Решение № 13200 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2018 г.

Решение № 13200 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 80 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по касационната жалба на "Е.-П. БГ" ЕООД със седалище гр. П. против решение № 190 от 22.03.2018 г., постановено по адм. д. № 110/2018 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата на "Елит–Про БГ" ЕООД срещу Заповед № ДС – 12 от 12.01.2018 г. на Областния управител на област П., с която е наредено да се изземе от дружеството и да се предаде на РД "ПБЗН" гр. П. имот - публична държавна собственост, а именно – 928 кв. м. от имот, актуван с АПДС № 5092 от 30.10.2006 г., представляващ обособена част от подземни гаражи с адрес гр. П., кв. 275, част от площад "В. Л.", и с което дружеството жалбоподател е осъдено да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като твърди такива – липса на правни и фактически основания за изземване на имота, посочени в заповедта. Твърди и че дължи имота на годно правно основание – сключен договор, тъй като не е установено до него да е достигнало писмото за едностранно прекратяване на договора. Иска да бъде отменено оспореното решение и да се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената заповед. О. О. управител на О. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалбата и правилност на обжалваното решение. О. Р. дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – гр. П. (РД "ПБЗН"), чрез процесуалния си представител, изразява също становище за неоснователност на касационната жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. П. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от доказателствата по делото е установено безспорно наличието на комулативните изисквания по чл. 80, ал. 1 от ЗДС за изземване на държавен имот. Приел е, че от заповедта е ясно, че поради неплащане на наемните вноски, сключеният договор за наем за държавния имот е бил прекратен едностранно с писмо рег. № 198300-3631 от 19.06.2017 г., поради което е приел, че е налице основанието по чл. 80, ал. 1 от ЗДС, а именно, че имота се владее без основание. Решение е правилно. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. С чл. 80, ал. 1 от ЗДС законодателят е предвидил ред за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В настоящия случай е правилен извода на АС – П. за наличието на комулативно дадените предпоставки на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, а именно имот, който да е държавна собственост, който се държи в конкретния случай от жалбоподателя "Е.-П. БГ", като се държи обаче без правно основание в частност на отпаднало правно основание. Това е така, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява, че договорът за наем от 2015 г., въз основа на който дружеството е държало спорния имот, е бил едностранно прекратен от наемодателя с писмо изх. № 198300-3631 от 19.06.2017 г., на основание чл. 14, т. 1 от договора за наем, а именно поради неплащане на наемната цена. От момента на получаване на това уведомление, което е сторено на 21.06.2017 г., като съобщението е връчено на пълномощник на дружеството, имота се държи без правно основание. Неоснователно е възражението на касатора, че договорът за наем не е прекратен, тъй като не е ясно какво му е изпратено с пратката, по която е приложена обратната разписка за уведомяването му. Видно от представената обратна разписка изрично е отбелязано, че с нея е изпратено писмо изх. № 198300-3631 от 19.06.2017 г., което писмо съдържа волеизявление на наемодателя за прекратяване на договора за наем. В тази връзка е правилен извода на съда за наличието на предпоставки за изземване на имота като такъв, който се държи без правно основание и съответно за законосъобразност на оспорената пред него заповед. На следващо място неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението относно приетата от съда липса на допуснати нарушения на административно производствените правила по издаване на заповедта. Напротив този извод на съда е правилен. В оспорената пред него заповед се съдържат както фактически основания за издаването й, така и коректно е посочено правното основание за издаването й – чл. 80 от ЗДС. Освен това съгласно тълкувателно решение № 3/1975 г. на ОСГК на ВС е прието, че мотивите на административния акт могат да се съдържат и в съпътстващи документи, а именно в административната преписка. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,