Решение № 8935 от 27.9.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3525/2023 г.

ВАСЧетвърто отделение27.09.2023 г.докладчик т Татяна Хинова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподател Кейбъл Ком Холдинг ООД и ответниците Национално сдружение на кабелни оператори Клуб 2000", Видеосат - Нове" ООД, Вирджиния - Ер Ен" ЕООД, Диана Кабел ТВ" ООД, Делта" ООД, Цифрова кабелна корпорация" ООД, Каварна Сат" ООД, К и Г Унисат - ТВ" ООД и Лъки" ООД за допълване и поправка на очевидна фактическа грешка на окончателното решение 7678/11.07.2023 г. по адм. 3525/2023 г. на ВАС, четвърто отделение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАТЯНА ХИНОВА Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл.175 и чл.176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)). Образувано е по молба за допълване и поправка на очевидна фактическа грешка на окончателното решение 7678/11.07.2023 г. по адм. 3525/2023 г. на ВАС, четвърто отделение, подадена от адв. Е. Василев, като пълномощник на касационния жалбоподател Кейбъл Ком Холдинг ООД и ответниците Национално сдружение на кабелни оператори Клуб 2000", Видеосат - Нове" ООД, Вирджиния - Ер Ен" ЕООД, Диана Кабел ТВ" ООД, Делта" ООД, Цифрова кабелна корпорация" ООД, Каварна Сат" ООД, К и Г Унисат - ТВ" ООД и Лъки" ООД (посочени в молбата като всички страни, без А1). С молбата е отправено искане до съда да допълни крайния си акт, тъй като не се е произнесъл по оспорваното първоинстанционно решение в частта за разноските, доколкото в първоинстанционното съдебно решение липсвало произнасяне по оспорването пред него на възложените от КЗК разноски на искателите пред нея в полза на А1 България ЕАД, както и се твърди наличие на фактическа грешка, която обуславяла неправилен извод за конституирането на страните и процесуалното представителство пред двете съдебни инстанции и административния орган. Ответната страна Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), редовно уведомена, не изразява становище по молбата. Ответникът А1 България ЕАД в писмен отговор изразява становище за неоснователност на направеното искане. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, като съобрази изложените в молбата обстоятелства и доказателствата по делото, намира, че искането за допълване на решението е подадено в срок и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С решение 7678/11.07.2023 г. по адм. 3525/2023 г. на ВАС, четвърто отделение, е оставено в сила решение 1174 от 16.11.2022 г., постановено по адм. д. 577/2022 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата на горепосочените дружества против решение 365 от 26.05.2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-932/2021 г., с което е установено, че не са извършени нарушения по чл. 31, чл. 32 във вр. с чл. 33, чл 36, ал. 4 и чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) от страна на А 1 България ЕАД. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Съгласно доктрината и практиката непълно е съдебно решение, в което липсва формирана воля на съда по част от спорното право, или по един от предметите на жалбата, или по допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет. Не е непълно решението, когато съдът е пропуснал да изложи мотиви в съдебния акт по напълно формираната своя воля, както и такова, в което не се съдържат мотиви, които според възприятията на страна по делото следва да бъдат изложени. При непълното решение законът има предвид абсолютната липса на формирана в диспозитива на съдебния акт воля на съда относно целия спорен предмет, въведен с фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на жалбата и от съдържанието на претендираното право, каквато липса в конкретния случай не се констатира. За да е налице хипотеза на непълно решение е необходимо съдът да не се е произнесъл по цялото направено искане. Постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота, която може да се отстрани, без да се променя постановения вече правен резултат. В конкретния случай касационният съд не е пропуснал да се произнесе по оплакванията в касационната жалба досежно възложените от КЗК разноски, които са били предмет на оспорване и произнасяне и пред първоинстанционния съд. ВАС е възприел мотивите на АССО, че не е компетентен да присъжда направените пред КЗК разноски, а единствено тези по развилото се пред съда производство, по арг. от чл. 69, ал. 5 от ЗЗК, че Когато комисията постанови решение, с което установи, че не е извършено нарушение, или когато производството е прекратено поради оттегляне на искането, комисията възлага направените разноски на лицето, по чието искане е образувано производството, ако са поискани от другата страна. (ДВ, бр. 17 от 2021 г.). Наред с това по изложените в касационната жалба оплаквания относно разноските пред КЗК, свързани с писмо с характер на определение на КЗК, изх. ДИП-376/КЗК-932/21г. от 24.06.2022 г., ВАС се е мотивирал в касационния съдебен акт, че доколкото се касае до оспорването от Вирджиния Ер Ен ЕООД, гр. Бургас, на писмо с характер на определение на КЗК с изх. ДИП-376/КЗК-932/21г. от 24.06.2022 г. по същата преписка, е налице произнасяне с определение 1083 от 01.11.2022 г., постановено по адм. дело 1052/2022 г. по описа на Административен съд - София-област, което е оставено в сила с определение 4450 от 26.04.2023 г. по адм. д. 3526/2023 г. на ВАС, четвърто отделение. При наличието на окончателен съдебен акт относно спора за възложените пред КЗК разноски, същият е задължителен за страните и съдът също следва да се съобрази с него. В настоящия случай не е налице непълнота на решението по смисъла на чл. 176, ал. 1 от АПК, тъй като съдът се е произнесъл по целия предмет на жалбата, съобразно фактите по делото и приложимия закон, като мотивите в съдебния акт съответстват на изложения от съда диспозитив. С оглед изложеното, неоснователно е искането по чл. 176, ал. 1 от АПК и същото следва да бъде отхвърлено. По отношение на отправените с молбата твърдения за допусната фактическа грешка, съдът намира същите за неоснователни поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от АПК, съдът по свой почин или по искане на страна може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Поправката на очевидна фактическа грешка по горепосочения ред се допуска тогава, когато е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такива грешки представляват погрешното посочване на имена на страните в съдебното решение, размер на присъдена сума, погрешно изписване на цифри, дати или пресмятания на суми. С цитирания в молбата текст от окончателния съдебен акт се представя фактологията по оспорения пред ВАС първоинстанционен съдебен акт и обективира инициирането на съдебното производство пред АССО. Не касае несъответствие между мотивите и диспозитива на съдебния акт, нито грешки в уредения в АПК смисъл. Изписването на жалбоподателите и представителството им пред съда отразява съдържанието на съдебния акт, формулирано по този начин нееднократно и пред първоинстанционния съд и което не е възразявано по делото. С молбата не се навеждат конкретно доводи за грешки в избрания начин на процесуално представителство от жалбоподателите, а са изложени съображения, свързани с последващо тълкуване и прилагане на процесуалните норми, които не могат да бъдат обект на произнасяне в това производство. В настоящия случая не е налице допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175 от АПК. С оглед изложеното, неоснователно е искането по чл. 175 от АПК и същото следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение