Решение № 14475 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2015/2020 г.

Решение № 14475 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2015/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на М. Хофер против решение № 8257 от 19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 12469 от 2019 г. на Административен съд – София-град /АССГ/. Оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и незаконосъобразност и иска да бъде отменено. Ответникът – КРДОПБГДСРСБНА /Комисията/, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Мутафчийска. Оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Правилно административният съд е приел, че направената от органа констатация за принадлежност на жалбоподателката М. Ховер към органите по чл. 1 от закона е на базата на предвидени в чл. 25, т. 3 документи. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА обаче, обявяването на принадлежност на лице към органите по чл. 1 се извършва с решение на комисията, съдържанието на което е определено по императивен начин в ал. 2 на правната норма, като необходимите реквизити са изброени изчерпателно. Съгласно относимата към настоящия казус т. 2 на ал. 2, за секретен сътрудник сред тях са трите имена на вербувалия и ръководилия го щатен или нещатен служител. Видно от оспореното решение, в него не са посочени трите имена на вербувалия лицето служител, а на мястото, определено за тази информация, е вписано "регистрирана на 25.09.1971 г." Съгласно чл. 146, т. 2 АПК това е нарушение, съставляващо основание за отмяна на акта и за изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне съобразно законовите изисквания. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е образувано е по жалба на М. Хофер срещу Решение № 2-1724/11.10.2019 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/. С обжалваното решение съдът e отхвърлил жалбата. Приел е, че решението е издадено от компетентен орган – Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/. Според съда, наличието на който и да е от документите, изброени в чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона, е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на закона, а по делото са представени картон обр. 1 - обр. 3 "строго секретно". Съдът е посочил, че са налице предпоставките по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, тъй като приложените по преписката писмени доказателства са от кръга на изброените в § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА документи, въз основа на които се установява принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на самостоятелно основание. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил правни изводи в съответствие с материалния закон. От фактическа страна по делото е изяснено, че с Решение № 2-1724 от 11.10.2019 г. на Комисията е обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Жалбоподателката е член на ПП "Български земеделски народен съюз – Единен". Принадлежността на жалбоподателката към органите по чл. 1 от Закона е обявена в качеството й на агент, секретен сътрудник с псевдоним "Актриса" – "Камелия", поделение вербувало жалбоподателката – ОУ на МВР – Габрово – ДС по линия на ПГУ, ДС. ПГУ-XIV, дата на регистрация – 25.09.1971 г. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно – решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт – принадлежало ли е лицето, за което е направено предложение за награждаване, към съответните държавни служби, посочени в закона. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служи. Правомощията й визирани в закона се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от закона, въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия. В настоящият случай принадлежността на М. Хофер към органите по чл. 1 от Закона, в качеството и на агент; секретен сътрудник (§ 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБНА), е установена с налични документи, посочени в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Тези писмени доказателства представляват документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 5 от закона, в качеството и на член на ръководен орган на партия, Хофер е подлежала на задължителна проверка по чл. 26 от закона. Настоящият състав на Върховния административен съд – III отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че постановеният от Комисията административен акт в обжалваната му част е законосъобразен. Решението на Комисията е постановено от компетентен колегиален орган, при спазване на предписаната от закона форма и реквизити на акта и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила по издаването му. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че решението е постановено от нелегитимен орган. Именно Комисията е компетентният орган и тя се е произнесла с решение, съгласно чл. 8, ал. 2 от закона, където е уредено, че решенията се вземат с мнозинство повече от половината от всички членове с явно гласуване. Правилен е изводът на АССГ за наличие на всички материалноправни предпоставки за разкриване принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1, предвидени в чл. 26, ал. 1, т. 4 от специалния закон. Липсата на собственоръчно написани агентурни сведения не води до извод за необоснованост на решението. В разпоредбата на чл. 25, т. 3 от закона са посочени и други документи, които следва да бъдат преценени при изследване на принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от закона. В приложените към делото два тома се съдържат много документи, сред които докладни записки, финансови отчети, справки, от които може да се направи обоснован извод за дейността на касационната жалбоподателка като секретен сътрудник. Съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,