Решение № 2339 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7866/2013 г.

Решение № 2339 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7866/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли да бъде отменено решение № 1801/18.03.2013 г. по адм. д. № 8812/2009 г. на АССГ в частта, с която е отменен РА № 100800460/09.04.2009 г. на ТД на НАП-Кюстендил, с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2007 г. поради увеличение на финансовия резултат с 416569,35 лв като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена изцяло и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. По съображения в писмена защита поддържа, че жалбата на другата страна е неоснователна и моли решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА като правилно да бъде оставено в сила. Втора касационна жалба е подадена от "Инфра асет мениджмънт" ООД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗКПО 914 465,30 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена и в тази част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е изменил РА № 100800460/09.04.2009 г. на ТД на НАП-Кюстендил, с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2007 г. като е определил данъчна печалба 10 696 280,48 лв вместо определената в РА 11 113 031,02 лв, корпоративен данък 1 069 628,04 лв вместо определеният колона 4 ред 17 в РА 1 111 303,10 лв като се изменят и съответните лихви. В мотивите си съдът е приел, че РА е незаконосъобразен в частта, с която е увеличен финансовият резултата за 2007 г. с 416 569,35 лв, представляваща неначислени приходи от лихви от дружеството върху 9 042 095,46 лв, представляващи левова равностойност на 4 623 150 евро - дебитно салдо по сметка 502-каса към 31.12.2007 г., за което при ревизията е обяснено, че валутата се съхранява от съдружниците, тъй като дружеството няма каса. В РА е посочено основание по чл. 15 и чл. 16, ал. 1 и 2, т. 3 ЗКПО за извършеното увеличение на финансовия резултат с неначислените лихви, които са изчислени по лихвите по кредити, които отпуска БНБ в евро. Съдът е приел, че в случая не са налице условията на посочените разпоредби. Предаването на парите не е документирано, нито отразено счетоводно. Едва на 10.01.2008 г. е взето решение на ОС на тримата съдружниците в дружеството да бъдат предоставени заеми по 750 000 евро на всеки от тях и са сключени заемни договори между дружеството и съдружниците за такива суми като са представени и декларации-разписки от съдружниците за получаване на тези суми. Съдът е приел, че за 2007 г. е налице неправилен влог по чл. 257 ЗЗД, което не е заемно правоотношение, както според съда е прието в РА. Приел е също, че няма нормативно задължение дружеството да съхранява парите си по сметка 502 в каса и поради това съхранението на средствата от тази сметка в съдружниците не означава, че между дружеството и съдружниците е сключен договор за заем. Обосновано съдът е приел, че не е доказано наличие на договор за заем между страните и поради това приложимост на чл. 16, ал. 1 и 2, т. 3 ЗКПО за увеличение на финансовия резултат с неначислените лихви върху липсващата касова наличност на дружеството. Съдът е цитирал точно чл. 15 ЗКПО, но необосновано е приел, че не урежда процесния случай. Според чл. 15 ЗКПО, когато свързани лица, осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Страните не спорят, че сумите от сметка 502-каса са съхранявани от съдружниците, които са свързани с дружеството лица. При това съхранение дружеството губи приходи от лихви, които би получило, ако не беше предоставило средствата за съхранение на свързаните с него лица, а ги беше предоставило на несвързани лица за съхранение или като кредит или заем, поради което избраният начин на съхранение на средствата влияе върху размера на данъчния финансов резултат и правилно в РА е определен и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Ползването на лихвения процент по кредити в евро, който предоставя БНБ е допустимо по чл. 15 ЗКПО и в РА законосъобразно е определен по този начин размерът на пропуснатите лихви, с които е увеличен финансовият резултат за 2007 г. на основание чл. 15 ЗКПО. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в частта, с която е увеличен финансовият резултат за 2007 г. с 416 569,35 лв и са определени съответни лихви. В РА е увеличен финансовият резултат за 2007 г. с отчетен разход за неустойка в размер 3 911 660 лв на основание на чл. 16, ал. 1 ЗКПО, с уточнена квалификация в решението по жалбата по административен ред по чл. 16, ал. 1 и 2, т. 4 ЗКПО, заплатена по договор за доставка на асфалтосмесител, който е бил неизпълним към момента на сключването му. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че не са предприети дължимите действия по изпълнението на договора, договорена е неустойка в размер 80% от дължимото при изпълнение възнаграждение по договора, поради което са налице условията на чл. 16, ал. 1 ЗКПО - договорът е сключен при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, поради което данъчният финансов резултат в РА правилно е определен без да се вземе под внимание тази сделка. В РА е увеличен финансовият резултат за 2007 г. с 2 689 266,25 лв, представляваща начислено възнаграждение 25% на посредник - дружество от Република Сейшели за продажба на дружествени дялове, собствени на ревизираното лице на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО. Дружествените дялове са продадени на друго българско дружество, възнаграждението е начислено, без да е платено. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и обосновано е приел, че не са представени доказателства за изпълнение от посредника на възложената услуга и на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО е доказано сключване на сделка в отклонение от данъчно облагане и приложимост на чл. 16, ал. 1 ЗКПО при определяне на финансовия резултат. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на РА в тази част. В нарушение на процесуалните правила съдът е приел, че не е доказана регистрацията на двете сейшелски дружества - съкотрагенти на ревизираното лице. За да приеме, че не е доказана регистрация на дружествата в Република Сейшели съдът се е позовал на чл. 40, ал. 2 АПК, според който, когато към документа е приложимо чуждо право, то се доказва от страната, която го представя. Нормата се намира в Раздел I от АПК и се отнася за действията на административния орган при издаване на индивидуалния административен акт. За съда е приложим чл. 43, ал. 1 от Кодекса за международно частно право, според който съдът или друг правоприлагащ орган установява служебно съдържанието на чуждото право. За изпълнение на това си задължение съдът може да изисква информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да изисква становища на експерти и специализирани институти. На основание чл. 171, ал. 2 АПК съдът е могъл служебно да назначи експертиза за изясняване на неизвестното чуждо приложимо право. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правилността на изводите на съда по същество, който въпреки извода си за липса на доказана правосубектност на сейшелските дружества е разгледал спора по същество и е достигнал до правилен извод за законосъобразно определени задължения на ревизираното лице в РА относно договорите с тези дружества. В диспозитива съдът е изменил РА като е намалил определените в него задължения по ЗКПО за корпоративен данък и лихви за 2007 г. Решението е неправилно в частта, с която е изменен РА и в тази част следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в частта, с която е определен корпоративен данък за 2007 г. в колона 4, ред 17, от 1 069 628,04 лв до 1 111 303,10 лв и лихви под 233 966,98 лв. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. Първият касатор има право на разноски по делото на основание чл. 161 ар. л. 1 изр. 3 ДОПК в размер 14 484,99 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,