Решение № 1753 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11396/2010 г.

Решение № 1753 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11396/2010 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по частна жалба от кмета на Столична община, район "Надежда" против решение № 2311 от 9.07.2010 г. по адм. дело № 8054/2009 г. на административен съд София-град. С него е отменена заповед № РД-09-301 от 20.07.2009 г. на заместник-кмета на район за определяне на застроена площ от 870 кв. м по букви С-В-Г-Р-С от бивш имот № 11224 по помощния план, кад. лист № 139, попадащ в кв. 9, УПИ VII, обозначена с кафяв цвят на комбинираната скица на вещото лице, неразделна част от решението и същата е определена за незастроена. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна Симеон Николов Петров не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че част от процесния имот от 870 кв. м е свободна от застрояване и от други строителни дейности и съоръжения. Частната жалба е насочена срещу решение на съда по съществото на спора и има характер на касационна жалба. Подадена е от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Симеон Николов Петров против заповед РД-09-301 от 20.07.2009 г. на заместник-кмета на Столична община, район "Надежда", издадена при условията на заместване. С нея целият имот пл. № 11224 в местността НПЗ "Илиянци-запад" с площ от 3224 кв. м е определена за застроена със сгради, сервитутите им, прилежащи паркинги, ж. п. линии със сервитутите им, друга инфраструктура. Твърдял е, че голяма част от имота не е застроена, а ако е застроена, то постройките са или незаконни или са с временен статут. От приложената административна преписка е установено, че техническата служба с протокол № 18 от 10.06.2009 г. е обсъдила исканията за определяне на застроена част на редица имоти, нанесени в помощния план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Между тях е и имот пл. № 11224 с площ от 3224 кв. м. Той е определен за изцяло застроен със сгради, сервитутите им, прилежащи паркинги, ж. п. линии със сервитутите им, друга инфраструктура. Решението е одобрено с обжалваната заповед, с която целият имот е определен, като застроен. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. Тя е установила, че имотът попада в УПИ VII, отреден за производство и складове, зает от изградени производствени сгради на ХФЗ; бетонови площадки и две ж. п. линии, които се използват по предназначение. В заключението са описани поотделно: сервитутното отстояние към всяка една от двете преминаващи през имота ж. п. линии; застроената площ на всяка една от трите реализирани масивни сгради; сервитутното отстояние към всяка една от тях - бетонова площадка, комуникационна и транспортна връзка. Върху територията на ХФЗ съществува и неусвоен терен с площ от 870 кв. м, обозначен на скицата с кафяв цвят. Графично изображение е направено от вещото лице в приложената към заключението комбинирана скица. Без никакви разисквания, заключението е прието в съдебното заседание на 18.05.2010 г. При тези данни по делото, съдът механично се е позовал на заключението на вещото лице и е определил оцветената в кафяво част от имота от 870 кв. м за незастроена, като в същата част е отменил оспорената заповед. В останалата част е счел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. По отношение на отхвърлителната част от съдебния акт няма подадена жалба и решението е влязло в сила. В отменителната си част обаче същото е неправилно. Данните по делото сочат, че имотът попада в двора на ХФЗ, като действащо предприятие. За незастроена част е посочена частта, попадаща между двете ж. п. линии, за които също е посочено, че се използват по предназначение. Напълно неизяснен обаче е останал въпросът с предназначението на терена от 870 кв. м, който според вещото лице е свободен от застрояване. В решението на техническата служба е отразено, че част от имота се използва за паркинги, но не е обозначено за коя част става въпрос. Този въпрос е останал неизяснен и в съдебното производство. Налице е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението в частта, в която е отменена заповедта на заместник-кмета и е определена незастроена част от имота следва да се отмени и делото се върне в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение