Решение № 4033 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 948/2023 г.

ВАСПето отделение03.04.2024 г.докладчик т Виолета Главинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 5976/19.10.2022г., постановено по адм. д. 1235/2022г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Комисия за защита на личните данни да заплати на Б. Авджиев 900 (деветстотин) лева, съдебни разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат.

ОСТАВЯ В СИЛА определение 8984 от 16.11.2022г., постановено по адм. д. 1235/2022г. от Административен съд София-град.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по: 1. Касационна жалба на Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител М. Асьова против решение 5976/19.10.2022г., постановено по адм. д. 1235/2022г. от Административен съд София-град, с което е отменено решение ППН-02-287/2019г. от 14.09.2021г., в частта по т. 2, в която жалбата на Б. Авджиев е оставена без уважение като неоснователна по отношение на непроизнасянето по подадено заявление с вх. Г-4166 от 14.02.2019г. и искане за изтриване на лични данни на Б. Авджиев; 2. Частна жалба на Б. Авджиев от гр. София против определение 8984 от 16.11.2022г., постановено по адм. д. 1235/2022г. от АССГ, с което е допълнено решение 5976/19.10.2022г., постановено по същото дело в частта за разноските, като Б. Авджиев е осъден да заплати на Топлофикация ЕАД сумата от 100 (сто) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съображенията на касационния жалбоподател Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) са за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на закона, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора с потвърждаване на оспорения административен акт. Частният касационен жалбоподател иска отмяна на оспореното определение по непрецизно изложени съображения. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни не ангажира становище по нея. Ответната страна по касационната и частната жалба - "Топлофикация София" ЕАД оспорва частната жалба като неоснователна, поддържа становище за основателност на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: По касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е решение ППН-02-287/2019 г. от 14.09.2021г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Същото е постановено в производство по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), образувано по жалба с рег. ППН-02-287 от 22.05.2019г. на Б. Авджиев, с няколко искания и оплаквания в нея, а именно: относно непроизнасяне от страна на "Топлофикация София" ЕАД по подадено заявление с рег. Г-4166 от 14.02.2019г. по чл. 28 от Закона за защита на личните данни и за упражняване от страна на КЗЛД на правомощията по чл. 58 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, като се иска надзорният орган да разпореди на Топлофикация София ЕАД да изтрие личните му данни или временно да спре обработването им до доказване на правно основание по чл. 6, § 1 от Регламента и издаде задължително разпореждане до дружеството по повод отказ на отговор по подадено заявление. С т. 1 на решение ППН-02-287/2019 г. от 14.09.2021г. комисията обявява за процесуално недопустима и прекратява производството в частта от жалба с рег. ППН-02-287/22.05.2019г., подадена от Б. Авджиев срещу Топлофикация София ЕАД, отнасяща се до съхранението от дружеството на нотариалния акт на имот, собственост на Авджиев на основание разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. С т. 2 на решение ППН-02-287/2019 г. от 14.09.2021г. комисията оставя жалба с рег. ППН-02-287/22.05.2019г., подадена от Б. Авджиев срещу Топлофикация София ЕАД без уважение като неоснователна в допустимата част по отношение на изложените твърдения за непроизнасяне по подадено заявление и искане за изтриване на личните данни на Авджиев от администратора Топлофикация София ЕАД. В съобразителната си част към точка втора от решението, КЗЛД разяснява, че правото на достъп до данни и информация е регламентирано в чл. 15 от посочения Регламент, като тя обсъжда съдържанието на същата, както и предвидения ред и условия за упражняване на правата на субектите на данни, включително и механизма за искане, и приложимо проучване. Административният орган посочва, че по подаденото от Авджиев заявление на 14.02.2019г., в което са обективирани няколко искания към Топлофикация София ЕАД, отнасящи се до потвърждаване на обработването на негови лични данни от дружеството, както и целите на съхранението и обработването им и евентуалното им разкриване на трети лица, задълженият субект Топлофикация София ЕАД изготвя отговор с 4166/26.02.2019г., в който отговаря на всички искания на заявителя. Административният орган приема, че дружеството изпълнява задълженията си, включително, че прави необходимото, за да уведоми лицето. По тези съображения оставя без уважение жалбата в тази й част. С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя решението на Комисия за защита на личните данни в частта, в която жалбата на Б. Авджиев е оставена без уважение като неоснователна по отношение на непроизнасянето по подадено заявление с вх. Г-4166 от 14.02.2019г. и искане за изтриване на лични данни на Б. Авджиев като незаконосъобразно. За да постанови обжалвания правен резултат, първоинстанционният съд приема следното: Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, спазена е писмената форма, но при издаването му са допуснати нарушения на процесуалните правила, които частично засягат валидността на крайния акт на КЗЛД. На първо място, съдът приема, че заявление с вх. Г-4166 от 14.02.2019г., по което е постановено оспореното пред първоинстанционния съд решение на КЗЛД, съдържа оплаквания и искания пред КЗЛД, които са преповторени отново в последващо