Решение № 10586 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14044/2012 г.

Решение № 10586 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14044/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Бургас, сега с променено наименование дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", срещу решение № 393/2012, постановено по адм. д. № 1621/2011 г. на Административен съд - Бургас. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 368 лв. Ответникът - "Старекс" ЕООД, гр. Бургас, чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата по съображения в писмена защита и поддържани в съдебно заседание. Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноски. "Старекс" ЕООД, чрез пълномощника си по делото е подал частна жалба срещу определение № 1764 от 29.10.2012 г. на Административен съд - Бургас по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна и присъждане на дружеството на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната и частната жалба са процесуално допустими, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество касационната жалба е неоснователна, а частната жалба е частично основателна. С обжалваното решение Административният съд - Бургас е прогласил нищожността на ревизионен акт № 02900884/29.09.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, в частта, в която е потвърден с решение № РД-10-307/09.12.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас, при ЦУ на НАП, относно определените на "Старекс" ЕООД задължения по ЗКПО за 2006 г., произтичащи от извършеното с ревизията увеличение на финансовият резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) със сумата 200 000 лв., представляваща неустойка по фактура № 2/22.09.2006 г. издадена от ЕТ "ДАР-А. Д." От данните по делото става ясно, че касаторът е подал годишна данъчна декларация по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО (отм.) вх. № 7445/30.03.2007 г., с която е декларирал положителен счетоводен финансов резултат след данъчно преобразуване в размер на 252 389,08 лв., спрямо който е определен корпоративен данък в размер на 37 331,81 лв. В ревизионния доклад за този период и от представените по делото АПВ се установява, че с АПВ № 5280/04.05.2007 г. е прихванат корпоративен данък за 2006 г. в размер общо на 833,12 лв., вследствие на което от общо дължимия корпоративен данък в размер на 37 331,81 лв., така както е приел приходният орган с АПВ, се е получил дължим остатък в размер на 36 498,69 лв. С друго АПВ № 5943/01.06.2007 г. от дължимата сума за корпоративен данък за 2006 г. е прихваната сумата в размер на 1 347,54 лв. С АПВ № 6355/26.06.2007 г. е прихваната сумата от 109,12 лв. дължим корпоративен данък за 2006 г. С АПВ № 9664/30.10.2007 г. е прихваната сумата от 1 095,76 лв. от останалия дължим корпоративен данък за 2006 г. С АПВ № 10524/28.11.2007 г. е прихваната сумата от 745,41 лв. от общо дължимия за 2006 г. корпоративен данък. С АПВ № 11280/27.12.2007 г. е прихваната сумата от 1 767,66 лв. от общо дължимия корпоративен данък за 2006 г. С АПВ № 800681/06.12.2008 г. е прихваната сумата от 13 049,91 лв. от общо дължимия корпоративен данък за 2006 г. С АПВ № 805409/11.06.2008 г. е прихваната сумата от 11 014,07 лв. от общо дължимия корпоративен данък за 2006 г. С АПВ № 805440/13.06.2008 г. е прихваната сумата от 6 618,36 лв. от общо дължимия корпоративен данък за 2006 г., както и сумата от 5 064,93 лв., представляваща лихва начислена върху дължимия данък за 2006 г. С АПВ № 806001/25.06.2008 г. е прихваната сумата в размер на 19,25 лв. от дължимия данък по ЗКПО за 2006 г. Съдът е приел, че данъчните задължения по ЗКПО за 2006 г. са установени с актове за прихващане и възстановяване, а именно: АПВ № 5280/04.05.2007 г., АПВ № 5943/01.06.2007 г., АПВ № 6355/26.06.2007 г., АПВ № 9664/30.10.2007 г. и АПВ № 10524/28.11.2007 г. За да постанови този правен резултат, съдът е констатирал, че посочените АПВ са издадени преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, поради което е приел, че изменението на данъчните задължения на ревизираното лице е следвало да стане по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК, като възлагането на ревизията е следвало да се извърши от органа по чл. 134 от същия кодекс. Установено е, че процесната ревизия е възложена от началник сектор "РП" отдел "КД", при дирекция "Контрол" на ТД на НАП Бургас, поради което е прието, че РА е нищожен като издаден от некомпетентен орган. Първоинстанционният съд е приел, че влезлият в сила данъчен акт, каквито безспорно са издадените АПВ, се ползва със стабилитет. Решението е правилно. Съдът е направил последователен анализ на установените в хода на административното производство факти, както и данните, установени в хода на съдебното производство от представените пред съда доказателства. По повод противоречива съдебна практика се прие от общото събрание на съдиите във ВАС тълкувателно решение № 1 от 25.06.2012 г. на ВАС по т. д. № 1/2011 г. Решението постановява, че след допълнението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК задълженията за данък или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила преди това допълнение актове за прихващане или възстановяване, се установяват чрез особеното производство по чл. 133 и чл. 134 ДОПК. Видно от актовете е, че те са издадени преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, което е направено с ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г. и на което не е придадено обратно действие. При това положение приходният орган е следвало да извърши ревизията спазвайки реда, установен в чл. 133 и сл. от ДОПК, което не е направено в конкретния случай. Компетентният орган за възлагане на ревизията в случай като настоящия е териториалният данъчен директор по аргумент от чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В конкретния случай ревизията не е възложена от този компетентен орган, а от друго длъжностно лице - началник сектор "РП" отдел "КД", при дирекция "Контрол" на ТД на НАП Бургас. След като ревизията е възложена от некомпетентен орган, то и процесният РА е издаден от лице, което не е упълномощено от компетентния орган за издаването му. При това положение РА се явява нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Неоснователно е възражението на касатора, че въпросните АПВ не касаят задължението по ЗКПО за 2006 г. С тези АПВ е извършвано прихващане на дължимия от лицето корпоративен данък за 2006 г. със сумите по ЗДДС подлежащи на възстановяване. От факта на извършеното прихващане имплицитно следва и волята на приходния орган, че задължението на проверяваното лице за корпоративен данък за 2006 г. е в размер именно на прихванатия с въпросните АПВ. Тоест, проверката в резултат на която са издадени АПВ се разпростира, както върху сумите за възстановяване, така и върху сумите, с които последните се прихващат. Решението на административния съд, с което е прогласена нищожността на РА, с който на ответника е определен за внасяне корпоративен данък за 2006 г. е правилно и като такова следва да се остави в сила. С обжалваното определение, Бургаският административен съд е отхвърлил искането на "Старекс " ЕООД за присъждане на разноски с мотива, че те са несвоевременно поискани с писменото становище три дни след приключването на устните състезания по делото. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява частната жалба като основателна. При произнасянето си, съдът не е съобразил факта, че разглеждането на делото от административния съд е повторно, след връщането му за ново разглеждане с решение на ВАС. При първоначалното му разглеждане пред административния съд, жалбоподателя е заявил своевременно искане за присъждане на разноски. Такова искане е заявено своевременно и пред ВАС, с чието решение е върнато делото. Следователно, исканията за присъждане на разноски за първоначалното производство пред административния съд и за производството пред ВАС са направени своевременно и съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК, административния съд е бил длъжен да се произнесе по тях. По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение следва да се отмени, а вместо това делото се върне на административния съд за произнасяне по молбата. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,