Решение № 8903 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13160/2012 г.

Решение № 8903 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13160/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"/ Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1996/27.08.2012 г. по адм. дело № 985 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив, в частта с която е отменен Ревизионен акт № 16251000157 от 30.12.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 262 от 19.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив при Централно Управление на НАП в частта му, с която на "Кастинг Технолоджи" ЕООД, за отчетни периоди от м. септември 2008 г. до м. март 2010 г., включително е допълнително начислен ДДС в размер на 347275.91 лв., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС и в частта за присъдените разноски по делото. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Кастинг Технолоджи" ЕООД (понастоящем "Орбит продакшън" ЕООД) чрез процесуалния си представител адв. Костадинов оспорва същата като неоснователна в с. з. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 16251000157 от 30.12.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 262 от 19.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив при Централно Управление на НАП в частта му, с която на "Кастинг Технолоджи" ЕООД, за отчетени периоди от м. септември 2008 г. до м. март 2010 г., включително е допълнително начислен ДДС в размер на 347275.91 лв. и в частта за присъдените разноски по делото. Според първостепенния съд неправилно органите на приходна администрация са приели, че няма вътреобщностни доставки. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, която се свежда до констатацията, че ревизираното дружество има за основна дейност производство на алуминиеви и цинкови отливки (детайли). Това производство се осъществява в негова база, представляваща нает производствен цех, след което тези детайли минават визуален контрол в Германия /частично в Чехия/ в рамките на максимум три дни или преминават обработка на СNС машина и контрол в Германия /частично в Чехия/. Рекламираните при визуалния контрол или от клиентите детайли, се изпращат обратно в България на "Кастинг Технолоджи" ЕООД. Складиране на детайли в Германия не се извършва. В административното производство е установено, че стоките не променят собствеността си при транспортирането им до дружеството в Германия и Чехия, извършващо дообработка, качествен контрол и преопаковка. Тази че в случая са налице или вътреобщностни доставки, когато клиента е дружество от страна членка или доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика. Решението е неправилно в обжалваната част. Въз основа на установените факти съдът намира, че изводите на органите по приходите са законосъобразни и обосновани. Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. В настоящия случай се касае за стоки, които са произведени в страната от данъчно задължено лице в рамките на икономическата му дейност и тези стоки са изпратени до територията на друга държава членка - Германия /Чехия/, за да се извърши дообработка и качествен контрол, след което стоките се продават на клиенти от общността или от Швейцария. Правилен е изводът на органите по приходите, че стоките са изпратени в Германия и Чехия за целите на икономическата дейност на "Кастинг технолоджи" ЕООД, тъй като с тях се извършват допълнителни дейности по тяхното окачествяване, дообработване или опаковане, което, не се спори, че не се осъществява от самото българско дружество или негов клон в Германия/Чехия, а от германско/чешко дружество. Установено е, че изделията не променят собствеността при транспортирането им до германското дружество, макар, че след дообработката на същите, те не се връщат в България, а се извършват доставки от територията на Германия за други страни. Точно поради факта, че германското или чешкото дружество не са получатели по доставките, доколкото по безспорен начин е установено, че стоките не променят собствеността си преди да се продадат на крайните получатели - чуждестранни дружества от общността и от Швейцария, не може да се говори за вътреобщностна доставка. Ето защо настоящата инстанция намира, че безспорно се установява наличие на хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС и процесните доставки следва да бъдат обложени с 20 % ДДС, както това е направено в хода на ревизията. Данъчната основа е определена правилно и коректно на основание чл. 27, ал. 1 ЗДДС. в случая се касае за вътреобщностен трансфер на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, който е приравнен на възмездна доставка на стока, която е облагаема с ДДС с данъчна ставка от 20 на сто. В настоящия случай е без правно значение фактът на по-нататъшната реализация на стоките, след извършването на дообработването и окачествяването на изделията в Германия, тъй като тази последваща реализация вече започва не от територията на страната до съответната държава - членка или до трета страна, а от територията на Германия. Предвид горното доставките към търговските дружества от общността не попадат в категорията на вътрешнообщностните доставки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, нито пък са налице условията на чл. 28 от ЗДДС, а са такива именно по чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, във връзка чл. 86, ал. 1 от същия закон и първоинстанционното решение следва да бъде отменено. При този изход на спора касаторът има право на претендираните от него разноски за еднократно дължимо юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съразмерно на материалния интерес, в размер на 7396 лв., които се присъждат с настоящото решение. Отделно, отново с оглед изхода на спора, жалбата на ДД "ОДОП" Пловдив се явява частично основателна в частта й срещу решението на АС Пловдив в частта му на разноските. Съразмерно на интереса и отхвърлената част от жалбата дружеството има право на разноски за първата инстанция само в размера им от 3108 лв. В размера до 20725,16 лв. решението следва да се отмени. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,