Решение № 13482 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7742/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на БИГА ООД, ЕИК 825332979, против решение 5156 от 10.06.2024 г., постановено по адм.д. 2528/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът Общински съвет Пловдив, представляван от Председателя, чрез процесуалния си представител адв. Йотова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като излага доводи за нейната недопустимост като подадена срещу неподлежащо на съдебен контрол съдебно решение по смисъла на чл.215, ал.7, т.1 ЗУТ, а в условията на евентуалност за неоснователност на касационната жалба и обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение. Към отговора е приложено като доказателство Решение 508, взето с протокол 22 от 20.12.2012 г. от Общински съвет Пловдив за приемане на Годишна програма на Община Пловдив за управление и разпореждане с имоти общинска собственост за 2013 г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Възражението от страна на ответника за недопустимост на настоящето касационно производство е неоснователно по следните съображения: Ответникът - Общински съвет Пловдив представя с отговора по касационната жалба Решение 508, взето с протокол 22 от 20.12.2012 г. от Общински съвет Пловдив за приемане на Годишна програма на Община Пловдив за управление и разпореждане с имоти общинска собственост за 2013 г., в която в раздел ІV.6 Обекти от първостепенно значение по чл.8, ал.9, т.6 ЗОС, в т.12 е посочен ПУП-ПР, план за регулация, план за застрояване и Специфични правила и нормативи за територии по чл. 13 ЗУТ Централна градска част, гр.Пловдив. С направеното възражение относно допустимостта на касационната жалба на БИГА ООД се поставя въпросът дали одобреният ПУП ПР с обжалваното Решение 176 взето с протокол 11 от 29.06.2023г. и изменено и допълнено с Решение 225 взето с протокол 13 от 26.07.2023г. на Общински съвет - Пловдив, в оспорената му част касае общински обект от първостепенно значение и дали е налице хипотезата на чл.215, ал.7, т.1 ЗУТ за необжалваемост на съдебното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 1 ЗУТ окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване или за изменение на подробни устройствени планове за обекти с национално значение и за общински обекти от първостепенно значение и отказите за издаване на такива актове, т.е окончателни са само решенията по отношение на общински обект от първостепенно значение. § 5, т.73 ДР на ЗУТ дава легално определение за общински обекти от първостепенно значение, като сочи, че това са: общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти - публична общинска собственост, определени в програмата по чл.8, ал.9 от Закона за общинската собственост (ЗОС) за обекти от първостепенно значение. Първата част на цитираната разпоредба изрично изброява обектите, които се приемат за общински от първостепенно значение, докато втората част включва и други обекти, които обаче следва да са публична общинска собственост и които са определени за обекти от първостепенно значение в програмата по чл. 8 ал. 9 ЗОС. В случая оспореният ПУП ПР, отнасящ се за Централна градска част на гр.Пловдив е обявен и включен в годишната програма на Община Пловдив за 2013 г. като обект от първостепенно значение в цялост, без да са конкретизирани обекти от него, които са такива, а цитираната погоре норма изисква посочване на обект, който да е публична общинска собственост и да е обявен за такъв от първостепенно значение. В случая не са налице визираните по-горе предпоставки, тъй като ПУП като цяло нито е публична общинска собственост, нито носи характеристиките на обект от първостепенно значение. Също така по делото няма данни образувания и нанесен УПИ І-518.1500 да представлява общински обект от първостепенно значение. Следователно обжалваното решение не попада в хипотезата на чл. 215, ал.7, т.1 ЗУТ и по отношение на него не е изключен касационния контрол. По изложените съображения настоящият състав приема, че подадената от Бига ООД касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърляжалбата на Бига ООД срещу Решение 225 взето с протокол 13 от 26.07.2023г. на Общински съвет - Пловдив, с което се изменя и допълва Решение 176 взето с протокол 11 от 29.06.2023г. на Общински съвет - Пловдив /и двете решения обнародвани в ДВ бр.75 от 01.09.2023г./, с което е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация (ПУП ПР) за Централна градска част (ЦГЧ), гр.Пловдив и план схеми: Зелена система, Недвижими културни ценности, Територии за археологическо проучване, Монументални и художествени елементи, Водоснабдителни мрежи и съоръжения, Канализационни мрежи и съоръжения, Електроснабдителни мрежи и съоръжения, Електронно снабдителни мрежи и съоръжения, Топлоснабдителни мрежи, Газоснабдителни мрежи и план-схема Комуникационно-транспортна, и Правила и нормативи за прилагане на ПУП ПР на Централна градска част, гр.Пловдив, в частта, с която се образува нов УПИ I 518.1500 ТрП и общ. обсл. дейности, кв. 40 по плана на ЦГЧ Пловдив. С решението дружеството е осъдено да заплати на Община Пловдив сумата от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща съдебни разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие на материалния закон. Сочи, че от събраните в хода на съдебното дирене доказателства и приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) е безспорно установено, че при процедирането на процесния ПУП ПР, Централна градска част (ЦГЧ) на гр.