Решение № 10056 от 30.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7318/2015 г.

Решение № 10056 от 30.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7318/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по раздел I от гл. ХIV на АПК. Образувано е по искане на "Синдикална Взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК", представена юрисконсулт Георги Георгиев, за отмяна на влезлите в сила решение № 224/10.01.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 9796 по описа за 2013 г. и решение № 1178/3.02.2015 г. на Върховния административен съд, състав на Осмо отделение, по адм. д. № 3607/2014 г. Според молителя представени към молбата за отмяна /по опис съдържащ се в нея/ писмени доказателствени средства са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, установяват правно релевантни факти, които не са взети предвид от двете редовни съдебни инстанции и това засяга правилността на постановените от тях решения. Иска отмяна на атакуваните решения и връщане на делото на друг състав с указания за стадия, от който да започне новото му разглеждане. Насрещната страна по искането за отмяна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез повереника си юрисконсулт Мирчева, изразява становище за неоснователност на искането. Претендира разноски за производството по отмяна. Искането за защита по извънредния способ на раздел I, гл. ХIV от АПК е насочено срещу решение № 224/10.01.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 9796 по описа за 2013 г. и решение № 1178/3.02.2015 г. на Върховния административен съд, състав на Осмо отделение, по адм. д. № 3607/2014 г. С първото е отхвърлена жалбата на "Синдикална Взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК" срещу ревизионен акт № 29001100160/25.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София в частта относно установените задължения за корпоративен данък по отменения и по действащия ЗКПО за данъчни периоди 2004 - 2009 г., а с второто е оставено в сила първоинстанционното решение. С оспорената по съдебен ред част от РА в тежест на адресата са установени задължения за корпоративен данък. Определените по данъчни периоди задължения са в резултат на установено при ревизията несъответствие между начислените по заеми срещу застраховки "Живот" лихви и признатите приходи от лихви. Заемите са отпускани от застрахователя на работници, за които има сключени групови застраховки "Живот". Оценен е ефектът на по-големият от признатия размер на приходите от лихви върху финансовия резултат преди данъчното преобразуване. В извънсъдебната и в съдебната фаза на производството са анализирани взетите от ревизираното лице счетоводни операции във връзка с начисляването на лихви - до 31.12.2006 г. лихвите са начислявани по дебита на сметка 496 "Разчети по лихви" и са отчитани като текущ приход по кредита на сметка 720/5 "Приходи от лихви по предоставени заеми", а след тази дата и до края на ревизирания период - по дебита на сметка 496 срещу кредита на сметка 752 "Финансови приходи за бъдещи периоди"; в приход по лихви от заеми са осчетоводявани само лихвите по приключили застрахователни договори. Искането за отмяна е неоснователно. Описаните в т. т. 6 - 16 от молбата за отмяна документи не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Част от тях са съставени от молителя - пояснението към счетоводната политика по т. 6; счетоводните документи - първични и регистри по т. 7, 12, 14 и 15; отчетът по т. 8; пояснителните приложения по т. 9; заповедта по т. 10; други са изготвени от трети лица в хода на дейността на застрахователя и са условие за законосъобразното й осъществяване - изготвените при актюерското обслужване записки - т. 11 и 16 от описа. Затова и те не са нито новооткрити, нито новосъздадени писмени доказателствени средства. Бездействието на страната да ги представи пред редовните съдебни инстанции или преди това пред администрацията не създава порок на атакуваните решения, отстраним по реда на раздел I, гл. ХIV от АПК. Дисквалифицирането на сочените доказателствени източници от кръга на тези по чл. 239, т. 1 от АПК следва не само от времето и механизма на създаването им, но и от установените с тях доказателства. Удостоверените в документите факти относно счетоводните записвания по заемите срещу застраховка "Живот" и осчетоводяването на лихвите по тях, както и структурата и размера на техническите резерви на застрахователя са обсъждани в съдебните актове на първата и на касационната инстанции. Структурираното предоставяне на същата информация във финансови отчети /вж. т. 7 от МСС 1 и т. 1.3 от СС № 1/ по т. т. 6, 8 и 9 от молбата не създава предпоставки за различни установявания. Този извод е важим и за доклада на независимия финансов одитор по т. 5 от описа към молбата, доколкото при действието на чл. 13, ал. 4 от Закона за независимия финансов одит одиторския доклад съдържа ясно мнение върху одитираните финансови отчети като цяло. Документите на актовете на вторичното право на ЕС, представляващи първите две приложения към молбата за отмяна, по хипотеза не установяват правно или доказателствено релевантни факти и не сочат на предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК. Значими за производството по отмяна факти не установяват и становището на дипломиран експерт счетоводител и писмото на заместник-председателя на КФН, индивидуализирани в т. т. 3 и 4 от описа на молбата за отмяна. Становището квалифицира касационното решение на състава на осмо отделение на ВАС, като неправилно, без това да обвързва състава по чл. 243 от АПК. Писмото на заместник-председателя на КФН съдържа основано на съюзното право разяснение относно крайния резултат от животозастраховането с подчертаване на отсъствието на компетентност за консултация по облагането на застрахователя с корпоративен данък. Неоснователното искане за отмяна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на ответника по искането се дължат деловодни разноски в размер 500 лева по чл. 9, ал. 4, изр. 2 във вр. с § 1 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 143, ал. 4 и чл. 249 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, Първа колегия