Решение № 2558 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1623/2015 г.

Решение № 2558 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1623/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново моли да бъде отменено решение № 488/28.11.2014 г. по адм. д. № 759/2013 г. на АС-Велико Търново в частта, с която е отменен РА № 12/1300077/19.04.2013 г. на ТД на НАП-Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По съображения в писмен отговор моли решението в частта, обжалвана от другата страна да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Втора касационна жалба е подадена от ЕТ "Иван Иванов-Мацдив" против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена. Моли решението като неправилно поради допуснати необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон да бъде отменено в тази, част като жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Подробни съображения излага в жалбата си. По съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледана по същество са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 12/1300077/19.04.2013 г. на ТД на НАП-Велико Търново в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 4257,30 лв за периода м. 2 и 3.2012 г. по две фактури на "Ретсо" ООД, и в размер 17 752,16 лв по 14бр. фактури на "Тенакс ойл 2011" ЕООД за периода м. 4 - 7.2012 г. като е отхвърлена жалбата против РА в останалата й част за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по една фактура на "БГ трейдинг" ЕООД в размер 2464,46 лв за м. 4.2012 г. В РА правото на приспадане на данъчен кредит по спорните доставки не е признато на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на горива не са реално осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за неправилно определяне на данъчните задължения в РА по фактурите на "Ретсо" ООД и "Тенакс ойл 2011" ЕООД. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото, и разместване на доказателствената тежест в процеса. Оспорените товарителници се потвърждават от представените фактури за договорен транспорт и заявки, от показанията на разпитаните свидетели и обосновано съдът е приел, че оспорването на доказателствата за транспорт и приемо-предаване на горивата не е успешно. Правилно съдът се е позовал на т. 32 от решението по дело С-18/13 на СЕС относно част от товарителниците, които не са подписани за получател. Получаването на стоката по тези фактури е доказано от представените транспортни договори, заявки за транспорт, в които е посочен получателят и подписаните приемо-предавателни протоколи, които съдът правилно е преценил като годни доказателства, установяващи факта на предаване на родово определените стоки на ревизираното лице. Правилно съдът е отбелязал, че при идентични доказателства при обжалването по административен ред жалбата е уважена за други фактури и периоди на "Тенакс ойл 2011" ЕООД. Решението е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против РА по фактурата на "БГ трейдинг" ЕООД. В товарителницата като получател е посочена фирма, различна от ревизираното лице, поради което противоречие между товарителницата и приемо-предавателния протокол правилно съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставката. Доводите в касационната жалба, че получателят по товарителницата е доставил горивото на ревизираното лице са направени за пръв път в касационната жалба и не следва да се обсъждат, а и потвърждават извода на съда, че по спорната фактура не е извършена доставка. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,