Решение № 4757 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11415/2010 г.

Решение № 4757 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11415/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сенсо Мода" ЕООД - гр. София срещу решение № 329/16.07.2010 г., постановено по адм. дело № 176/2010 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта с която е отхвърлена жалбата срещу решение № 1000-0124/23.11.2009 г. на Началника на Митница - Кулата (сега Митница - Югозападна) за определен размер на дължимите държавни вземания - ДДС в размер на 1 155.49 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение, по внос на стоки по ЕАД 07BG005400H0030056/H-3005/20070827. В касационната жалба се релевират подробни оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения от съда при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Айдарова, която е представила и писмени бележки. Отправя се искане за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, за правилност на съдебното решение, което счита, че следва да бъде оставено в сила . Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото, според която се свежда до следното: По ЕАД 07BG005400H0030056/H-3005/20070827 "Сенсо мода" ЕООД е осъществило внос от Македония на дамски блузи от синтетика - 13 011 бр. и дамски ризи от памук - 2 700 бр. под режим допускане за свободно обръщение и крайна употреба (код 4200) с предмет на доставка за друга държава - членка на ЕС - Германия. Митническата стойност на стоките е определена на 160 334.20 лв. въз основа на придружаващите вноса документи, като на тази основа са начислени митни сборове- мито в размер на 19 240.10 лв. и на основание чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС вноса е освободен от ДДС. При проверка в рамките на последващ контрол на "Сенсо Мода" ЕООД относно законосъобразността на действията при поставяне на стоките под режим едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба за периода от 01.06.2007 г. до 28.05.2008 г. е установено, че за декларираните с ЕАД № Н- 3005/20070827 стоки, допуснати за свободно обръщение с освобождаване от ДДС, като доказателство за продажбата към краен потребител в държава-членка на ЕС са представени фактури за продажби към международни товарителници, но впоследствие са издадени кредитни известия с номера, както следва: 36/30.10.2007; 40/02.11.2007 г.; 49/07.11.2007 г.; 52/07.11.2007 г.; 56/07.11.2007 г.; 58/07.11.2007 г.; 93/21.12.2007 г.; 94/21.12.2007 г.; 148/13.02.2008 г.; 110/31.12.2007 г.; 203/01.04.2008 г.; 212/02.04.2008 г.; 227/14.04.2008 г.; 255/07.05.2008 г.; 258/07.05.2008 г., като за част от стоките по фактура на вноса № 48/24.08.2007 г. - 150 бр. от артикул Е 9134- ризи, не са представени документи по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС вр. чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и протокол по чл. 50, ал. 1 от ППЗДДС вр. чл. 57, ал. 4 от ЗДДС- т. 1.1.2 от Докладна записка вх. № 98/12 от 21.08.2008 г. на директор дирекция "Последващ контрол" на "митници и приложение № 6 към Доклад № 12/18.07.2008 г., съгласно т. 3.1.1.2 и т. 1.1.3 от Докладна записка вх. № 98/12/21.08.2008 г. с прил. № 7 по т. 3.1.1.3. Издаването на кредитните известия е определено като предпоставка за начисляване на ДДС при липсата на основания по чл. 58, ал. 1, т. 6, б."в" от ЗДДС, вр. чл. 45 и чл. 46 от ППЗДДС. Въз основа на докладна записка № 98/12/21.08.2008 г. на директора на дирекция "Последващ контрол" на Агенция "Митници" Ч т. 1.1.2, е издадено оспореното пред първоинстанционния съд решение на Началника на Митница Кулата, с което на основание чл. 204, ал. 1б и чл. 6 от Митническия кодекс на Европейския съюз /Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 г./ и чл. 58, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, е определен нов размер на дължимите държавни вземания за стоките по ЕАД № Н-3005/20070827 в размер на 1162.81 лв., представляващ ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение, възлизаща към 23.11.2009 г. на 369.62 лв. В хода на оспорване на административния акт пред съда е приета съдебно- счетоводна експертиза, експертът по която е удостоверил, че посочените в приложение № 6 кредитни известия са издадени за стоки по посочената фактура по вноса от 25.08.2007 г., като дължимото ДДС е в размер на 950.38 лв. Според вещото лице, за внесените и непродадени 150 бр. ризи на стойност 1 062.15 лв., дължимото ДДС е в размер на 212.43 лв. Изводите си вещото лице е обосновало с данните от административната преписка и другите доказателства, приети по делото. При приемане заключението на експерта, процесуалният представител на жалбоподателя е оспорил заключението на основание некомпетентност, което съдът е приел за необосновано. Несъгласието с изводите на експерта не е основание за изключване на експертното заключение от доказателствения материал по делото. Съпоставка между описанието и цената на артикулите по кредитните известия и фактурата по вноса № 48/24.08.2007 г., респ. фактурите за продажба на крайни получатели в Германия № 62-72/25.08.2007 г., обосновават изводите, че кредитните известия са издадени за стоки по този внос. Съдът е кредитирал експертното заключение като достоверно за изграждане на решаващите изводи по делото, като го е ценил наред с останалите доказателства. Административният съд е отхвърлил като неоснователно оплакването на дружеството, че решението на административния орган не е мотивирано. Приел е, че същото е надлежно мотивирано съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание, с посочване на фактическите и правни основания, като митническият орган се е позовал на докладната записка, която с приложение № 6 съдържа съображенията за начисляване на ДДС. В реда на изложените мотиви следва да се посочи, че правилно съдът се е позовал на константната съдебната практика, че мотивите на акта могат да се съдържат и в придружаващите го документи, съдържащи се в административната преписка. Фактическите съображения за определянето на нов размер на държавните вземания по ЕАД № Н-3005/20070827 са издадените кредитни известия, с които доставката на стоките по тях е анулирана. В съответствие и с приложените разпоредби на чл. 45 и чл 46 от ППЗДДС, вр. чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗАДС са изводите на органа за отсъствие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 6, б."в" т ЗДДС, поради което се дължи ДДС по вноса на тези стоки, за които впоследствие дружеството е издало кредитни известия. Страните не спорят по спазването на условията на режим 4200 при оформянето на ЕАД № Н-3005/20070827. Установено е, че за внесените на 27.08.2008 г. от Македония стоки - дамски блузи от синтетика и дамски ризи от памук, дружеството е издало фактури № 62-72 за последваща продажба към крайни потребители в Германия, по които доставката е декларирана като освободена от ДДС, съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6, б."в" от ЗДДС. За доказване изпращането и съответно получаването на стоките на територията на Германия са представени международни товарителници (CMR) с изпращач "Сенсо Мода" ЕООД Ч гр. София и получатели в Германия, заверени в клетка 24. Представените документи удостоверяват изпълнението на изискванията от хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, съгласно която вносът на стоки се освобождава от ДДС, когато вносителят е регистрирано по този закон лице, в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка, и вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. По първата от кумулативните предпоставки на т. 6, ал. 1, чл. 58 на ЗДДС, органът не спори, че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, като по изпълнението на втората е видно, че при оформяна не документите за вноса, е декларирал, че стоките са предназначени за крайна употреба в Германия. Относно третата от предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 6, б."в" от ЗДДС, вносителят е осъществил последваща вътреобщностна доставка, за което e представил документите по чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика -регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В случая не е спорно за митническите власти, че получателите на стоките са регистрирани за целите на ДДС в Германия. Стоката е транспортирана от територията на страната до територията на Германия, видно от представените и заверени в клетка 24 международни товарителници /ЧМР/. Самият орган е признал условията на режим 4200, но с оглед последващото анулиране на продажбите за част от стоките с издадените кредитни известия е отпаднало и основанието за освобождаване на доставката по тях от данък, поради което е приложил правилно закона за облагането им с ДДС. С издаването на кредитни известия към фактурите, във връзка с развалянето на доставката по смисъла на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, последната не може да се третира като осъществена вътреобщностна доставка. Основанието за освобождаване на вноса от ДДС при условията на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС е реално осъществена доставка на стоките на територията на Общността. С издаването на кредитни известия, с което се намалява количеството по доставката, т. е. се анулира продажбата на тези стоки към краен потребител в Германия, ДДС е дължимо от вносителя. Това е така, доколкото облагането с ДДС при вътреобщностните сделки е в страната на потребление на стоката - чл. 84 от ЗДДС, но при последващо анулиране на сделката с издаване на кредитно известие, ДДС е дължимо от вносителя на необщностните стоки на територията на страната - чл. 16, ал. 1 вр. чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, в случая от "Сенсо Мода" ЕООД. Възраженията по редовността на кредитните известия не променят изводите за дължимост на ДДС. Задължението за тяхното оформяне е на дружеството, което не може да черпи права от неизпълнението на задълженията си по чл. 115, ал. 4 от ЗДДС при издаване на кредитните известия. Тези факти са констатирани и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е потвърдила определения нов размер от митническите органи на държавните вземания - 1 162.81 лв., който представлява сбор от 950.38 лв. ДДС по кредитните известия и 212.43 лв., за които не са издадени фактури към получатели на стоките. Възражението на касатора, че не е съгласен с констатациите на вещото лице е неоснователно, тъй като пред първоинстанционният съд той е разполагал с процесуална възможност след оспорване на заключението да поиска поставянето на допълнителна задача или да иска назначаването на тройна съдебно-счетоводна експертиза, но това не е направено. Кредитно известие № 40/02.11.2007 г. е издадено за рекламация на стоки по фактура № 407, която не е относима към вноса по ЕАД № Н- 3005/20070827, по който издадените фактури към краен потребител в Общността са от № 62 до № 72, с оглед което изводите, че е издадено в нарушение на условията за признаване на доставката за вътреобщностна са необосновани. Не е налице основание за начисляване на ДДС върху стойността на артикулите по кредитно известие № 40, като предмет на вноса по ЕАД в размер на 7.32 лв. и в тази част оспореното решение правилно е било отменено. По изложените съображения по съществото на спора, оспореното съдебно решение е правилно в обжалваната му част, с която е отхвърлена жалбата за определения ДДС в размер на 1 155.49 лв. и съответните лихви. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК. Водим от горното Върховният административен съд, първо А отделение,