Решение № 13880 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7307/2018 г.

Решение № 13880 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7307/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник адвокат С. Х., против Решение № 845/18.04.2018 г., постановено по административно дело № 3093/2017 г. по описа на Административен съд – П.. С оспореното решение е отменена Заповед № А-1554/05.10.2017 г. на Кмета на О. А. в частта, създаваща задължение за премахване на незаконен строеж за наследниците на Д. Донков и е отхвърлена жалбата на К. М. против същата заповед. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло процесната заповед. Ответната страна, Кметът на О. А., чрез старши юрисконсулт М. М. оспорва касационната жалба по съображения, съдържащи се в писмен отговор и становище и моли съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като счита оспореното решение за недопустимо и предлага неговото обезсилване и прекратяване на съдебното производство. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд е длъжен служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. С оглед доводите на страните, събраните по делото доказателства и установените посредством тях факти, настоящият съдебен състав, счита, че Административен съд – П. се е произнесъл по недопустима жалба. Този съд е бил сезиран с жалба, подадена от К. М. против Заповед № А-1554/05.10.2017 г. на Кмета на О. А., с която е наредено на наследниците на Д. Д. да премахнат изградените незаконни строежи в техния поземлен имот с кадастрален идентификатор 00702.16.23, местност [местност], землище [населено място]. По делото е установено, че имотът, в който са изградени строежите, предмет на заповедта е собственост на В. А. и Л. М., в качеството на наследници на Д. Д. Именно това са лицата, посочени като адресати на заповедта, за които е създадено задължението да премахнат строежите за своя сметка, тъй като извършителят им е неизвестен. Жалбоподателят К. М. обосновава правния си интерес да обжалва заповедта с твърдението, че е фактически собственик и владелец на имота и на строежите в него, но не е ангажирал никакви доказателства за тези си твърдения. Безспорно първата категория лица, разполагащи с правото да обжалват заповед за премахване на незаконен строеж са адресатите на заповедта, с оглед възникналото за тях задължение да извършат фактическото премахване на строежите, след влизането й в законна сила. Като адресати на заповедта могат да бъдат посочени извършителя на строежа или неговият собственик и/или възложител, както и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден незаконния строеж. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225 а, ал. 5 ЗУТ, от което се обуславя правният им интерес да оспорят заповедта. В този смисъл, владелецът на строежа не разполага със самостоятелно право на жалба. Правото на собственост върху строеж е защитено от закона вещно право, притежанието на което обосновава право на жалба срещу заповедта, разпореждаща премахването му и с това пряко го застрашава. Следователно оспорване от лице, което претендира права на собственост върху строежа, е допустимо, независимо, че то не е посочено като адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж /в този смисъл е Решение № 9278/03.07.2014 г. по адм. дело № 3723/2014 г. на Върховния административен съд, второ отделение/. Твърдението на дадено лице, че е собственик на строежа или на имота, в който се намира този строеж, както и твърдението, че е негов извършител, не обуславя само по себе си правния интерес на това лице да оспори заповед за премахване на незаконен строеж. Тези твърдения следва да бъдат доказани посредством надлежните доказателствени средства. Така например, вещните права върху строеж или имот, в който се намира строежа, биха могли да се установят от данните, съдържащи се в имотния регистър, респективно от разписния лист към кадастралния план или чрез представяне на съответните документи, удостоверяващи тези права. В конкретния случай, жалбоподателят не е посочил и не е представил каквито и да било доказателства, с които да се легитимира като собственик на строежите, респективно на имота, в който се намират, или като носител на ограничени вещни права върху същите. От негова страна не се е твърдяло да е извършител на незаконните строежи, поради което не би могъл да обоснове правния си интерес и от този факт. Предвид изложените мотиви, се налага изводът, че оспорената заповед не засяга по никакъв начин правната сфера на жалбоподателя, поради което подадената от него жалба е била процесуално недопустима, съответно обжалваното решение, с което спорът е решен по същество се явява недопустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 АПК същото следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Водено от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение