Решение № 7252 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1192/2011 г.

Решение № 7252 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1192/2011 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кичка Калоянова Туйкова от гр. Варна срещу решение № 2377 от 17.11.2010 г., постановено по адм. дело № 2306 по описа за 2010 г. на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на й срещу заповед № РД-10-7706-126 от 3.05.2010 г. на областния управител на област с адм. център Варна, с която е одобрен план на новообразуваните имоти на селищно образувание местност "Пчелина", землище Варна относно имот № 933, както и в частта за присъдените в полза на областния управител разноски. Твърди, че решението е "незаконосъобразно, необосновано, нецелесъобразно, явно несправедливо и постановено в нарушение на материалния закон". От развитите в жалбата доводи явно жалбоподателката навежда основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение във всички атакувани от нея части. Представя към касационната си жалба допълнителни доказателства и счита, че притежаваният от нея имот следвало да бъде отразен в кадастралния план на СО "Пчелина". В молба от 7.03.2011 г. поддържа същите искания. Ответникът по така подадената касационна жалба - областен управител на област Варна, чрез процесуалния представител я оспорва в представени два броя молби с идентично съдържание. Счита решението на административния съд за правилно. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Варна Сити Вю" ЕООД не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била заповед № РД-10-7706-126 от 3.05.2010 г. на областния управител на област с адм. център Варна, с която е одобрен план на новообразуваните имоти на селищно образувание местност "Пчелина", землище Варна относно имот № 933. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, не са допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването. По отношение на поставения от жалбоподателката въпрос относно имот 933 и прието, че не се установява идентичност между имота, визиран от жалбоподателката в жалбата - новообразуван имот № 933 и този по нотариалния акт от 1969 г. Не се индивидуализира и и по изследваните от вещото лице по съдебно-техническата експертиза кадастрални планове съответно от 1968 и 1999 г. В представеното съдебно решение на районния съд само било установено, че дружеството - заинтересована страна, не е собственик на част от имот, но не и, че жалбоподателката е собственик върху тази част. Поради което при липса на надлежни доказателства относно отразяването и местонахождението на твърдения от нея имот, е прието, че не е доказана собственост на жалбоподателката върху част от имот № 933 по ПНИ в с. о. "Пчелина". Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Съдът подробно и аналитично е посочил и обсъдил всички събрани по делото доказателства, ръководейки се от исканията на страните и изпълнявайки задълженията си по АПК за служебна проверка на данните по делото и указания за страните. В много подробни определения в хода на делото са дадени указания за страните относно спорните въпроси, подлежащи на доказване. Съдът е изяснил спорния въпрос, относимите доказателства и е направил законосъобразни изводи. Установено е, че новообразуваният имот № 933 не е идентичен по площ и съседи с имот, описан в нотариалния акт от 1969 г. Производството е с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което всъщност е идентично с чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). Четвърти ред е предвиден в § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и затова законодателят е дал предимство на ползвателите. Представените от касаторката доказателства пред настоящата инстанция с касационната жалба са били представени пред първата инстанция и са били предмет на подробно обсъждане от съда в съдебния акт. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на искането да се отмени решението на първата инстанция в частта за разноските следва да се има предвид, че са присъдени такива в рамките на установените от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед изхода на делото. Пред настоящата инстанция ответника не е имал представител, поради което не следва да се присъждат разноски под формата на юристконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение,