Решение № 13780 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6065/2016 г.
ВАСII отделение15.12.2016 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1921/21.03.2016 г. по адм. д. № 560/2016 г. на Административен съд - С. град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13780 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6065/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК - Югозападен район, чрез юрк. С. срещу решение № 1921/21.03.2016 г. по адм. д. № 560/2016 г. на Административен съд - С. град. С доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост се иска отмяна на решението и произнасяне по същество с потвърждаване на процесната заповед със законните последици. О. А. Г. и М. Г., чрез адв. Калпушкова, в писмено възражение по жалбата излагат доводи за нейната неоснователност и молят за остяване в сила на решението като законосъобразно. Ответникът "И.-Р." ЕООД, чрез адв. Р. не оспорва жалбата, счита същата за основателна, а обжалваното решение за неправилно и моли за отмяната му. Претендира разноски. Ответникът главен архитект на район "Триадица", СО не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - С. град в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отменил като незаконосъобразна заповед № ДК-10-ЮЗР-123/9.10.2015 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която е отменено Разрешение за строеж № 107 от 18.08.1998 г. на главния архитект на район "Триадица", СО. Прието е, че производството пред РДНСК е образувано по недопустима жалба на "И.-Р." ЕООД, тъй като дружеството е станало собственик на съседен имот /ет. ... от сградата/ едва през 2007 г. Освен това е узнало за издаденото Разрешение за строеж № 107 от 18.08.1998 г. пет години преди подаване на жалбата в друго висящо съдебно производство. Изложени са мотиви и за липса на правоприемство по отношение на процесуалното право на жалба срещу Разрешение за строеж № 107 от 18.08.1998 г., както и такива за липса на надлежен предмет в производтвото пред РДНСК, тъй като строежа е реализиран и въведен в експлоатация с влязло в сила Разрешение за ползване № 21РД-09-2-300/1.09.2998 г. на кмета на район "Триадица", СО, т.е. приложима е нормата на чл. 154а, ал. 2 от ЗТСУ (отм.). Решението е правилно, съобразено с изяснената фактическа обстановка и законосъобразно. По делото безспорно е установено, че разрешението за строеж е реализирано и е издадено Разрешение за ползване № 21РД-09-2-300/1.09.1998 г. на кмета на район "триадица", СО, влязло в сила. След издаването на това разрешение за ползуване, сочещо на надлежно реализирано разрешено строителство, отпада действието на разрешението за строеж, поради което не е налице предмет на обжалване в производството по чл. 216 ЗУТ, т.е. след тази дата не съществува годен предмет на обжалване като индивидуален административен акт и жалбата срещу него е процесуално недопустима. Това произтича, както от чл. 154а, ал. 2 ЗТСУ (отм.), при действието на който е издадено разрешението за строеж и е приключило разрешеното строителство, така и по аргумент от сега действуващия чл. 156 ЗУТ. С оглед изложеното и само на това основание заповедта на началника на РДНСК - Югозападен район е незаконосъобразна, както правилно е прието в обжалваното решение. Изложените допълнителни мотиви за липса на активна легитимация за провоприемника "И.-Р." ЕООД да оспорва разрешението за строеж също се явяват обосновани и правилни, тъй като с такава легитимация разполагат само заинтересованите страни към момента на издаване на оспорения акт. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК