Решение № 3175 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6199/2013 г.

Решение № 3175 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6199/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Велико Търново против решение № 124 от 02.04.2013 г. на Административен съд, град Велико Търново, постановено по адм. дело № 206/2012 г. в частта, в която е отменен издаденият на Цветомил Стефанов Стефанов с ЕТ Никол 99 - Цветомил Стефанов ревизионен акт № 151002089/08.03.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 21/13.01.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ( дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" понастоящем) град Велико Търново. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Искането е за отмяна на първоинстанционния съдебен акт в отменителната част и в частта на разноските, които дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново е осъдена да заплати. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Цветомил Стефанов Стефанов с ЕТ Никол 99 - Цветомил Стефанов, не е изразил становище по касационната жалба. Участващият в касационното производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С оспорения пред Административен съд, град Велико Търново ревизионен акт по отношение на Цветомил Стефанов Стефанов с ЕТ Никол 99 - Цветомил Стефанов са установени задължения по ЗДДС, произтичащи от отказ на право на данъчен кредит в общ размер от 92 064,42 лева, както следва: в размер на 15 376,04 лева по 9 фактури, издадени от "Ади К" ЕООД за данъчни периоди м. 02, 03, 04 и 08.2006 г. и м. 04 и 05.2007 г., в размер на 11896,00 лева по две фактури, издадени от "Стефанови експорт" ООД за данъчни периоди м. 04.2008 г. и м. 11.2008 г. в размер на 45953,70 лева по 31 броя фактури, издадени от "Лесопласт комерс" ЕООД за данъчни периоди м. 01, м. 04 - м. 09, 12.2005 г., м. 02 - м. 04, м. 06, м. 07, м. 10 - м. 12.2006 г. и м. 01.2007 г. и в размер на 18 838.68 лева по фактури, издадени от "Лестранс" ЕООД за данъчни периоди м. 03,м. 05.2006 г. и м. 08 - м. 09.2008 г. В резултат при ревизията са определени задължения за внасяне на ДДС в размер на 91 564,60 лева и са начислени лихви за просрочие, възлизащи на 47 848,68 лева. В първоинстанционното решение съдът е приел, че ревизионният акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата, в частта, в която е отказано правото на данъчен кредит по следните фактури: фактура № 43/26.04.2007 г., издадена от "Ади К" ЕООД, фактура № 100/30.04.2008 г. на "Стефанови експорт" ООД, фактура № 19/20.07.2005 г. и фактура № 1400/08.12.2006 г. на "Лесопласт комерс" ЕООД, както и по фактура № 140/31.08.2008 г., издадена от "Лестранс" ЕООД, тъй като не е доказано наличието на материалноправните предпоставки за неговото признаване. В останалата част, в която е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 52 976,42 лева по фактури на доставчиците "Ади К" ЕООД, "Стефанови експорт" ООД, "Лесопласт комерс" ЕООД и "Лестранс" ЕООД ревизионният акт е отменен. Предмет на обжалване в касационното производство е решението, в частта, в която е постановена отмяна на ревизионния акт и в частта на разноските, които дирекция ОДОП гр. В. Търново е осъдена да заплати. В останалата част, решението е влязло в сила като необжалвано от страната, за която е неблагоприятно. За отмени ревизионния акт, съдът е приел, че изводите на ревизиращите органи за липса на осъществена облагаема доставка по чл. 6 от ЗДДС (отм.), респективно чл. 6 от ЗДДС, обективирана с процесните фактури, издадени от преките доставчици "Ади К" ЕООД, "Стефанови експорт" ООД, "Лесопласт комерс" ЕООД и "Лестранс" ЕООД не са съобразени с материалния закон и постановеният на основание чл. 64 от ЗДДС (отм.) и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, чл. 70, ал. 5 от ЗДДС отказ на данъчен кредит по тези фактури е необоснован и незаконосъобразен. Този извод е аргументиран със следните факти: за спорните доставки са издадени фактури, които са отразени в счетоводството на страните, доказан е произходът на фактурираната към ревизираното лице дървесина, респективно материалната обезпеченост на доставчиците да реализират спорните доставки, доколкото при тях е констатирана стокова наличност в количества и вид като процесните в съответните периоди - Ади К" ЕООД е закупило през периода м. 06.2005 г. - м. 12.2005 г. от Държавно лесничейство Елена 413,26 пл. куб. м дървесина по 15 броя фактури, комплектовани с превозни билети; по отношение на "Стефанови експорт" ООД вещото лице е установило стокова наличност на доставчика в размер на 51 куб. м през 2008 г., по партидата на сметка 304 "Стоки" "Фасониран дървен материал - сух 450,00 лева". Продажбата на фасониран дървен материал в размер на 14 куб. м от "Лестранс" ЕООД на ревизираното лице, съдът е приел за обезпечена, макар и от този доставчик да не е представено извлечение от сметка 304 "Стоки". Въз основа на тези данни и заключението на ССЕ, съдът е приел, че дървесината, предмет на спорните доставки е заприходена при преките доставчици, а при реализирането на продажбите съответните количества са осчетоводени по съответните партиди на сметка 304 "Стоки" в счетоводството на ЕТ "Никол 90 - Цветомил Стефанов". Прието, че е доказана и последващата реализация на фактурираните стоки от получателя, съгласно констатациите на вещото лице, което е описало по години за ревизирания период наличностите на дървен материал и реализирането на такъв от ревизирания търговец. Обстоятелството, че едва в хода на съдебното производство са ангажирани годни и относими доказателства по отношение на процесните доставки, съдът е приел, че не следва да се тълкува във вреда на жалбоподателя, тъй като няма процесуална преклузия за представяне на доказателства на тази фаза, а отричането на доказателствената стойност на представените документи би било израз на нарушение на принципа за ефективност. По отношение липсата на т. нар. техническата и кадрова обезпеченост на доставчиците, съдът се е позовал на тълкуването, дадено в решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За доставките от 2005 г. и 2006 г. условията за признаване на правото на данъчен кредит са уредени в чл. 63 и сл. от ЗДДС (отм.). За доставките от 2007 г. и 2008 г. са приложими правилата на чл. 68 и сл. от ЗДДС /в сила от 01.01.2007 г./ Надлежното упражняване правото на данъчен кредит във всички случаи изисква установяване действителното осъществяване на фактурираните доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 6 от ЗДДС. В конкретния случай изводите на първоинстанционния съд, че са налице материалноправните предпоставки за надлежно възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, са в противоречие със събраните по делото доказателства. От представените писмени доказателства и заключението на съдебно - счетоводната експертиза, не се установява осъществяването на релевантния за възникването на правото на данъчен кредит юридически факт - прехвърляне на право на собственост върху стока от вида и количеството на фактурираната дървесина. В мотивите на съдебното решение е обсъдено наличието на част от предпоставките по чл. 64 и сл. от ЗДДС (отм.), респективно по чл. 68 и сл. от ЗДДС / в сила от 01.01.2007 г./ във връзка с наличните данни за произхода на стоката, предмет на фактурите, нейната наличност при преките доставчици, извършването на последващи доставки със стоки от същия вид според счетоводните данни на ревизирания търговец, но не е отчетена липсата на доказателства за доставянето на стоката от преките доставчици на ревизираното лице и по-точно за предаването й между страните по преките доставки. Последното обстоятелство, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД е от значение за установяване момента на прехвърляне на правото на собственост и момента на настъпване на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС (отм.) и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. За това обстоятелство по делото не са налице каквито и да било доказателства. Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложимо в данъчния процес на основание § 2 от ДР на ДОПК, в тежест на данъчнозадълженото лице е да установи осъществяването на доставката, по която претендира право на данъчен кредит. В случая от данните по делото се установява, че тази доказателствена задача не е изпълнена. По делото не са налице превозни билети, стокови разписки или други документи, които да удостоверяват прехвърляне на право на собственост, респективно фактическото предаване на стока от Ади К" ЕООД, "Стефанови експорт" ООД, "Лесопласт комерс" ЕООД и "Лестранс" ЕООД към ЕТ "Никол 99 - Цветомил Стефанов". Представените превозни билети, договори и други документи се отнасят до осъществяването на предходни доставки между ДЛ Елена и Ади К ЕООД, не и доставки на дървен материал към ревизирания търговец. За другите доставчици, освен фактурите не са представени други доказателства за осъществяване на доставките, документирани с издадени фактури. При липсата на данни и доказателства за предаване и получаване на стоката между страните по пряката доставка, неправилно съдът е приел, че е доказано действителното осъществяване на доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и чл. 6 от ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. и че за ревизираното лице са изпълнени предвидените в чл. 64 от ЗДДС (отм.) и чл. 68 от ЗДДС предпоставки за възникване и признаване на правото на данъчен кредит. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба и тези на участвалия в касационното производство прокурор от Върховна административна прокуратура за допуснато нарушение на материалния закон при постановената отмяна на ревизионния акт. Освен това съдът не е разграничил условията за признаване на правото на данъчен кредит според приложимия по време материален закон - ЗДДС (отм.) относно доставките, декларирани в данъчните периоди на 2005 г. и 2006 г., респективно ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. за доставките, по които се претендира право на данъчен кредит в данъчни периоди през 2007 г. и 2008 г. Този пропуск има за последица неправилното му приложение, тъй като по отношение на фактурите, издадени в данъчните периоди на 2005 г. и 2006 г., съдът не е съобразил и липсата на доказателства за начисляване на данъка съгласно чл. 64, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), което е самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит. От друга страна неправилната преценка на приложимия по време материален закон е довело и до неправилно позоваване на правото на ЕС и на практиката на СЕС при преценката на условията за признаване на правото на данъчен кредит и по отношение на фактурите, издадени в данъчните периоди на 2005 г. и 2006 г., както основателно възразява касаторът. По изложените съображения настоящият касационен състав, намира, че фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, в частта, в която е отменен ревизионния акт са неправилни, в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон. Това обосновава наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението в обжалваната част, включително и по отношение на разноските, които дирекция ОДОП гр. В. Търново е осъдена да заплати. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде решен по същество, като се отхвърли жалбата на ЕТ "Никол 99 - Цветомил Стефанов" против отказа на правото на данъчен кредит в общ размер от 52 976,42 лева по фактури издадени от "Ади К" ЕООД, "Стефанови експорт" ООД, "Лесопласт комерс" ЕООД и "Лестранс" ЕООД. При този изход на спора на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Велико Търново следва да се присъдят разноски в размер на 1509.52 лева. Претенцията на касатора за присъждане на двойния размер на тази сума за двете съдебни инстанции е неоснователна, тъй като е в противоречие с предвидения в нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК максимален размер на юрисконсултското възнаграждение, което се дължи на администрацията. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,