Решение № 12905 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3107/2018 г.

Решение № 12905 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3107/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенцията за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) чрез юриск. Т. К. против решение № 983 от 19.01.2018 г. по адм. дело № 1026/2017 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което по жалба на С. А., гражданин на Афганистан, е отменено изцяло решение № 15562/11.08.2017 г. на председателя на ДАБ и делото е върнато на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по приложението на закона. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юриск. Димов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити устно в хода по същество. Ответникът, С. А., [гражданство], редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П., който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд – трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отменил изцяло по жалба на С. А. решение № 15562/11.08.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на чужденеца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут и е върнал делото на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по приложението на закона. За да постанови обжалваното решение, съдът, макар да приема, че административният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за реквизити по чл. 59 от АПК, счита, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в непровеждане на задължителната процедура чл. 15 от Закона за закрила на детето. Въпреки че С. А. още при подаване на молбата си за закрила е попълнил саморъчно на 14.10.2016 г. с участието на преводач декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която сам е заявил дата, месец и година на раждането си: [дата на раждане], доколкото същият за първи път в съдебното производство по обжалване на административния акт / с. з. от 19.10.2017 г. / заявява, че е непълнолетен, административният съд е приел, че самият ответник не удостоверява по несъмнен начин обстоятелството, че в периода от подаване на молбата за закрила – м. октомври 2016 г. до датата на постановяване на обжалваното решение - 11.08.2017 г. чужденецът не е бил непълнолетен. Съдът не кредитира поисканата от ответника и изготвена медицинска експертиза, извършена в хода на съдебното производство, след като чужденецът за първи път твърди непълнолетие, тъй като образното изследване удостоверявало единствено, че към 06.12.2017 г. лицето отговаря на възраст за 18 г., но не и че същото е било пълнолетно и в периода 14.10.2016 г. до тази дата. По горните съображения административният съд е заключил, че при разглеждане молбата на чужденеца административният орган е провел едно напълно формално производство, без изясняване на релевантни обстоятелства относно възрастта на молителя, въпреки че доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства според съда пада върху административния орган. Като не е установил действителната възраст на молителя, председателят на ДАБ бил допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, явяващо се основание за отмяна на решението като незаконосъобразно и връщане на преписката за ново произнасяне. Решението е неправилно. Неправилно АС- Хасково е приел, че тежестта за доказване действителната възраст на молителя – т. е. дали в рамките на административното производство същият е пълнолетен или непълнолетен, пада върху административния орган. Видно от изричната законова разпоредба на чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, когато молителят – чужденец не разполага с документи за самоличност, неговите имена, гражданство, дата на раждане и семейно положение се доказват чрез нарочна декларация, попълнена от него самия с участие на преводач. Именно такъв е конкретният случай. При попълване на горната декларация чужденецът сам е посочил дата на раждане: [дата на раждане] – т. е. молителят сам е заявил, че към датата на подаване на молбата му за закрила и попълване на въпросната декларация същият е пълнолетен. При липса на документи за самоличност самият ЗУБ прехвърля тежестта на доказване датата на раждане на молителя върху него самия. След като както към датата на подаване на молбата за закрила и провеждане на задължителното за целта интервю, така и към датата на постановяване на административни акт чужденецът твърди, че е пълнолетен, а за първи път в съдебното производство по обжалване решението на председателя на ДАБ навежда противоположното твърдение – че е непълнолетен, правилно в хода на съдебното производство / с. з. от 19.10.2017 г. / съдът е указал на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест да установи новите обстоятелства във връзка с непълнолетието му, явяващи се изгодни за него за целите на защитата му срещу атакувания административен акт. За първи път в с. з. от 05.12.2017 г. АС-Хасково неправилно възлага тежестта за доказване възрастта на чужденеца върху председателя на ДАБ, което противоречи на разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въпреки това административният орган е проявил процесуална активност, извършил е в изпълнение указанията на съда образно изследване на костната система на жалбоподателя / с негово изрично съгласие – л. 38 от първоинстанционното дело/, което установява, че към датата на изследването - 06.12.2017 г. - лицето отговаря на възрастта 18 години. Пренебрегвайки както процесуалната активност на ответника, така и административнопроизводствените правила по разпределяне доказателствената тежест за възрастта на молителя, административният съд неправилно е приел, че, тъй като административният орган не бил доказал, че по време на провеждане на административното производство пред председателя на ДАБ С. А. е пълнолетен, то решението му противоречи на процесуалните правила и следва да бъде отменено. Решението на административния орган, извън обстоятелството, че съответства на административнопроизводствените правила, е постановено и в съгласие с материалния закон. Обосновани са изводите на административния орган за това, че изнесените факти и обстоятелства в бежанската история на чужденеца – семейна свада за наследствени имоти, не обуславят нито наличието на основанията за предоставяне на бежански статут на молителя, визирани в разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ, нито наличието на тези по чл. 9 от ЗУБ, обуславящи предоставяне на хуманитарен статут. По горните съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- Хасково е неправилно и следва да бъде отменено, като, вместо него, съдът постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на С. А. против отказа на председателя на ДАБ при МС да предостави на чужденеца бежански и хуманитарен статут. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,