Решение № 6765 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3905/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на район Централен при Община Пловдив, чрез юрк. Сухоруков, срещу решение 870 от 03.02.2025 г., постановено по адм. дело 1416 / 2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед РДЦ-24-388/17.05.2024г. за премахване на незаконен строеж. С доводи за допуснати нарушения на материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, се претендира отмяна на решениeто, ведно със законните последици. Ответникът Д. С. Д., чрез адв. Симитчиева, в писмено възражение по жалбата, ангажира становище за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Д. С. Д. заповед РДЦ-24-388/17.05.2024г. на кмета на район Централен при Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж: Преустройство с реконструкция и промяна на предназначението на избени помещения в жилищни, разположени на приземния етаж на жилищна сграда с идентификатор 56784.523.791.1 по действащата КК, с административен адрес гр.Пловдив, [улица]. Решението е мотивирано с незаконосъобразност на процесната заповед, поради липсата на извършено от адресатът й Д. С. Д. преустройство с промяна на предназначението. Прието е за установено от събраните гласни доказателства, че в приземния етаж на сградата /избени помещения/ са живяли още от 1970-та година различни хора, а извършеното от Д. към 2019г. съставлява текущ ремонт по смисъла на §5,т.43 от ДР на ЗУТ , за който не се изисква издаване на строителни книжа. По отношение търпимостта на преустроените избени помещения е прието, че преустройството с промяна на предназначението на избените помещения за жилищни нужди е извършено фактически много преди 2001г. и съгласно действащите правила и нормативи, въпросните помещения могат да се ползват за жилищни при наличие на необходимата светла височина, установена от вещото лице. Освен това е допълнено, че ползването на приземните етажи в сгради, строени през 60-те и 70-те години на миналия век, за жилищни нужди е нещо обичайно в страната и след като по никакъв начин това не застрашава целостта и устойчивостта на сградата и не се касае за приобщени общи части, то премахването на преустройства и ремонтни дейности от разглеждания вид по никакъв начин не допринася за отстраняването на несъответни със закона положения. Следователно разпоредените с процесната заповед последици противоречат на принципа за съразмерност, установен с нормата на чл.6 от АПК. Обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените - вътрешно противоречиви мотиви на решението и липса на произнасяне по изискванията за незаконен строеж, въведени в правното основание на процесната заповед /чл.225, ал.2,т.2 ЗУТ/. В обжалваното решение е прието на стр.2, че Не се спори, че наредения за премахване строеж се намира в сградата на [улица], че е извършен от жалбоподателя и, че това е станало през 2019г. и след това. Тоест, приложение на § 16 от ПР на ЗУТ, § 184 от ПР на ЗИД на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ не може да се търси. Впоследствие първоинстанционният съд излага съвсем различни фактически и правни изводи, като въобще не излага мотиви за търпимост на установеното преустройство с промяна на предназначението на избените помещения , а изхожда от житейски оправдано в страната ползване на приземни етажи за жилищни нужди през 70-те години. Преценката за търпимост на разпореден за премахване незаконен строеж е винаги конкретна според периода на изграждане на строежа и съответната на него приложима хипотеза на търпимост по §16, ал.1 или ал.2 или ал.3 или §127, ал.1 от ЗУТ. Трайната съдебна практика на ВАС е установила, че тези норми уреждат успоредно действащи четири режима на търпимост според периода на изграждане на незаконния строеж, за които са регламентирани различни изисквания, вкл. такива за деклариране в различни срокове на строежа по ал.2 и ал.3 на §16. В обжалваното решение не са изложени мотиви по същество, въпреки, че е обсъдена от фактическа страна приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Не е обследвано наличието на визираното в процесната заповед правно основание по чл.225,ал.2,т.2 ЗУТ , въпреки, че строителни книжа за извършеното преустройство с промяна на предназначението не са представени по делото. Обстоятелството, че според събраните гласни доказателства още към 1970г. избените помещения са използвани за жилищни нужди не е достатъчно да обоснове, че избените помещения са били преустроени законно и то във вида, описан в Констативен акт 10/07.03.2024г., който акт предхожда издаването на процесната заповед. Съгласно чл.171, ал.1 АПК фактическите установявания в административното производство и събраните доказателства се ползват с презумция за истинност до оборването им с надлежни доказателства. В тази връзка липсват мотиви в обжалваното решение за това кои от констатациите са оборени /изцяло или частично/ и какви са последиците касаещи законосъобразността на процесната заповед. Решаващият правен извод на първоинстанционният съд, че извършените от адресата на заповедта строително-монтажни дейности съставляват текущ ремонт по смисъла на §5,т.43 от ДР на ЗУТ също не почива на конкретни доказателства, а изхожда от гласните доказателства, които обаче сочат единствено, че приземният етаж е ползван за жилищни нужди към 1970г., без установявания в коя част и в какъв вид. Предвид изложеното и тъй като процесната заповед е отменена на формално основание, обжалваното решение се явява постановено при съществено процесуално нарушение по чл.172а,ал.2 АПК липса на мотиви по същество, което е основание за отмяната му по реда на чл.222, ал.2, т.1 от АПК и връщане за делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното ,Върховният административен съд, второ отделение