Пловдив са съобразени заложените в одобреното техническо задание цели. Посочва, че териториалния обхват на процедирания ПУП-ПР включва съществена част от историческия градски център и обхваща голяма територия, урегулирана до момента с няколко подробни устройствени плана, чиято актуалност е изчерпана, тъй като всички те са изработени върху кадастрални планове, чието действие е прекратено с влизане в сила на КККР на гр.Пловдив като в този смисъл урегулирането на процесната територия, чрез одобряване на проект за изменение на ПУП-ПР, действително е извършено, чрез приемане и одобрение на проект за ПУП-ПР, което е потвърдено и от заключението на вещото лице. Приема, че това не обосновава допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при процедиране на процесния ПУП-ПР, нито следва да се възприема като нарушение на изискванията на Наредба 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Сочи, че процесният проект за изменение на ПУП-ПР е съобразен с предвижданията на одобрения с Решение 375, взето с протокол 16 от 05.09.2007г., изм. с Решение 521, взето с протокол 22 от 24.11.2022г. на Общински съвет - Пловдив проект за изменение на ОУП на гр.Пловдив, във връзка с предвиденото отреждане за УПИ I 518.1500 ТрП и общ. обслужващи. дейности съответства с установената от ОУП устройствена зона. Посочва, че от приетите по делото доказателства не се установява промяна на регулацията на УПИ II-518,500 паметник на културата, в който са разположени сградите собственост на жалбоподателя, спрямо действащия план. Приема, че са налице предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за привеждане на регулационните граници с имотните граници, отразени в приетата КК на гр. Пловдив, както и привеждане на индекса на парцела с дадения му кадастрален идентификатор. По тези съображения съдът отхвърля жалбата на БИГА ООД. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано. В хода на съдебното производство първоинстанционният съд изяснява в пълнота спора от фактическа страна. С оглед правното основание за издаване на обжалваните решения е установил по безспорен начин правнорелевантните факти, изложил е мотиви във връзка с конкретните доводи за незаконосъобразност на административните актове, изложени с жалбата, по повод която е образувано първоинстанционното производство. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваните решения са издадени от компетентен орган по чл. 129 ал. 1 ЗУТ - общински съвет. Правилно съдът приема, че оспорените решения са в предписаната от закона форма и съдържание по чл. 59, ал.2 АПК, тъй като правните и фактически основания за издаването им се съдържат не само в тях, но и в документите, предхождащи издаването им. Предвид териториалния обхват на плана цялата Централна градска част на гр.Пловдив, обективно е невъзможно в тези решения да са изложени поотделно мотиви за всеки един имот, включен в устройствената разработка, поради което мотиви за посочения имот се съдържат в съпътстващите решенията документи, приложени с административната преписка. При одобряване на проекта ПУППР в оспорената му част и изменението му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за одобряване на изменението. Решението на първоинстанционния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и обосновано кредитиране на приетото заключение на СТЕ, сочещо, че по действащия ПУП-ПРЗ на ЦГЧ, одобрен със заповед 1155/29.11.1982 г. за кв.40-нов, 183 стар, с който по контура на сградите МС и 2МС е отреден парцел (УПИ) паметник на културата като няма промяна на регулацията и тя минава по контура на сгради с идентификатори 56784.518.500.1 (МС) и сграда с идентификатор 56784.518.500.2 (2МС), която регулация е приложена. По делото не се спори, че само сградите са включени в капитала на БИГА ООД, като земята е общинска собственост. С ПУП-ПР в оспорената част за новообразувания УПИ ІІ-518.500 паметник на културата, кв.40 по плана на ЦГЧ гр.Пловдив, не се предвижда промяна в регулацията му спрямо действащия план, т.е. регулацията минава по контура на сградите в ПИ с идентификатор 56784.518.500, съставляващи сграда с идентификатор 56784.518.500.1 (МС) и сграда с идентификатор 56784.518.500.2 (2МС), единичен, регистриран, художествен, средновековен паметник на културата, за който липсва информация за специализирана консервационна намеса, което сочи на съобразяване изискванията на чл. 103а, ал.1 ЗУТ. Югозападно от него се образува нов УПИ І-518.500, Тр.П и обществено обслужващи дейности от улица. Вещото лице заключава, че в случая не са налице отклонения от правилата и нормативите за регулация, предвидени в одобрения с оспорените решения ПУП-ПР по отношения имотите предмет на плана и/или за имота на дружеството, съставляващ УПИ ІІ-518.500, паметник на културата ( по контура на двете сгради 56784.518.500.1 и сграда с идент. 56784.518.500.2, общо единичен паметник на културата). А документацията съответства на изискванията на Наредба 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове към ЗУТ. Одобреното изменение на плана за регулация е извършено на изрично предвидено в закона правно основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като не се установят допуснати съществени нарушения на приложимия материален закон. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява законосъобразно и правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационни основания по чл.209, т.3 АПК за неговата отмяна. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на Общински съвет Пловдив за присъждане на разноски, които следва да се присъдят в полза на Община Пловдив в размер на 1250 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,