Решение № 14512 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6071/2009 г.

Решение № 14512 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6071/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 165 от 10.03.2009 год., постановено по адм. д. № 1090/06 год. Варненският окръжен съд, адм. отд., втори състав, е отхвърлил жалбата на ЕТ "Иса - Славчо Нейков" - гр. Добрич, представлявано от Славчо Нейков Иванов, срещу ДРА № 1314/30.12.2005 год. на ТДД - гр. Добрич, потвърден с Решение № 142/22.03.2006 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, с който на жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задължения в размер на 25 477, 37 лв. за данъчни периоди февруари и март на 2005 год. по фактури, издадено от ЕТ "Милена Насър - Еддин" и ДЗЗД "Сталдер" и е осъдил търговеца да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна сумата 894 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ "Иса - Славчо Нейков" - гр. Добрич, представляван от Славчо Нейков Иванов, чрез пълномощника му адв. Добрин Добрев. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ДРА на ТДД - Добрич. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Иса - Славчо Нейков" - гр. Добрич, представлявано от Славчо Нейков Иванов, срещу ДРА № 1314/30.12.2005 год. на ТДД - гр. Добрич, потвърден с Решение № 142/22.03.2006 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, в частта му относно непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 25 477,37 лв. по фактури, издадено от ЕТ "Милена Насър - Еддин" и ДЗЗД "Сталдер" за данъчни периоди февруари и март на 2005 год. Окръжният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и мотивите на данъчния орган за непризнаване на право на данъчен кредит, събраните в хода на делото доказателства, в това число заключенията на вещите лица по съдебно-техническата и съдебно-икономическата експертизи, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи за законосъобразност на обжалвания ДРА. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на ЕТ "Милена Насър - Еддин" окръжният съд е приел, че данъчният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), тъй като е извършил проверка на правоприемника на търговеца, а не на самия него, където се съхранява счетоводната документация. Изложени са и мотиви, че събраните в хода на делото доказателства, в това число и заключенията на съдебно-икономическата експертиза опровергават и другата констатация на данъчния орган - че не е налице условието по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). В тази последователност е посочено, че съдът следва да се занимае и с въпроса за реалността на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) като условие за възникване на право на данъчен кредит, като е прието, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази насока. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на ДЗЗД"Сталдер", за което данъчният орган е отказал право на данъчен кредит поради липса на реални доставки окръжният съд е приел, че заключението на съдебно-техническата експертиза само установява изпълнението на рецептурните изисквания на БДС за производство на бетон, но не и реалното изпълнение на фактурираните количества. Изложени са мотиви, че според проверените документи дружеството-изпълнител е имало на щат трима служители - пазач, продавач и касиер снабдител, т. е. не е имало възможност с този персонал да произведе продадените количества бетон, както и че липсват доказателства - приемо-предавателни протоколи, договори за продажба и прочие, от които да е видно, че количествата бетон са вложени. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на ДРА и неоснователност на жалбата. Решението на Варненския окръжен съд е правилно като краен резултат. Оплакванията, развити от касатора в жалбата, ще бъдат обсъдени в реда на тяхното излагане. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на ЕТ "Милена Насър - Еддин" в касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че с надлежни доказателства е установено наличието на всички условия по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за възникване на право на данъчен кредит, а липсата на реални доставки не е било условие за непризнаване на правото, поради което съдът е излязъл извън предмета на спора и е нарушил правото на защита на страната. Направените оплаквания са неоснователни. От данните по делото е видно, че при извършената насрещна проверка по време на ревизията на деклариран данъчен адрес не е бил открит правоприемника на доставчика, поради което е прието, че е налице хипотеза на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Изводът на окръжния съд, че това е станало в нарушение на закона е неправилен, тъй като съгласно чл. 42 от ЗСч. при прехвърляне на предприятието счетоводната информация следва да се предаде на правоприемника или приобретателя и търсейки такава за процесните доставки от правоприемника на търговеца данъчният орган не е нарушил закона. В този смисъл не може да бъде възприета тезата на първоинстанционния съд, че данъчният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Не може да бъде споделен и изводът на същия, че чрез събраните в хода на делото доказателства е установено начисляване на данъка при условията на чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). При изготвяне на заключенията вещото лице не е извършило проверка при правоприемника на търговското предприятие на ЕТ "Милена Насър - Еддин", липсват данни за представителна власт на лицето, което е представило наличната счетоводна информация на вещото лице, както и за лицето, заверило представените писмени доказателства. Въпросът за реалността на извършените доставки е стоял и по време на ревизията, като изводи в тази насока са изложени в мотивите на решението на директора на Д "ОУИ", поради което обсъждайки същия окръжният съд не е допуснал нарушение на закона и не е накърнил правото на защита на страната. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на ДЗЗД "Сталдер" се правят аналогични оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че основанието на данъчния орган за непризнаване на право на данъчен кредит по тези фактури е това, че доставчикът не е разполагал с нужните количества материали, което обстоятелство е установено чрез съдебно-техническата експертиза, докато останалите обстоятелства, изложени в мотивите на решението, не са били спорни и не е следвало да бъдат обсъждани. Направените оплаквания са неоснователни. По тази част от делото няма спор от фактическа страна. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на доставчика и неговите предходни доставчици, установено е начисляването на данъка, но след извършени справки при други производители на бетон е прието, че с наличните количества материали (цимент и други) не може да бъде произведено такова количество, каквото е фактурирано, поради което за 417, 11 тона бетон марка В 12, 5 по фактура № 35 от 28.03.2005 год. и 431, 3 тона бетон марка В 20 е счетено, че не могат да бъдат произведени и за тях доставчикът е начислил данък без да има основание за това, което съставлява хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) на което основание е отказано право на данъчен кредит. По изложените по-горе мотиви окръжният съд е приел, че ДРА е законосъобразен в тази си част. Изложените доводи на касатора, че окръжният съд е излязъл извън предмета на спора, като е обсъждал обстоятелства, които не са били спорни, са верни, но допуснатото нарушение не променя крайният извод за законосъобразност на ДРА в тази му част. Макар и да е обсъдена твърде накратко в мотивите на решението, съдебно-техническата експертиза на практика потвърждава тезата на данъчния орган, че от наличните количества (установени чрез насрещни проверки) не може да бъде произведено такова количество бетон, каквото е фактурирано. Констатациите на ДРА в тази му част не са оборени и правилно жалбата е била отхвърлена като неоснователна. Като правилно и законосъобразно при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК решението на Варненския окръжен съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,