуратурата, че чл. 26, ал. 5 от Наредбата касае удължаването на срока, в който следва да се произнесе административният орган, а не срокът за представяне на исканите документи от кандидата. По чл. 26, ал. 5, т. 1 от Наредбата срокът за произнасяне на органа се удължава в случаите, в които по даден проект е необходимо становище на други органи или институции, като в този случай срокът се удължава със срока за получаване на отговор. Това становище е различно от неприложените към заявлението на кандидата документи, предвидени по чл. 19 от Наредбата и предполага комуникация между изпълнителния директор на ДФЗ и този орган или институция. Правните последици на непредставянето му са уредени в чл. 53 АПК. Член 25, ал. 4 от Наредба № 24 урежда правна възможност на кандидатите за подпомагане да представят в допълнителен десетдневен срок от получаване на уведомлението по чл. 26, ал. 4 от Наредбата неиздаден им към момента на подаване на заявлението документ от държавен и/или общински орган или институция, за който установят, че са подали искане. Тази допълнителна възможност е изключение от правилото по чл. 25, ал. 3 от Наредбата и не може да се тълкува разширително като се приеме за допустимо неограничено във времето отлагане представянето на иначе задължителните като приложение към заявлението документи, в настоящия случай - по чл. 19 от Наредбата и до момента, в който такива бъдат издадени. Впрочем, видно е от представеното пред първоинстанционния съд становище от Министерство на културата от 18.04.2014 г., че същото се предхожда от писмо - отказ за съгласуване № 33-НН-825 от 4.10.2013 г., тоест такъв, издаден след подаване на заявлението, по което е постановен спорния отказ и преди изпращане на отговора от кандидата за подпомагане на изпратеното му уведомително писмо от 21.10.2013 г. Предвид това следва да се приеме, че неотстраняването на непълнотата в срока по чл. 26, ал. 4 от Наредбата в приложените към заявлението на Църква "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" документи се явява основание за пълен отказ от финансиране по чл. 28, ал. 1, т. 3 от Наредба № 24. Като е приел незаконосъобразност на така издадения отказ, съставът на АСПз е постановил валидно и допустимо, но неправилно решение, което следва да се отмени. Заповедта, в която той е обективиран, е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие със закона и неговата цел. Аргументите за допуснато при издаването й нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, развити в жалбата до първоинстанционния съд са неоснователни. Заповедта е обстоятелствено мотивирана, като в административната преписка по издаването й са приложени описаните в нея документи. Предвид това причините и основанията за издаването й са установени, с което правото на защита на нейния адресат е обезпечено. По изложените съображения основателни са твърденията на касационния жалбоподател за постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав възприема, съставът на АСПз е произнесъл решение, което следва да бъде отменено като постановено в противоречие на закона. Спорът следва да бъде решен по същество като жалбата на Църква "Св. Св. Апостоли Петър и Павел", с. Равногор срещу Заповед № 03-РД/2899 от 20.11.2013 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ се отхвърли. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,