Решение № 7974 от 17.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2551/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на С. П. Б. от гр. София, чрез адв. Калистратов, срещу Решение 25098 от 27.11.2024г., постановено по адм. дело 5079/2024г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 1040-02-106 от 25.09.2023г. на Ръководител ТП на НОИ Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Б. срещу разпореждане РВ-3-02-01392659 от 13.07.2023г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Ръководител ТП на НОИ Бургас, чрез гл. юриск. Панайотова, оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Б., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че са налице предпоставките за възстановяване на получените от лицето плащания от фондовете на ДОО в периода 17.05.2021г. 29.10.2022г. в размер на общо 35 480,14 лева главница и 5 310,97 лева лихви, респ. че първата сума не е била получена добросъвестно. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а от нея е видно, че С. Б. е сключила трудов договор с шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя с Кансалт пропърти ЕООД на дата 08.01.2019г. на длъжност специалист продажби . Правоотношението е било прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 23.04.2021г. Във връзка с извършена проверка на осигурителя Кансалт пропърти ЕООД по разходите на ДОО, и с оглед установено в Протокол КВ-5-21-01181355/16.08.2022 г., е преценено, че не са изпълнени условията на чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.З и т.12 от ДР на КСО, поради което е формиран извод, че данните по чл.5, ал.4 от КСО подлежат на заличаване, тъй като са подадени неправилно, вкл. и за Б., която въпреки формално сключения трудов договор, не е имала качеството на осигурено лице . Прието е, че за интересуващия ни период тя не е изпълнявала съответната дейност, поради което и липса основание за осигуряването и по КСО. С оглед на това на дружеството-осигурител са издадени задължителни предписания за заличаване на неоснователно подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО ЗД-1-21-01181346/16.08.2022 г. за посочените в акта лица, сред които и оспорващата(т.9). Предписанието е било връчено на осигурителя, с оглед на което подадените преди това за Б. данни са били заличени. Осигуреното лице не е участвала в развилото се производство по издаване на тези предписания(касаещо правната връзка осигурителен орган-осигурител), поради което именно в настоящото такова следва да се преценят релевантните за спора факти, но по линия на правната връзка осигурителен орган осигурено лице. Този извод следва и от факта, че Ръководител ТП на НОИ Бургас, при осъщественото задължително административно обжалване, също се е занимал с оплакванията на касационния жалбоподател по отношение на издадените задължителни предписания към осигурителя. Следва да се отбележи в по-общ план, че понятието осигурително правоотношение е доктринално, с висока степен на правна абстракция, а поради спецификата си трудно да се изгради единно понятие за осигурително правоотношение с постоянен персонален субстрат (страни на правоотношението) и с единно и неизменимо предметно съдържание. Поради това и в социалната действителност осигурителното правоотношение съществува чрез своите видове, следствие от богатото и сложно съдържание на основните конституционни права на обществено осигуряване. С оглед на последното и като изходи от субектния състав на осигурителното правоотношение са налице: осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигурителя и осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното/ самоосигуреното лице. Посочените по-горе задължителните предписания са издадени в резултат на констатациите на контролния орган при извършената проверка, като оспорващата не е била конституирана като страна в производството по издаването им. При тези факти ответният Ръководител, а и издалият разпореждането орган са приели, че е налице хипотезата на чл. 114, ал. 1 и ал.3 от КСО, както и че въпреки наличието сключен трудов договор не е възникнало осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетения, защото Б. не е осъществявала трудова дейност. Първостепенният съд законосъобразно и обосновано е преценил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение, тъй като в хода на административното производство е доказано, че дружеството няма обявени годишни финансови отчети за периода (такива, за интересуващия ни период, са били обявени и публикувани в ТР със значително закъснение от дружеството едва през м. януари 2025г.) и няма годни доказателства за извършвана търговска дейност в този период, липсва касов апарат, подадените декларации по чл. 92 от ЗКПО са без подписи на управител или упълномощено лице и без печат на НАП, а подаваните данни за "служителите" са с осигурителен доход близък или равен на максималния осигурителен доход, като съществено се различава от сумите преведени на касатора. Отчитайки всички събрани доказателства, органите на ТП на НОИ законосъобразно са разпоредили възстановяване на получените недобросъвестно парични обезщетения. Съдът намира, че предвид наличните по делото документи и данни са налице достатъчно убедителни доказателства относно липсата на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност в полза на дружеството през процесния период. От страна на Б. не е било проведено пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова дейност в полза на дружеството. Това не се разколебава от установеното наемане на търговски площи, които са администрирани и управлявани от ЕООД-то, след като не се установява как фактически Б. е била съпричастна към тази дейността, след като липсват материални следи за извършеното от именно от осигуреното лице във връзка с нея при изпълнение на конкретно възложената и трудова функция. Настоящият касационен състав намира, че първостепенният съд е дал обоснован и законосъобразен отговор на застъпените от страните тези, който кореспондира със събраните пред него, а и на тези в административната преписка, доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е прието, че въпреки тясната връзка не е налице идентитет между трудовото и осигурителното правоотношения, като всяко има собствен живот , а от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря то, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност. Наличието на трудово правоотношение е основна предпоставка за възникване и на осигурително правоотношение, но това не е достатъчно. Законовата дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и. С оглед на тази правна рамка ясно е изискването на закона (КСО) лицето реално да осъществява трудова дейност, поради което и лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него е налице подписан трудов договор, са подавани данни в НАП и внасяни осигурителни вноски. Въпреки сключения трудов договор в случая не може да се приеме за установено извършването на действия по изпълнението му от страна на С. Б., тъй като и в хода на административно производство, а и при съдебното дирене, не се установи по безспорен начин, че той в периода от сключване на договора е упражнявал посочената в него трудова функция на специалист продажби , а това е последица и от липсата материални следи от извършената от самото осигурено лице конкретна дейност за периода от повече от две години при този осигурител, а същевременно са подавани данни за служителите с осигурителен доход равен на максималния осигурителен доход за периода от 3 000 лева, какъвто е и размерът на уговореното през 2019г. трудово възнаграждение със служителя. В самия трудов договор от 08.01.2019г. е вписано изрично, че Б. няма никакъв професионален опит и стаж на заеманата длъжност, а по делото не се съдържат документи или твърдения на страната, че притежава квалификация за длъжността специалист продажби . Представените, вкл. и в хода на съдебното дирене пред първата инстанция писмени доказателства, не обосновават различен извод. Или следва да се сподели изложеното от административния съдия, че при настъпването на осигурителни рискове в последващи периоди при осигурителя Ем Джи Финанс АД, жалбоподателят Б. е получила суми от фондовете на ДОО при неправилно изчислени размери на следващите и се обезщетения за общо заболяване, бременност и раждане за времето от 17.05.2021г. до 29.10.2022г. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,