Решение № 1734 от 8.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9603/2018 г.

Решение № 1734 от 8.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9603/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Чираков, ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Н. Москов, със съдебен адрес: гр. [населено място], [адрес], срещу Решение № 110 от 31.05.2018 г., постановено по адм. д. № 93 по описа за 2018 г. на Административен съд (АС) – Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против принудителна административна мярка (ПАМ) "принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик", обективирана в констативен протокол № 002573/15.03.2018 г. на И. Иванов - ст. полицай в звено "Общинска полиция" ("ОП") при община Ямбол. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Според него съдът не е оценил правилно доказателствата по делото, от които се установява, че автомобилът е бил спрял за извършване на товаро-разтоварна дейност, а не за паркиране. Прави разграничение между двете понятия и твърди, че нормата на чл. 98, ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) не забранява престоя, а само паркирането на там посочените места. Навежда оплакване, че не е взето предвид поставената на мястото на нарушението пътна маркировка. Релевира твърдения, че спряното за престой моторно превозно средство (МПС) не е създало опасност за другите участници в движението, което се установявало и от представените доказателства, а само по себе си заобикалянето му не предполага такава. Сочи, че в констативния протокол не се съдържат твърдения, които да обосноват наличието на опасност, а от представения видео материал се установява, че лентата на автобусната спирка е достатъчно широка за разминаването на няколко автомобила, а и за периода на нарушението не е преминавал или спирал автобус. Моли обжалваното решение да решено, като бъде постановено друго, с което наложената принудителна мярка да бъде отменена. Претендира присъждането на сторените по делото разноски. Ответникът – И. Иванов - ст. полицай в звено "Общинска полиция" при община Ямбол, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение в открито съдебно заседание по делото за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С констативен протокол № 002573/15.03.2018 г., съставен при извършена проверка от И. Иванов - ст. полицай в звено "ОП" при община Ямбол, е установено, че пътно превозно средство (ППС) с рег. [рег. номер на МПС], марка "Рено" е паркирано на автобусна спирка, с което затруднява движението на градския транспорт и се налага на водачите да го заобикалят, поради което и на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП е наложена ПАМ "преместване на паркирано ППС". На мястото на нарушението са направени девет броя снимки. Наложената принудителна мярка е обжалвана по съдебен ред, където, АС-Ямбол е установил, че са налице предпоставките за налагане на принудителната мярка, приложена е от компетентен орган и не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В подкрепа на извода си съдът е приел, че престоят на автобусна спирка е нарушение на правилата за движение по пътищата по смисъла на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като едновременно с това създава опасност за другите участници в движението, с оглед специфичното място на което се намира процесната спирка и възможните последици от паркирано по този начин ППС - заобикалянето на автомобила от минаващите автомобили и удължаването на престоя на автобусите в района на самото кръстовище с оглед габаритите на последните. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Според разпоредбата на чл. 171, т. 4, б. "б", предл. второ ЗДвП пътно превозно средство се премества без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато е паркирано по начин, който създава опасност за преминаването на другите участници в движението. Правилно първоинстанционният съд е анализиран доказателствата по делото и е стигнал до верния извод, че лекият автомобил е бил паркиран на автобусна спирка, намираща се в обхвата на кръстовище, образувано от ул. "Д. Благоев" и ул. "Арда" в гр. Ямбол. Това обстоятелство не се оспорва и от касатора. Спорно е дали понятието "престой" и "паркиране" са равнозначни по смисъла на чл. 171, т. 5, б. "б" във връзка с чл. 98, ал. 2, т. 3 и дали в случая е налице "паркиране" или "престой", създаващ опасност за останалите участници в движението, доколкото разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" използва израза паркиране. Съгласно разпоредбите на чл. 94, ал. 3, изр. 1 от ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. От тълкуването на разпоредбата на ал. 3 следва, че паркирането на път с двупосочно движение е допустимо единствено най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Паркирането по начин, различен от посочения по-горе, е забранено. Легални определения за понятията "престой" и "паркиране" са дадени с разпоредбата на чл. 93 ЗДвП. Съгласно ал. 1 на същия текст пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. А по аргумент от ал. 2 на същия текст от ЗДвП, паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Легалното определение на понятието "престой" дава основание да се приеме, че ППС е спряло за престой тогава, когато двигателят му работи, налице е кратък период от време, нужен за слизане и качване на лице или за извършване на товарно-разтоварни работи и водача е до/в ППС. Краткият период от време и присъствието на водача в хипотезата на престой са важни обстоятелства и разграничават случая от понятието паркиране по това, че при затрудняване на движението или създаване на опасност водачът може незабавно да реагира, за да избегне евентуални неблагоприятни последици. Разглеждания случай не е такъв, тъй като безспорно по делото е установено, че водачът не е бил по време на нарушението при ППС. По тази причина и съобразно доказателствата по делото е налице хипотезата на паркиране, доколкото последното е възможно да бъде и за кратък период от време. Паркирането на автобусна спирка е забранено от законодателя по арг. от чл. 98, ал. 2, т. 3, като за предвиждането на подобна забрана са съобразени възможните опасности, които биха възникнали по време на движение. Въпреки това, обаче, за да се приложи принудителна мярка, текста на чл. 171, т. 5, б. "б" изисква да бъде доказано, че паркирането е извършено по начин, който създава опасност за останалите участници в движението, без да са налице конкретни неблагоприятни последици за водача и останалите участници в движението. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приел, че такава опасност е налице, тъй като от доказателствата по делото се установява, че ППС е паркирано в обхвата на кръстовище на ул. "Д. Благоев" и ул. "Арда" в гр. Ямбол, свързващо се с автомагистрала "Тракия", като движението е натоварено и се извършва в тези посоки в единствена лента за направо. Лекия автомобил в случая е паркиран така, че лишава водачите на автобуси от градския транспорт от възможността плавно да навлязат до мястото на спиране, своевременно да освободят лентата за движение направо за движещите се след тях ППС, налага заобикалянето му и удължава престоя на автобусите в района на самото кръстовище, което с оглед размерите на последните, затруднява движението и създава опасност за всички участници в движението. Не може да бъде споделено оплакването, че в констативния протокол е следвало да бъдат посочени фактите и обстоятелствата, обуславящи наличието на опасност за останалите участници в движението, доколкото в случаи като настоящия законът не изисква издаването на мотивирана заповед за налагане на административната мярка, каквато се изисква за останалите хипотези, посочени в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Като е съобразил събраните по делото доказателства и е изложил мотиви относно законосъобразността на посочената заповед, административният съд е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, претенцията на касаторите за присъждане на сторените по делото разноски е неоснователна. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение