Решение № 13793 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5349/2010 г.

Решение № 13793 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5349/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Варна и началника на Митница "Варна-Запад " срещу решение № 316 от 15.02.2010 г. по адм. дело № 1855 от 2008 г. на Административния съд - Варна, първо отделение, IХ състав, с което по жалба на "Стар Фреш" ООД - гр. Бургас е отменено решение към ЕАД № 08BG002H0009719/20080214 на началника на МП "Варна-Запад", с което на дружеството са определени допълнителни задължения за довнасяне в размер на 8180,28 лв., в това число ДДС в размер на 4951,22 лв. и мито в размер на 3229,06 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Стар Фреш" ООД - гр. Бургас, не се представлява, но в представена писмена защита ангажира становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, АС - Варна, от фактическа страна е установил, че на 14.02.2008 г. в МП "Варна-Запад" от жалбоподателя е подаден процесния ЕАД за свободно обращение с крайно потребление от Канада на 24 000 кг замразено филе от херинга. Декларираната от вносителя митническа стойност на стоката е в размер на 1120 щ. д./м. т. След приемане на процесния ЕАД митническите органи са уведомили вносителя, че не приемат така декларираната митническа стойност, тъй като намират, че същата е повлияна от някакви условия или съображения. Получателят на стоката е уведомен, че временно определената митническа стойност на стоката по конкретния внос е в размер на 2400 лева/тон. За нуждите на проверката и на основание чл. 181а, § 2 от МК вр. чл. 178, § 4, предл. трето от РПМК от жалбоподателя са изискани допълнителни документи, вследствие на което последният е представил копие на канадска експортна декларация, копие на суифт за направен превод на 25.02.2008 г. и копия на вътрешни фактури за продажба на сходни стоки от вносителя към български клиенти. Началникът на МП "Варна-Запад" е разгледал представените писмени доказателства и е приел, че същите не оборват наличните съмнения на митническите органи. На основание чл. 181а, § 2 от РПМК е уведомил дружеството вносител за наличните съмнения и му е дал възможност да направи възражение по изложените от него мотиви. От жалбоподателя са изпратени допълнителни доказателства: копие на договор за покупко-продажба № У7-1499/15.01.2007 г. ведно с лицензиран превод; копие на писмо от "Алианц Уърлд Транспорт Инк." - Канада, посочен като митнически представител по износа в канадската експортна декларация; копие на коригирана канадска експортна декларация и копие на преводно нареждане за кредитен превод от 21.02.2008 г.. След анализ на тези доказателства административният орган е приел, че декларираната митническа стойност на стоката е занижена, а съмненията на митническите органи са основателни, поради което и митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 29 от МК, а следва да се приложат последващите методи за определянето й. При наличието на информация за внос на "сходни стоки" по смисъла на чл. 142, § 1 началникът на МП "Варна-Запад" е определил с обжалвания акт нова митническа стойност на стоката - внос от Канада, по процесния ЕАД в размер на 2400 лв./м. т, вследствие на което за доплащане са определени мито 3229,06 лв. и ДДС 4951,22 лева. С решението на началника на Митница Варна е прието, че не са представени безспорни доказателства за стойността на транспорта, не са представени доказателства за извършена, респективно приета от канадската митница корекция на експортна канадска декларация във връзка с писмо, от съдържанието на което се установява, че от 2008 г. във всички експортни канадски декларации стойността се декларира в канадски долари. С оглед на тази фактическа обстановка и доказателствата по делото съдът е приел, че предположението на митническия орган, че декларираната митническа стойност на стоката е различна от договорната, е основателно. Съдът е приел, че митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 29 от Регламент 2913/92 г., поради което митническият орган правилно е пристъпил към определянето й по реда на чл. 30 от същия регламент. Конкретно митническият орган е приложил чл. 30, § 2, б. "Б" от Регламент 2913/92 г. Съдът е приел, че съгласно чл. 30 от регламента, когато митническата стойност не може да бъде определена по чл. 29, се прилагат последователно буквите "а", "б", "в" и "г" от § 2. В конкретния случай съдът, включително и въз основа на заключение на вещо лице, е установил, че не става ясно какви са причините митническият орган да премине към определяне на митническата стойност директно по б. "б", прескачайки залегналата в регламента последователност. Съдът е изложил, че според заключението на вещото лице вероятно става въпрос за липса на информация, необходима за прилагане на първия метод, но доказателства за някаква дейност в тази насока липсват. Следователно при липса на доказателства за невъзможност за определяне на митническата стойност по първия метод неправилно митническите органи са преминали към определяне на митническа стойност по метода на "сходни стоки" предвид изричната забрана на чл. 30 от регламента. Съдът е приел, че в конкретния случай стоката е декларирана с тарифен код 0304 2975 - филета, замразени, от херинги, съгласно Комбинирана номенклатура на Регламент 1214/2007 г. на Комисията от 20.09.2007 г. Предвид това съдът е приел, че внос на идентични стоки е могъл да бъде проследен, поради което, за да премине към определяне на митническа стойност по метода на "сходни стоки", митническият орган е следвало да изложи мотиви относно невъзможността за определяне на стойността по първия метод, което в случая не е направено. Съдът е изложил, че отделно от това в конкретния случай липсват всякакви данни и относно наличната информация за договорна стойност на "сходни стоки", по делото не са представени и доказателства относно информацията, с която митническият орган е разполагал от внос на сходни стоки. Прието е, че липсват данни за самите сходни стоки, договорната стойност на които е взел предвид митническият орган, липсват данни за периода от време - същото или сходно с периода на износа, не е ясно и дали стоките са със същата страна на произход. Решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Спорът по делото се свежда до това правилно ли е определена митническата облагаема стойност на процесната стока и спазен ли е редът за определяне на същата, визиран в чл. 30 от Регламент 2913/92 г. В конкретния случай митническият орган е определил митническата стойност на внесената стока в хипотезата на § 2, б. "б" от цитирания текст - договорната стойност на "сходни стоки", продадени с цел износ с местоназначение в общността и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Действително, както е приел административният съд, митническият орган в решението си не е изложил мотиви защо е преминал към определяне на митническата стойност по този метод, а не по метода на б. "а" от цитираната разпоредба - метода на "идентични стоки". Наред с това съдът е изложил мотиви, че предвид определянето на митническата стойност на стоките по метода на "сходни стоки" по делото липсват всякакви данни относно наличната информация за договорна стойност на "сходни стоки", не са представени и доказателства относно информацията, с която митническият орган е разполагал от внос на сходни стоки. Прието е, че липсват данни за самите сходни стоки, договорната стойност на които е взел предвид митническият орган, данни и за периода от време - същото или сходно с периода на износа. Съдът е приел, че не е ясно и дали стоките са със същата страна на произход. При това положение основателно се явява възражението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдът не е обсъдил относими към изясняването на правния спор доказателства, а именно приета и приобщена към доказателствения материал по делото справка от Българската интегрална митническа информационна система (БИМИС), изготвена от съответно длъжностно лице, касаеща именно внос на замразено филе от херинга с държава на произход Канада за 2008 г., както и представен към нея ЕАД за осъществен внос от друга фирма вносител. Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административния съд - Варна. Водим от горното, Върховният административен съд - I-А отделение, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК