Решение № 13871 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7840/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. Варна при ЦУ на НАП, приподписана от гл.юрк. Петрова, против Решение 5848/06.06.2024 г., постановено по адм. дело 2190/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) П-03000323101210-004-001/12.06.2023 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 174/31.08.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, преписката е върната на органа по приходите за ново произнасяне по искане вх. К-24087/12.05.2023 г. на М. И. К. при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са подробни съображения, че противно на възприетото от състава на АССГ административният акт е издаден при допуснато нарушение на административно производствените правила а именно без да е на лице окончателно разрешаване на въпроса за законосъобразността на действията на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна по изпълнително дело 160020798/2016 г., състоящи се в издаване на разпореждане за присъединяване на обезпечен кредитор и разпореждане за разпределение на сумата от 45 107,42 лева в полза на този кредитор. В противовес на приетото от състава на Административен съд Варна касаторът, излага аргументи в насока, че разрешаването на този въпрос не е преюдициален спрямо казуса, който е изцяло правен (той не е по фактите). Настоява, че единствено и само в хипотезата, в който претендираната за възстановяване сума е била разпределена за погасяване на задълженията/част от тях, установени с отменен в последствие РА, тя би била недължимо събрана сума за данъци по смисъла на чл. 129, ал. 6 от ДОПК. Подробни съображения са развити в касационната жалбата, поддържани съобразно представената по делото молба на процесуалния представител на Директор на Дирекция ОДОП гр. Врана, вкл. са ангажирани и писмени доказателства. Настоява за отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, под формата на дължимото юрисконсултско възнаграждение и заплатената ДТ за производството пред ВАС. Ответникът М. И. К. не изразява становище. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура на Република България е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на производството пред състава на Административен съд Варна е законосъобразността на АПВ П-03000323101210-004-001/12.06.2023 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 174/31.08.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, с което е отказано възстановяване на сумата от 45 107,42 лева, ведно със законната лихва върху същата начиная от 06.05.2020 г. до окончателното й изплащане, съгласно искане вх. ВхК-24087/12.05.2023 г. на М. И. К.. За да отмени административния акт и да върне преписката на органа по приходите за ново произнасяне по искане вх. ВхК-24087/12.05.2023 г. на М. И. К., съдът е приел, че е незаконосъобразен - поради нарушение на принципа на обективност (чл. 3 от ДОПК), изискванията за служебно събиране на доказателства и техния обективен анализ (чл. 37, ал. 1 от ДОПК), което е довело до произнасянето на административния орган, без да съобразни факта на наличието на друго, висящо административно производство, чийто изход е от значение за неговото разрешаване, т.е. при наличието на основание за спирането му по смисъла на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Решението е неправилно постановено. На първо място следва да се посочи, че спор по фактите не е формиран по делото, като същите са правилно установени от състава на Административен съд Варна в съответствие и със събраните доказателства, поради което и не се налага тяхното повтаряне. Неправилно от друга страна е прието, че органът по приходите е допуснал нарушение на принципа, залегнал в чл. 3 от ДОПК и на правилата на чл. 37 и чл. 34, ал. 1, т. 2 от същия кодекс. Действително както е посочил съставът на Административен съд Варна органите по при ходите са длъжни обективно на установят фактите по всеки един казус, за която цел следва вкл. и служебно да съберат необходимите за разрешаването му доказателства и да подложат на обективен и изчерпателен анализ същите, вкл. следва при установяване наличието на висящо производство (било то административно или съдебно), което е от преюдициално значение за тяхното произнасяне, да спрат производството пред себе си до окончателното му разрешаване. В случая противно на становището на първостепенния съд, нито едно от посочените нормативни изисквания не е нарушено. Органът по приходите е изследвал всички относими към искането, с което е бил сезиран факти и обстоятелства, събрал е вкл. и служебно всички относими към тяхното установяване доказателства, съобразно които е и изградил изводите си от фактическа и правна страна. Всъщност релевантната фактическа обстановка е тази възпроизведена в административния акт, и се съдържа и в мотивите на съдебното решение. Както настоява и касаторът спорът е изцяло правен и се свежда до отговора на въпроса, в случаи като процесния на лице ли е недължимо събрана от органите по приходите и подлежаща на възстановяване сума по смисъла на чл. 129, ал. 6 от ДОПК. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че неправилно съставът на Административен съд Варна е приел преюдициалност спрямо казуса на въпроса относно законосъобразността на разпорежданията на органа по приходите по изпълнителното дело относно присъединяването на кредитор, респ. разпределение на спорната сума в неговата полза. Т.е. липсва визираното нарушение и на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Отделно от това пред настоящия касационен състав бе представено и влязло в сила Решение 10561 от 17.10.2024 г., постановено по адм. дело 1389/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с който този въпрос е и окончателно разрешен. Като е приел друго - че оспореното АПВ е незаконосъобразно поради нарушение на чл. 3, чл. 34, чл. 37 от ДОПК АССГ е постановил едно неправилно съдебно решение. В решението липсват мотиви по отношение на материалната законосъобразност на административният акт, което препятства произнасянето по същество от касационната инстанция, поради което при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане по същество от друг състав на Административен съд - Варна. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,