Решение № 6337 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6092/2009 г.

Решение № 6337 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6092/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производство по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "В и К - Шумен"-ООД-гр. Шумен срещу акт за установяване на публично държавно вземане / АУПДВ/ № 2/20.03.2009 г., издаден от министъра на околната среда и водите на основание чл. 195б, ал. 1 и 2, чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и "б", чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ, чл. 166 от ДОПК и чл. 2, чл. 5 и чл. 9 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, с който на "В и К - Шумен"-ООД са установени задължения в размер на 366 909 лв. за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2006 г. В жалбата се правят оплаквания, че издаденият акт е неправилен поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Систематизирани, оплакванията на касатора се изразяват в следното: 1. към АУПДВ няма приложени доказателства, а за такива се сочат доказателствата, приложени към АУПДВ № 6 от 28.11.2007 г. на директора на Басейнова дирекция за черноморски район с център Варна, който е прогласен за нищожен с решение на съда; 2. от акта не става ясно по силата на какво обстоятелство определената парична сума следва да бъде заплатена на МОСВ, а не на Басейнова дирекция-Варна, където са заплащани всички дължими суми преди това; 3. при определяне на размера на дължимите суми административният орган неправилно е определил механизма за тяхното изчисляване, като за определяне на таксите е приета за база добитото количество вода, а не реално инкасираното и потребеното водно количество; 4. неправилно е определяне категорията на водоизточниците, тъй като съгласно Наредба № 7 за показатели и норми за определяне на качеството на течащи и повърхностни води предназначени за питейно-битово водоснабдяване първа категория водоизточници са тези, при които добитата вода е годна за питейни цели без допълнителна химическа обработка и дезинфекция, а на практика след извършване на химически анализ на водата е установено, че степента на замърсяване отговаря на втора категория повърхностно течаща вода и дружеството следва да прилага допълнителни мерки/съответно разходи/ за постигане на необходимото качество на питейната вода; 5. от представените с АУПДВ № 7 от 28.11.2007 г. на Басейнова дирекция -Варна доказателства, не ясно след като за В и К-Шумен и В и К Търговище мястото на водовземане и разходомерното устройство е едно и също, как е разпределено съотношението между отнетото за всяко едно от двете дружества водно количество; 6. през процесния период и понастоящем освен такса водоползване за отнето водно количество от повърхностни води, "В и К Шумен"- ООД въз основа на сключен договор и допълнителен анекс към него заплаща всеки месец отнетата повърхностна вода от яз. "Тича" на "Напоителни системи"-ЕАД-София-клон-гр. Шумен. Моли Върховния административен съд поради допуснатите нарушение да отмени издадения акт за установяване на публично държавно вземане / АУПДВ/ № 2/20.03.2009 г., издаден от Министъра на околната среда и водите като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Министър на околната среда и водите чрез своя процесуален представител, иска отхвърляне на оспорването, като излага доводи в писмена защита за компетентност на издателя на акта, дължимост на таксата и законосъобразност на АУПДВ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд на Република България, състав на първо а отделение, като обсъди фактите по делото и закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. От данните по делото може да бъде установена следната фактическа обстановка: Дружеството жалбоподател "В и К Шумен"-ООД-гр. Шумен е титуляр на разрешително за водоползване № 0251 от 02.05.2001 г., издадено от министъра на околната среда и водите за ползване на воден обект - язовир "Тича" с място на водовземането - водоземна кула на яз. "Тича", със срок до 02.05.2005 г., като на 03.06.2005 г. е издадено ново разрешително от същия орган № 003644 с аналогични клаузи. За процесните години дружеството е заплатило такси както следва - за 2004 г. в размер на 93 490,91 лв., за 2005 г. в размер на 50 000 лв. и за 2006 г. в размер на 92 332,03 лв., чийто размер е определен на база на подадената вода към крайните потребители. От страна на Басейнова дирекция за Черноморски район-гр. Варна е издаден АУПДВ № 6/23.11.2007 г., с който на "В и К Шумен"-ООД да определени задължения за такси за водовземане и водоползване на повърхностни води за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2006 г. общо в размер на 366 909 лв. Въпросният акт е прогласен за нищожен с решение № 1108 от 23.07.2008 г. на Административен съд-гр. Варна, постановено по адм. д. № 2675/07 г., потвърдено с решение № 12986 от 01.12.2008 г. на Върховния административен съд, първо а отделение, по адм. д. № 10844/08 г. С писмо изх. № 26-00-3432 от 30.01.2009 г. Басейнова дирекция за черноморски район с център гр. Варна е изпратила цялата преписка на министъра на околната среда и водите, който е издал процесния акт за установяване на публично държавно вземане, с който на дружеството са определени задължения за водовземане и за ползване на воден обект по разрешителни № 003644/03.06.2005 г. и 0251/02.05.2001 г. в размер на 366 909,00 лв. за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2006 г. По изложените по-горе възражения дружеството жалбоподател намира издаденият акт за установяване на публично държавно вземане за неправилен поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Актът е издаден от компетентен орган и в рамките на неговата компетентност, както и в предвидената от закона писмена форма. При издаването му са съобразени мотивите на решенията на Варненския административен съд и на Върховния административен съд, където е прието, че когато с оглед вида обект /в случая комплексен и значим язовир/ разрешителните за водовземане и водоползване са издадени от министъра на околната среда и водите, то при условията на чл. 195, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ вземанията за неплатените такси се определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от министъра на околната среда и водите. В този смисъл следва да бъде прието, че актът се явява допустим и поражда целените правни последици. Това обстоятелство определя защо и дължимите суми следва да бъдат преведени по сметка на министерство на околната среда и водите, поради което направеното оплакване по т. 2 от жалбата се явява неоснователно. Неоснователно е и оплакването, че към издадения АУПДВ няма приложени доказателства, а за такива се считат доказателствата, които са били приложени към прогласения за нищожен АУПДВ, издаден от директора на Басейнова дирекция-Варна. С влязъл в сила съдебен акт последният е признат за нищожен като издаден от некомпетентен орган, без спорът да бъде разгледан по същество, като след решенията на съда цялата административна преписка е изпратена от Басейнова дирекция-Варна на министъра на околната среда и водите в качеството му на компетентен орган по чл. 195б, ал. 1 от ЗВ. Приложените по преписката писмени доказателства попадат в кръга на доказателства, посочени в разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, определящ писмените доказателства, въз основа на които се издава АУПДВ, и същите са описани в последния. В мотивите на постановлението е изрично посочено, че предвид правомощията, които има басейновата дирекция за осъществяване на контрол за изпълнението на задълженията по издадените разрешителни по ЗВ, всички предприети от нея правни действия по уведомяването за започване на административното производство, както и съставените констативни протоколи и други документи и изчисления, са валидно извършени. С оглед на изложеното направените оплаквания следва да бъдат приети за неоснователни. Едно от основните оплаквания в жалбата е относно начина на изчисляване на дължимите такси. В жалбата се навеждат оплаквания, че по силата на чл. 193, ал. 2 от ЗВ таксите за водоползване и заустяване следва да се начисляват на база действително ползваните /инкасираните/ от абонатите на съответното "В и К"-дружество водни количества, а не както е прието от административния орган на база добитите количества вода. Твърди се още, че по този начин е нарушен един от основните принципи на административния процес, залегнал в чл. 6 от АПК - принципа на съразмерността, който указва на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, без да засягат права или да създават задължения за граждани или организации, като от две или повече законосъобразни възможности бъде избрана тази, която е по-благоприятна за държавата и обществото. Оплакването е неоснователно. По делото няма спор, че по силата на издадените на осн. чл. 44, ал. 1, чл. 52, ал. 1, т. 2, "б" от ЗВ разрешителни за водоползване № 0251/02.05.2001 г. и № 003644/03.06.2005 г. дружеството дължи заплащане на такса за водоползване в размер определен в съответствие с чл. 2, ал. 1 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. Основният спорен въпрос между страните е относно начина, по който следва да се определя обема на водното количество, върху което се дължи съответна такса - дали на база предоставено количество на крайните абонати и потребители, каквато теза поддържа жалбоподателя, или на база иззетото количество от водоизточника, каквато техника е приложена от издателя на акта. Настоящата инстанция намира, че начинът на определяне на таксата, използван от административния орган е в съответствие със закона, докато тезата на жалбоподателя не намира упора в него. Разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗВ /в редакцията към процесния период/ определя, че в цената на водоснабдителната услуга се включва и такса за реално ползвания обем вода от абонатите, т. е., тя регламентира отношенията за водоснабдителната услуга, но не е таксата за водоползване от "В и К"-дружеството. Последната се урежда от нормата на чл. 194 от ЗВ във вр. с чл. 2 от цитираната по-горе Тарифа и тя включва цялото количество иззета вода от водоизточника. В този смисъл се явява неоснователно направеното възражение за допуснато нарушение на принципа за съразмерността, тъй като пред административния орган не са налице няколко различни начина за определяне на дължимите такси за водоползване, а един единствен, определен ясно и точно от закона. Все в тази връзка се явяват неоснователни и възраженията относно изтекли количества вода от магистралния тръбопровод, които поддържали екологичното равновесие на река Тича и други подобни. Предвид определения от закона начин на изчисляване на дължите такси не следва да бъде обсъждано и заключението на вещите лица относно размера на дължимите такси, тъй като това е правен въпрос, на който отговор следва да даде съда. Настоящият състав намира за неоснователно и възражението относно категорията на водоизточниците. От представените по делото доказателства е видно, че в разрешително за водоползване № 0251/02.05.2001 г./л. 135 от делото/ е посочено, че същото е издадено за питейно-битови нужди при втора категория повърхностни води. В другото разрешително за водоползване - № 003644 от 03.06.2005 г. няма посочване на категорията на водата, но доколкото в АУПДВ е посочено, че и второто разрешително е издадено при идентични условия като на първото, то следва да се приеме, че то също е издадено при втора категория повърхностни води. Съгласно чл. 2, ал. 2 от цитираната по-горе тарифа, единичният размер на таксата за водоползване за питейно-битови нужди е 0,02 лв. за куб. метър при коригиращ коефициент 0,5 при втора категория, при които условия са определени и задълженията в акта, което обстоятелство е установено и от вещите лица по комплексната счетоводно-техническа експертиза. Наведеният в жалбата довод относно това, че в АУПДВ не е определен начина за разпределение на задълженията между "В и К"Шумен и "В и К"-Търговище при условие, че в язовира има едно и също разходомерно устройство е неоснователен, тъй като от данните по делото ясно се установява, че разпределението е извършено на база усвоеното количество вода от двете дружества. Що се касае до оплакването, че независимо от издадените разрешителни за водоползване и плащане на дължима такса по тях, дружеството има сключен договор и с "Напоителни системи"-ЕАД-клон-гр. Шумен, то същото е неотносимо към спора, тъй като става въпрос за друг тип търговски взаимоотношения. В този смисъл във второто разрешително за водоползване - № 3644 от 03.06.2005 г. в точката наречена "други условия" изрично е записано, че взаимоотношенията с "Напоителни системи"-ЕАД де регламентират по реда и условията на Закона за задълженията и договорите. На база на гореизложеното следва да бъде прието, че атакуваният акт за установяване на публично държавно вземане № 2/20.03.2009 г., е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материално-правните и процесуално-правните условия за издаването му, поради което направеното оспорване от страна на "В и К - Шумен"-ООД-гр. Шумен, се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. При този изход на процеса жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноски по делото /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 7788,18 лв. Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,