Решение № 9128 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4902/2017 г.

Решение № 9128 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4902/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Цветен пламък" ЕООД гр. С. срещу Решение № 1156 от 24.02.2017 г. по адм. дело № 9714/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-22220314001824-091-001/29.06.2015 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С., потвърден в обжалваната част от директора на дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП с решение № 1351/02.09.2015 г. за установени задължения по ЗДДС и съответните лихви за данъчните периоди м. 04.2010 г., м. 04.2011 г., м. 12.2011 г., м. 01.2012 г., м. 03.2012 г. и от м. 03.2014 г. до м. 09.2014 г., както в частта на установен корпоративен данък и съответните лихви за 2009 г. и 2010 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Процесуалният представител адв. Коен поддържа касационната жалба и счита, че съдът неправилно се е произнесъл без да чака определение на ВАС, поради спиране на производството поради наличие на образувано пред Върховния административен съд тълкувателно дело № 10/2016 г. сочи оплаквания и по съществото на спора, като иска отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. И претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд С. - град е образувано по жалба на "Цветен пламък" ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22220314001824-091-001/29.06.2015 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С., потвърден в обжалваната част от директора на дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП с решение № 1351/02.09.2015 г. за установени задължения по ЗДДС и съответните лихви за данъчните периоди м. 04.2010 г., м. 04.2011 г., м. 12.2011 г., м. 01.2012 г., м. 03.2012 г. и от м. 03.2014 г. до м. 09.2014 г., както в частта на установен корпоративен данък и съответните лихви за 2009 г. и 2010 г. Съдът е приел, че жалбата срещу РА в гореописаните му части е неоснователна, като е развил подробни съображения за законосъобразност на РА, като издаден от материалнокомпетентен орган, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство и при правилно прилагане на приложимия материален закон. Първостепенният съд е обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства, като е разгледал твърденията на ревизираното лице и е приел, че с ревизионния акт правилно са установени задълженията за ДДС за посочените периоди, както и правилно са изчислени и съответните дължащи са на осн. чл. 175 от ДОПК лихви за просрочие. Така постановеното съдебно решение е правилно постановено. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. На първо място, касационната инстанция намира за неоснователно твърдението на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради постановяването му в условията на спряно производство с определение № 6218 от 07.11.2016 г. поради наличието на образувано пред Върховния административен съд тълкувателно дело № 10/2016 г. Цитираното тълкувателно дело е образувано по искане за приемане на тълкувателно решение по въпроса, нищожен ли е ревизионния акт, който при приложимата след 01.12.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК. Обжалваното решение е постановено при отпаднали основания за спиране на производството след постановяване на решението по тълкувателно дело № 10/2016 г. В конкретния казус, не е бил предмет на разглеждане нищожността на процесния РА, нито в производството пред административния орган, нито пред първоинстанционния съд, в рамките на приетото с тълкувателно решение № 10/2016 г. следователно правото на защита на касатора не е било нарушено. На второ място, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е обосновано. При постановяване на обжалвания съдебен акт съставът на АС В. обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията и съдебното производство писмени доказателства, като е формулирал правилния извод за законосъобразност на РА в оспорената му част. В частта касаеща задълженията по ЗДДС правилни са изводите на АССГ, че става въпрос за деклариран от дружеството, но невнесен ефективно ДДС за м. 04.2010 г., м. 04.2011 г., м. 12.2011 г., м. 01.2012 г., м. 03.2012 г. и от м. 03.2014 г. до м. 09.2014 г. ревизираното лице, посочва в справките-декларации по ЗДДС, че дължи данък за цитираните периоди, следователно, при положение, че дадено данъчно задължение е отразено и посочено в подадена от субекта справка-декларация, то същото е изискуемо и подлежи на внасяне в бюджета. Съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗДДС, резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Ал. 2 гласи, че когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне. По силата на ал. 4 на чл. 88, регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния бюджет. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Доводът на касатора, че в случая е приложим ТЗ не може да бъде споделен. Специалната норма на чл. 92 ЗДДС постановява, че органът по приходите е длъжен да извърши прихващане с установени и неизплатени данъчни задължения. В случая сме изправени пред хипотезата на общ и специален закон и приложим следва да бъде специалния. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и твърденията, че част от задълженията са платени на НАП. При извършената ревизия изискуемостта на публичното вземане е била настъпила, а плащания не са били постъпили, поради което правилно е извършено прихващането. В същия смисъл е и приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза. В частта по ЗКПО, решението също е правилно. Задължения по ЗКПО за 2009 и 2010 г. са били декларирани, но не са били своевременно внесени, поради което правилно е извършено прихващане и на тези суми. Съгласно чл. 90, ал. 1 и чл. 93 от ЗКПО в приложимата към 2009 г. и 2010 г. редакция, месечните авансови вноски се внасят до 15-то число на месеца, за който се отнасят, а данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31.03 след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на административен съд С.-град за законосъобразност на РА в съответната му част, като твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното, Върховен административен съд, Осмо отделение