Решение № 15509 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9860/2013 г.

Решение № 15509 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9860/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пазарджик, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тодовичин, срещу решение № 345 от 05.06.2013 г. по административно дело № 274/2013 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост (отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК), да се остави в сила отменената с него писмена покана с изх. № 13/29-02-22 от 07.01.2013 г., издадена от директора на РЗОК - Пазарджик, и да му се присъдят направените разноски по делото, като и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация МБАЛ "Здраве" ООД гр. Пазарджик моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна, а оспореното с нея решение да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С писмена покана изх. № 13/29-02-22 от 07.01.2013 г. на директора на РЗОК - Пазарджик, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, е постановено МБАЛ "Здраве" ООД гр. Пазарджик да възстанови неоснователно получени суми от бюджета на РЗОК/НЗОК. С подложеното на касация съдебно решение Административен съд - Пазарджик е отменил писмената покана и е присъдил в полза на жалбоподателя деловодните разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че поканата е издадена в несъответствие с материалния закон (отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК). Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал и заключението по назначената поради нуждата от специални знания в областта на хирургията съдебно-медицинска експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. При установените в първоинстанционното съдебно-административно производство правнозначими факти, същественото в случая е, че не са налице основанията на чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), обусловили издаването на процесната писмена покана, поради което същата правилно е била отменена. В случая изплатените от бюджета на касата суми не са получени без правно основание, за да се налага тяхното възстановяване. Изложените мотиви в административния акт в противната насока са опровергани от компетентното и неоспорено от страните заключение на вещото лице, извършило възложената му съдебно-медицинска експертиза. По отношение на двете визирани от административния орган истории на заболяване се е установило безспорно, че за пациентите, които касаят, са били налице индикации за хоспитализацията им по клинична пътека № 184 (животозастрашаващи инфекции на меките тъкани - хирургично лечение), видно от анамнезата, обективното състояние и параклиничните изследвания. От друга страна, са били изпълнени изискванията за завършена клинична пътека съгласно § 1, т. 2, б. "а" от ДР на НРД 2012 за медицинските дейности, в това число всички изискуеми диагностични процедури и алгоритъма, залегнал в клиничната пътека. При това положение и предвид нормативната уредба, регламентираща дейността на лечебните заведения, оказващи болнична медицинска помощ по клинични пътеки, както и задължението на НЗОК/РЗОК да финансира тази оказана помощ, съобразно параметрите на сключения между лечебното заведение и касата индивидуален договор, материално незаконосъобразно директорът на РЗОК - Пазарджик е поискал възстановяване на суми, които са основателно получени от изпълнителя на медицинска помощ. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Становището, изразено с писмената покана за липса на правно основание за плащанията, е незаконосъобразно. Правно основание за тези плащания са отношенията между НЗОК и МБАЛ "Здраве" ООД, възникнали от сключения между помежду им договор, а фактическо основание (т. е. оправдателната причина) за тях е действителното изпълнение на отчетените медицински дейности. Затова, като е отменил писмената покана за връщане на основателно получените от лечебното заведение плащания, Административен съд - Пазарджик не е нарушил, а правилно е приложил закона, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а ответникът по касация не е претендирал разноски за това производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,