подадено заявление Г-13069/13.06.2019г., по което надзорният орган се произнася с решение ППН-02-505/2019г. от 27.08.2020г. С административния акт комисията: 1. Оставя жалба с рег ППН-02-505/18.09.2019г., подадена от Б. Авджиев срещу Топлофикация София ЕАД, без уважение като неоснователна в частта касаеща подаденото заявление по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679; 2. Обявява жалбата за основателна в частта относно съхранение на нотариалния акт 153, том LХ, дело 11696/97г. за дарение на недвижим имот, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 5, § 1, б. в от регламента и 3. На основание разпоредбата на чл. 58, § 2, б. г от регламента разпорежда на Топлофикация София ЕАД да преустанови обработването на личните данни от нотариалния акт за дарение на жалбоподателя. Решението на КЗЛД е обжалвано по съдебен ред пред Административен съд София-град. С решение, постановено по адм. д. 9734/2020г., първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Б. Авджиев против решение рег. ППН-02-505/2019 г. от 27.08.2020 г. на Комисията за защита на личните данни в частта, с която е оставена жалба с peг. ППН-02-505/ 18.09.2019 г. без уважение като неоснователна в частта, касаеща подаденото заявление по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и оставя без разглеждане жалбата на Авджиев против решение рег. ППН-02-505/2019 г. от 27.08.2020 г. на Комисията за защита на личните данни в останалата му част. Решението е обжалвано пред Върховен административен съд, който потвърждава правния резултат с решение по адм. д. 2408/2021г. на Върховния административен съд. При тези данни първоинстанционния съд приема, че е налице пречка за редовното образуване на административното производство пред КЗЛД и разглеждането на жалбата на Авджиев по същество по аргумент от разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК. В допълнение посочва и мотивите към определение на ВАС по адм. д. 12911/2020г. по описа на съда, а именно да не се стига до сходни, а в случая до идентични въпроси. По тези съображения съдът приема че в частта по т. 2 от обжалвания акт на комисията, в която жалбата на Авджиев с вх. ППН-02-287/22.05.2019г. по отношение на исканията му до Топлофикация-София ЕАД да предостави информация по чл. 12-15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и комисията да упражни правомощията по чл. 58 от Регламент (ЕС) 2016/679, а именно да разпореди на Топлофикация София ЕАД да изтрие личните му данни или временно да спре обработването им до доказване на правно основание по чл. 6, § 1 от Регламента и издаде задължително разпореждане до дружеството по повод отказ на отговор по подадено заявление, решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено по недопустимо искане, предвид влезлия в сила административен акт със същия предмет и страни. В останалата част, в която жалбата на Авджиев е обявена за недопустима и е прекратено производството пред КЗЛД, първоинстанционният съд отхвърля жалбата като неоснователна. Съдебният акт в тази част е необжалван и е влязъл в сила. Решението в обжалваната част е правилно. Съдът събира относимите към спора доказателства и правилно установява фактите по делото. Правните изводи на съда са последователни и логични, изградени на правилен анализ на доказателствата по делото, поради което доводът на касатора, че решението е необосновано е неоснователен. Неоснователен е и доводът на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на материалния закон от решаващия съд, поради приетото произнасяне от страна на надзорния орган по недопустимо искане на Б. Авджиев до комисията, в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК административният орган проверява липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет, като предпоставка за разглеждане на искането, с оглед допустимостта му. В случая правилно е прието от решаващия съд, че е налице пречка за издаването на искания административен акт, тъй като по идентични заявления от Авджиев до надзорния орган, последният се произнася с влязъл в сила административен акт, поради което заявлението от 14.02.2019г. е следвало да бъде оставено без разглеждане. Направеното възражение в тази връзка от касационния жалбоподател, обосновано със съображение

63

от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно което всяко физическо лице следва да има право на достъп до събраните лични данни, които го засягат, и да упражнява това право лесно и на разумни интервали, за да бъде осведомено за обработването и да провери законосъобразността му, в разглеждания казус е неоснователно. Упражняването на правата от субектите на данни по чл. 12-15 от регламента при наличие на повторяемост, както е в случая, не следва да преодолява законовоустановените изисквания по националното законодателство за допустимостта на упражняването им. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответната страна Б. Авджиев за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат за оказана защита в касационното производство, платими от касатора-КЗЛД в размер на 900 лв., на основание чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По частната жалба на Б. Авджиев срещу определение 8984/16.11.2022г., постановено по адм. д. 1235/2022г. от Административен съд София-град. С обжалваното определение е допълнено решение 5976/19.10.2022г., постановено по адм. д. 1235/2022г. по описа на АССГ в частта за разноските, които са поискани своевременно от Топлофикация София ЕАД. Правилно и с оглед на постановения по делото правен резултат, първоинстанционният съд допълва съдебното решение като осъжда Б. Авджиев да заплати на Топлофикация ЕАД разноски по делото в минимален размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено с настоящото.