Решение № 4753 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 693/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Костадинов срещу Решение 1906 от 31.10.2023 г., постановено по адм. д. 919/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт Р-22000121006871-091-001/09.06.2022 год., потвърден с Решение 1385/31.08.2022 год. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр.София при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който на ревизираното лице са установени задължения за данък по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в размер: за 2015 год. 2562.75 лева и лихви към 09.06.2022 год. 1588.37 лева, за 2016 год. 9970.02 лева и лихви към 09.06.2022 год. 5168.21 лева, за 2017 год. 8330.48 лева и лихви към 09.06.2022 год. 3473.63 лева, за 2018 год. 5693.11 лева и лихви към 09.06.2022 год. 1796.64 лева и за 2019 год. 9014.36 лева и лихви към 09.06.2022 год. 1928.23 лева или общо данък в размер на 35570.72 лева и лихви към 09.06.2022 год. 13955.08 лева. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за липса на доказаност на основанията за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Твърди се, че съобразно писмените и гласните доказателства събрани в хода на ревизионното и съдебното производство се доказва, че не е налице несъответствие между имущественото състояние и получените доходи на ревизираното лице. Претендира се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт с присъждане на разноски. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Петрова в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт (РА) Р-22000121006871-091-001/09.06.2022 год., потвърден с Решение 1385/31.08.2022 год. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр.София при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който на ревизираното лице е установен данък по чл.17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в размер: за 2015 год. 2562.75 лева и лихви към 09.06.2022 год. 1588.37 лева, за 2016 год. 9970.02 лева и лихви към 09.06.2022 год. 5168.21 лева, за 2017 год. 8330.48 лева и лихви към 09.06.2022 год. 3473.63 лева, за 2018 год. 5693.11 лева и лихви към 09.06.2022 год. 1796.64 лева и за 2019 год. 9014.36 лева и лихви към 09.06.2022 год. 1928.23 лева или общо данък в размер на 35570.72 лева и лихви към 09.06.2022 год. 13955.08 лева. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е приел, че ревизионния акт е издаден от материално компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при липса на съществени процесуалния нарушения. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за доказано наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т.2 и т. 7 ДОПК, обосноваващи извършване на ревизията по особения ред. Приел е, че несъответствието между имущественото състояние и получените доходи от ревизираното лице безспорно обосновава предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и води до извод за наличие на укрити доходи, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Като спорен е определен въпроса правилно ли са определени паричните потоци от ревизиращите органи за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2019 год. при незачитане на направени дарения от роднини по права линия (родители, баба и дядо) и заети суми. Съобразно съвкупния анализ на доказателствата административният съд е приел, че паричните потоци за 2015 год., 2016 год., 2017 год., 2018 год. и 2019 год. са правилно формирани от приходните органи на годишна база, като обективно и пълно са изследвани и включени документално доказаните приходи и извършените разходи. За да стигне до този извод съдът е счел, че в рамките както на ревизионното производство, така и на съдебното производство не се установява, надарилите ревизираното лице роднини по права линия да са разполагали с парични средства в посочените размери към момента на предоставяне на дарението. Съдът е съобразил обстоятелството, че семейството на Костадинов се е занимавало със земеделие (обработка на лозя) и животновъдство (отглеждане на крави и риборазвъждане), като е стопанисвало и ресторант, но е прието, че липсват данни за размера на генерираните от тези дейности доходи (реализираните приходи и печалби), а именно подадени декларации за облагане с данък, счетоводни баланси и други. В тази връзка е съобразена и представената в рамките на насрещните проверки информация от А. Костадинов и З. Костадинова, че съответните дейности са упражнявани в периода от 1996 год. 2008 год. В допълнение е посочено, че липсват доказателства за размера на доходите и получените субсидии, в периода, за който се твърди, че А. Костадинов е бил регистриран, като земеделски производител 2006 год. -2012 год. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Решението на административния съд се основава на правилна преценка на събраните доказателства, постановено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е проверил констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Противно на оплакванията на касационният жалбоподател, в случая безспорно е доказано наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като законосъобразно ревизиращите органи са преминали към този ред, изследвайки приходите на подателя на касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.2 ДОПК, в тези случаи доказателствената тежест за установяване противното на отразеното в ревизионния акт е на ревизираното лице, като фактическите констатации в акта се смятат за верни до доказване на противното. В конкретния казус, след извършен анализ на относимите за ревизираното лице обстоятелства по чл. 122, ал.2 ДОПК, правилно и обосновано е констатирано несъответствие между имущественото състояние и получените доходи за ревизираните периоди. В оспорения акт съдът е подложил на обсъждане всички обстоятелства в тази връзка, като се е произнесъл по възраженията на касатора. Настоящия касационен състав счита за неоснователни наведените доводи в касационната жалба касаещи предоставените от ревизираното лице договори за дарения и заеми на суми в значителни размери за периода 2015 г. - 2019 г. от роднини по права линия на Костадинов. С оглед характера на договора за дарение на парични средства, както и целта, за която се представят, а именно за това, че към определен момент ревизираното лице е разполагало реално с получени въз основа на дарения парични средства, чрез които е покрило направените разходи, то следва да е доказано предаване на сумите. Освен това е необходимо да е доказано, че дарителите са имали възможност разполагали са с дарената сума, за да могат да я предадат на надарения. В случая, възможността да бъдат спестени средства, които да бъдат дарени на касатора не е доказано от страна на ревизираното лице. Правилни са изводите на първоинстанционният съд за липсата на доказателства, че надарилите жалбоподателя роднини по права линия, са разполагали с парични средства в посочените в договорите размери. Правилно е съобразено че, нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство са събрани доказателства потвърждаващи твърденията на ревизираното лице. Посочените в касационната жалба гласни и писмени доказателства са обсъдени в съвкупния анализ на доказателствения материал и не водят до промяна в изводите на първоинстанционният съд. Правилни са и изводите по отношение на твърденията за заети от ревизираното лице суми. Изложените мотиви на първоинстанционния съд се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно обжалвания материален интерес, а именно в размер на 4 612,00 лв. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,