Решение № 12772 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4304/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), чрез пълномощник, против решение 31 от 08.01.2025 г. по адм.д. 998/2024 г. на Административен съд София - област, с което съдът е отменил негово решение 204/18.07.2024 г. за отказ на Йеттел България ЕАД да му бъде възстановена претендираната сума в размер на 251 099,25 лв., представляваща надвнесени годишни такси за 2023 г. по подадено заявление с вх. 10-03-38/ 27.09.2023 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател спрямо дружеството следва да се прилага онази правна уредба, която е действала към датата на извършеното от дружеството плащане, поради което счита, че не са налице надвнесени публични вземания, които да подлежат на връщане по реда на чл. 15 от Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. Сочи, че съдът неправилно е приложил Тарифата, действала от 08.04.2023 г. за плащания, извършени преди посочената дата, като по този начин е придал обратна сила на съответната уредба. Твърди, че съдът правилно е определил спорния по делото въпрос, съдебният акт е непълен и съдът не се е произнесъл изцяло по предмета на делото. По подробно изложени съображения иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което подадената от "Йеттел България" ЕАД жалба бъде отхвърлена. Комисията за регулиране на съобщенията, чрез пълномощник е подала и частна жалба против определение 494 от 05.03.2025 г. по адм.д. 998/2024 г. на Административен съд София-област, с което съдът е оставил без разглеждане подаденото от КРС искане за допълване на постановеното по делото решение 31 от 08.01.2025 г. по реда на чл. 176 АПК. Сочи, че изводите на съда противоречат на посоченият от него предмет на спора, като съдът дава указания как да се изчислят таксите, но не се произнася по въпроса как да се прилага отстъпката от 5% при заплащане наведнъж на цялата такса до конкретната дата и дали тя следва да се прилага за определените два периода. Излага съображения, че решението е непълно и част от спора остава висящ. Иска отмяна на определението. Ответникът "Йеттел България" ЕАД, чрез пълномощник, оспорва касационната и частната жалби като неоснователни. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че Йеттел Бълария" ЕАД притежава разрешение 01399/08.04.2009 г. за ползване на номерационен ресурс за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа издадено от Комисията за регулиране на съобщенията, изменено и допълнено с 01399-021 от 28.07.2022 г., 01399-022от 11.05.2023 г. В това си качество дружеството дължи заплащане на КРС на годишна такса за ползване на ограничен ресурс (чл. 140, ал. 5, т. 1 и чл. 143 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС)), годишна такса за контрол (чл. 139, ал. 2, т. 1 и чл. 141, ал. 1 от ЗЕС), както и еднократни такси за административни услуги (чл. 139, ал. 2, т. 4 и чл. 142, ал. 1 от ЗЕС), чиито размер е регламентиран в Тарифа за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС. На 31.03.2023 г. дружеството е заплатило посочените годишни такси за 2023 г., ползвайки предвидената в чл. 145, ал. 2 ЗЕС отстъпка от 5 %. Производството пред административния орган е започнало по заявление вх. 10-03-38 от 27.09.2023 год., подадено от "Йеттел България" ЕАД, с искане за възстановяване на сумата от 251 099,25 лв. по реда на чл. 15 от Тарифата, представляваща недължимо платената сума за годишна такса за 2023 г. за ползване на ограничен ресурс, предвид Постановление 47 на МС за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от КРС на съобщенията по ЗЕС, приета с Постановление 374 на МС от 2011 г., влязло в сила на 08.04.2023 г. КРС е издала оспореното пред първоинстанционния съд решение 204/18.07.2024 г. С него органът е приел, че е заплатената от дружеството годишна такса съответства на размерите, определени с Тарифата, действала преди 8 април 2023 г., поради което не са налице надвнесени от предприятието публични вземания, които да подлежат на връщане по реда на чл. 15 от Тарифата. Според Комисията не е възникнало задължение да възстанови (върне) претендираните от предприятието суми, тъй като не са изпълнени всички положителни предпоставки, установени в приложимите правни норми, поради което е отказала да върне претендираната от Йеттел Бълария" ЕАД сума в размер на 251 099,25 лв. обективирана в заявление с вх. 10-03-38/27.09.2023 г. Съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което го е отменил и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Според съда КРС, след като е сезирана от дружеството, е задължена да преизчисли размера на дължимите такси от дружеството, като определи размер на таксата за времето от 01.01.2023 г. до 07.04.2023 г., съобразно действащите за този период размери на дължимите такси, както и да определи изрично размера на таксата за времето от 08.04.2023 г. до 31.12.2023 г. прилагайки новият намален размер на таксата, съобразно ПМС 47/2023. Решението е правилно. Безспорно е, че "Йеттел България" ЕАД притежава разрешение за ползване на номерационен ресурс за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа от 08.04.2009 г. В съответствие с чл. 143 ЗЕС лицата, осъществяващи електронни съобщения след предоставяне на индивидуални права за ползване на ограничен ресурс, заплащат годишни такси за ползване на номерационни ресурси, радиочестотен спектър или позиции на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър. Съгласно чл. 145 ЗЕС таксите по чл. 143 се плащат на четири равни вноски до края на тримесечието, за което се дължат. По силата на чл. 143, ал. 2 ЗЕС предприятието може да плати таксите по чл. 143 до края на първото тримесечие на текущата година. В този случай таксата се плаща с отстъпка в размер 5 на сто. Съгласно чл. 15 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС, недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересуваната страна. По делото не е спорно, че в изпълнение на притежаваното разрешение, дружеството е заплатило дължимите годишни такси за 2023 г. на 31.03.2023 г. с нормативно предвидената отстъпка. С Постановление 47 на МС за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от КРС на съобщенията по ЗЕС, приета с Постановление 374 на МС от 2011 г., влязло в сила на 08.04.2023 г., са приети изменения в посока намаляване размера на годишните такси за ползване на ограничен ресурс. Предвид платената на 31.03.2023 г., дружеството има право да иска връщане на недължимо платени такси, а за административния орган настъпва правно задължение да направи проверка на внесеното и реално дължимото, като при установени разлики възстанови надвнесените суми, доколкото изрично в чл. 147, ал. 3 ЗЕС е предвидено, че таксите се определят с оглед на постигане на целите по чл. 4 и при спазване на принципите на обективност, прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност, като допълнителните административни разходи и съпътстващите такси се свеждат до минимум, а съгласно чл. 148 ЗЕС Комисията е администратор на приходите от такси, които постъпват и се отчитат по нейния бюджет. Предвид изложеното, както правилно е приел първоинстанционният съд, след като е сезирана от дружеството с искане за връщане на надвнесените суми за годишни такси, КРС е следвало да издаде позитивен акт, след като изчисли размера на дължимите такси преди влизане в сила на ПМС 47/2023, след което да съобрази по-ниските размери на таксите за 2023 година, като приспадне внесените от дружеството на 31.03.2023 г. такси и му възстанови надвенесите суми. Неоснователно е възражението на касатора, че спрямо дружеството следва да се прилага онази правна уредба, която е действала към датата на извършеното от дружеството плащане, поради което не са налице надвнесени публични вземания, които да подлежат на връщане по реда на чл. 15 от Тарифата. Задълженията за такси следва да бъдат определяни в размери, съобразени с прилагането на нормативна уредба, действаща към момента на дължимостта на тези такси. Поради което таксата следва да бъде изчислена за два периода - преди и след изменението, като сумата, представляваща разлика от внесената годишна такса на 31.03.2023г., и определената по горепосочения начин годишна такса, да бъде върната на дружеството. Неоснователно е и касационното твърдение, че съдът неправилно е приложил Тарифата, действала от 08.04.2023 г. за плащания, извършени преди посочената дата, като по този начин е придал обратна сила на съответната уредба. Търговското дружество не търси възстановяване на платената дължима годишна такса за цялата календарна 2023 г. в намален размер, а иска само да бъде възстановена надвнесената сума въз основа на направено преизчисление между внесеното и дължимото преди изменението на Тарифата и след нейното изменение. Добросъвестното поведение на дружеството и използването на създадените правни възможност за стимулиране и поощряване на това добросъвестно поведение от законодателя, в конкретния случай, чрез предоставената възможност за ползване на отстъпка от пълния размер на дължимата сума, не следва да се тълкува негативно за страната, която е решила да я използва. Фактът, че "Йеттел България" ЕАД е използвало 5% отстъпка, не означава, че административният орган не следва да му възстанови сумите, които са изплатени в по-високи размери от нормативно установените за календарната 2023 година. Като е обосновал извод за незаконосъобразност на административния акт и го е отменил, първоинстанционният съдебен състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на Комисията за регулиране на съобщенията: Съгласно разпоредбата на чл. 176 АПК, приложима и в касационното производство на основание чл. 236 АПК, допълване на съдебно решение може да се иска, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Съгласно Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. 6/2012 г., ОСГТК, допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от оспорващия рамки. Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК. В АПК допълването на съдебното решение е предвидено в чл. 176 АПК. Първоинстанционният съд в случая е отменил отказа на КРС за връщане на претендираната сума и е върнал преписката на органа за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, поради което не е постановил непълно решение. Съдът се е произнесъл по целия предмет на спора, а именно по законосъобразността на постановения отказ, като е приел, че е незаконосъобразен. Относно действително дължимия размер на годишните такси съдът не дължи произнасяне вместо органа, поради което и няма непълнота на обжалваното решение. Предвид изложеното, като е обосновал извод, че подадено от КРС искане за допълване на постановеното по делото решение 31 от 08.01.2025 г. по реда на чл. 176 АПК е недопустимо, първоинстанционният съдебен състав е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора разноски в полза на ответника не следва да се присъждат за касационната инстанция, тъй като не са претендирани. Воден от горното, Върховният административен съд