Решение № 3164 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15732/2009 г.

Решение № 3164 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15732/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалба на Атанас Димитров Атанасов, подадена чрез пълномощника му адв. Янакиева срещу решение № 74 от 26.10.2009 г., постановено по адм. дело № 5259/2009 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение. Наведените доводи в касационната жалба са относно неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, претендира разноски. Ответникът - Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър в представено по делото писмено възражение излага доводи за недопустимост на жалбата. Алтернативно, в случай, че съдът приеме жалбата за допустима моли да отхвърли същата като неоснователна и недоказана. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от Атанас Димитров Атанасов иск против Агенцията по кадастъра за заплащане на обезщетение за причинени му вреди от неоформяне и неоснователно задържане на служебната книжка. Правилно в обжалваното решение е прието, че в случая неоформянето и задържането на служебната книжка на ищеца представляват фактически действия, но неправилно е прието, че тъй като с искова молба ищецът не е сезирал съда с искане да бъде установена незаконосъобразността на действието или бездействието на ответника, не е представил и доказателства същите да са били признати за незаконни по надлежния ред, при което липсва първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по чл. 204, ал. 1 АПК, а не били налице и предпоставките по чл. 204, ал. 4 АПК. В чл. 204 АПК се намират правилата за допустимостта на исковете за обезщетения за вреди и в кои случаи предварителното установяване незаконосъобразността на действие, бездействие на администрацията или на оттеглен или нищожен административен акт, или отмяна на административен акт, представляват или не представляват процесуална предпоставка за допустимостта на иска. Съгласно чл. 204, ал. 4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението, т. е. предварителното установяване на незаконосъобразността им не е процесуална предпоставка за исковете за вреди от тях, защото това се извършва от съда сезиран с исковата молба. Следователно изводът на съда, че в конкретния случай липсва първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника е неправилен. Във фактическият състав на отговорността на държавата и общините, за дейността на администрацията се включват следните елементи: незаконосъобразен акт - действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално претърпени щети и пропуснати ползи, вредата трябва да е настъпила в резултат на тези действия или бездействия и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие или бездействие и вредата. Тук под вреда следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под "пряка и непосредствена" тази вреда, която следва закономерно бездействието на компетентния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка, което важи и за процесния казус. За да отхвърли предявеният иск съдът е приел още, че ищеца не е ангажирал доказателства от кое незаконосъобразно действие са причинени вредите, както и наличието на причинна връзка между причинените вреди и бездействието на ответника. В случая обаче съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на ищеца, че за тези обстоятелства, които са от съществено значение за делото не сочи доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 113 ЗДСл при прекратяване на служебното правоотношение определеното от органа по назначаване длъжностно лице е длъжно незабавно да впише в служебната книжка данните, свързани с прекратяването и да я предаде на държавния служител. Независимо, че в ЗДСл липсва текст аналогичен на текста на чл. 226 КТ настоящият състав счита, че предвид разпоредбата на чл. 125 ЗДСл. в случая е приложим ЗОДОВ доколкото в исковата молба се претендират вреди от бездействие на административен орган, като в жалбата същото е конкретизирано. Също конкретно са посочени и вредите като вид и размер, които жалбодателят претендира. Изводът в обжалваното решение, че претендираните вреди се припокриват изцяло с тези по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, тъй като последните касаят обезщетение за времето, през което незаконно уволненият служител не е заемал държавна служба или разликата във възнаграждението ако работил на друга работа с по-ниско такова, но за период не по-дълъг от 10 месеца е неправилен и необоснован. В конкретния случай претенцията за вреди обхваща период от датата на прекратяване на служебното правоотношение - 16.01.2005 г. до деня на встъпването му в длъжност след отмяната на уволнението - 15.01.2007 г. или за период от две години. От цитираното в първоинстанционното решение удостоверение, издадено по гр. д. № 378/2008 г. на II-В въззивен състав на Софийски градски съд се установява, че е налице висящо производство към 02.04.2008 г. по повод жалба на Атанасов против решение на СРС, постановено по гр. д. № 4337/2005 г., с което на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл Агенцията по геодезия, картография и кадастър гр. София е била осъдена да му заплати сума в размер на 1864,91 лв., представляваща обезщетение за периода от 16.01.2005 г. до 16.11.2005 г. - т. е. за период от 10 месеца. От този факт, а и от самата законова разпоредба на чл. 104, ал. 1 ЗДСЛ се установява, че в случая законът предвижда изрично репариране на вреди от незаконно уволнение, представляващи възнаграждението, което държавния служител би получил, ако не бе налице незаконосъобразния акт, но за срок не по-дълъг от 10 месеца. В случая действително има припокриване на вреди, доколкото жалбодателят счита, че нанесените му такива от незаконосъобразното бездействие се равняват на възнаграждението му за срок от две години - от датата на постановяване на отменената като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение до реалното му възстановяване на работа, което с оглед установеното по -горе е за период от 10 месеца. За посочения период жалбодателят разполага със специален ред на защита, като видно от доказателствата по делото се е възползвал от този ред. В случая първоинстанционния съд не е положил усилия да изясни делото от фактическа страна, като не е установил дали е налице влязло в сила решение по така образуваното дело в СГС и какъв е резултата, който би имал значение за резултата по делото в случай, че се приеме, че за част от периода, претендиран от ищеца е налице припокриване на обезщетението с оглед твърденията за вреди, доколкото в исковата молба твърденията за такива са основани на обстоятелството, че Атанасов след прекратяване на служебното му правоотношение не е могъл да бъде регистриран в Бюрото по труда и съответно да получава обезщетение. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и е необосновано, като по същото са останали неизяснени факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, при което същото следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав за ново разглеждане, при спазване на дадените указания. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение