Решение № 2131 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11704/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Националния орган (НО) на Програма "Интеррег V-A Румъния - България 2014-2020", подадена чрез пълномощник, против решение 1386 от 25.10.2024 г. по адм. д. 411/2024 г. по описа на Административен съд - Видин, с което съдът е отменил негово решение РД-02-14-1257/26.07.2024 г. за определяне на финансова корекция по жалба на Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център - Видин". Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Повторно излага установените от него факти и обстоятелства, като оспорва извода на съда за отсъствие на твърдян конфликт на интереси по отношение на Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център Видин. Твърди, че в административния акт са посочени конкретни и обосновани мотиви относно допуснатото нарушение и неговото финансово отражение. Според касатора е доказан икономически и личен интерес за лицето, което в качеството си на ръководен орган на бенефициера е определило сам себе си на длъжността ръководител на проекта и въз основа на сключения в тази връзка трудов договор същият е получил възнаграждение от средствата, предоставени за финансиране на проекта, като с това е налице облага от материален характер. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от сдружението жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център - Видин", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена молба. Изрично заявява, че не претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на материалния закон. Съдът е установил, че по Програма за сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014-2020 между Управляващия орган на Оперативните програми по цел "Европейско териториално сътрудничество на Министерството на развитие и публичната администрация на Република Румъния и Сдружение Агенция за регионално развитие и бизнес център - Видин", като водещ бенефициер е сключен договор за субсидия. Съгласно т. 1 от договора на водещия бенефициер се предоставя финансиране по линия на ЕФРР от УО за изпълнение на проекта, одобрен съгласно решението, взето от Комитета за наблюдение на Програмата за сътрудничество. Изпълнителният директор на Сдружение Агенция за регионално развитие и бизнес център - Видин" - Е. С., в изпълнение на задълженията си по договора, е определил екипа за изпълнение на проекта, като за ръководител проект е определил себе си. На 14.08.2018 г. между Сдружеие Агенция за регионално развитие и бизнес център - Видин, представлявано от В. П. Г. - председател на УС и Е. П. С. е сключен трудов договор 98, съгласно който за периода 15.08.2018 г. до 31.01.2020 г. С. изпълнява длъжността мениджър екип с определено основно месечно възнаграждение, което впоследствие с допълнително споразумение от 31.05.2019 г. е изменено. По регистриран сигнал за нередност ръководителят на НО е извършил проверка, изложил е констатациите си в изготвен доклад на помощния орган, с който е запознал бенефициера. Последният е подал възражение срещу направените констатации. С оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-14-1257/26.07.2024 г. ръководителят на НО е приел, че при провеждане на процедурата бенефициерът е допуснал нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 1 Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), вр. с чл. 61 от Регламент 2018/1046. Приел е, че съществува конфликт на интереси, изразяващ се в установената връзка между дружеството - бенефициер и изпълнителя по трудовия договора. Според органа е налице пряк личен и икономически интерес за Е. С., който в качеството си на ръководен орган на бенефициера е определил сам себе си на длъжността ръководител на проекта и въз основа на сключения трудов договор е получил възнаграждение от средствата, предоставени за финансиране по проекта. Конфликтът на интереси се изразява в компроментиране на обективното и безпристрастно упражняване на функциите на финансовия участник при избора на служител за съответната позиция, свързано с икономически интерес от представляващия сдружението-бенефициер. Констатираното нарушение на националния закон органът е посочил като нередност по т. 1 от Приложение 2 към Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата), за която е определил финансова корекция от 100% върху стойността на допустимите разходи по трудов договор 98/14.08.2018 г. и допълнително споразумение от 31.05.2019 г. към него. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ писмена форма, но при нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. В отсъствие на спор за факти съдът е обосновал извод, че не е изпълнен съставът на нередност по т. 1 от Приложение 2 към Наредбата, за която незаконосъобразно органът е определил финансова корекция, поради което е отменил атакуваното решение. Съдът е приел, че актът е издаден без да са изяснени всички относими обстоятелства и приложими правни разпоредби. Посочил е, че от страна на административния орган не са конкретизирани и посочени правила на програмата, изводът е обоснован с обстоятелството,че посоченото лице, с оглед качеството си, е било определено за член на екипа и е получило икономическа облага, която не му се следва по проекта. Според административния съд възлагането на дейности по управление на проекта на служители на бенефициера не може да се приеме за конфликт на интереси. Съдът е приел, че сдружението към относимия период се е представлявало както от изпълнителния директор, така и от председателя на Управителния съвет, като трудовият договор, въз основа на който е получено възнаграждението от лицето, е сключен с органа по назначаване/работодателя, който съобразно устава на сдружението е именно Управителния съвет, чрез неговия председател. Обосновал се е, че всички относими обстоятелства не били изяснени от административния орган в тяхната съвкупност, поради което направеният извод за конфликт на интереси е формален и необоснован. Поради това първоинстанционният съд е отменил атакуваното решение като незаконосъобразно. Решението е правилно. Понятието "конфликт на интереси" по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е свързано с принципите на добро финансово управление, прозрачност и равно третиране. Когато в такива норми е предвидено задължение за добро финансово управление, прозрачност и равно третиране, това включва целенасочени действия за справяне с конфликти на интереси, т.е. със случаи, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета, са в една от ситуациите, посочени в член 61 от Регламента, а именно когато способността на лицето да изпълнява ролята си безпристрастно и обективно е "опорочена по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес". В т. 3.2.3 от Насоките на Европейската комисия относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (2021/С 121/01) се съдържа понятието "обективно". Съществуването на ситуация, която обективно се възприема като конфликт на интереси, се оценява независимо от намерението на заинтересованото лице. Предполагаемият конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046 е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в безпристрастността, и включва проверка на фактически данни единствено за наличие на връзки между функциите и съответния интерес. Разпоредбата на чл. 61, т.3 от Регламента включва няколко хипотези на конфликт на интереси. Хипотезата при опорочаване на принципа за безпристрастност и обективност "по всякакъв друг пряк или косвен личен интерес" е по-широка и в този случай органът би бил задължен да изследва съдържанието на такава твърдяна връзка. Възприетият от органа факт, че едно лице изпълнява едновременно функциите на възлагащ и сключва със себе си трудов договор, като достатъчен да обоснове конфликт на интереси при сключването му във връзка с изпълнението на проекта в случая е неправилен. Задължението на държавите членки за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси следва от установените в член 63 от Регламент 2018/1046 техни задължения по споделеното управление, каквото с оглед на член 4, параграф 7 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), е управлението на Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЕФСУ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ. В съответствие със задълженията си, произтичащи от споделеното управление, националният законодател в член 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ изрично е въвел забраната за конфликт на интереси при управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове при това със смисъла и съдържанието на член 61 от Регламент 2018/1046. В Насоките на Европейската комисия относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (2021/С 121/01) е посочено, че чл. 61 от Регламент 2018/1046 е пряко приложим в държавите членки, доколкото те участват в изпълнението на бюджета на ЕС. Направеният анализ на доказателствата води до извод за недоказаност на сочения от административния орган конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, който е предполагаем чрез обективни обстоятелства и факти, които могат да бъдат проверени и които установяват връзки, икономическа свързаност между функциите и съответния интерес. Безспорно е установено, че "Агенция за регионално развитие и бизнес център - Видин" е регистрирано в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел като сдружение. Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закон за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) управителен орган на сдружението е Управителният съвет. Сдружението е с нестопанска цел и не е търговец, като към относимия по делото период се представлява от изпълнителен директор и от председател на Управителния съвет. Съгласно Уставът на сдружението председателят на УС представлява сдружението пред всички органи и институции и назначава или прекратява трудовия договор на изпълнителния директор съгласно решение на УС. Съгласно чл. 35, т. 9 от Устава правомощията на изпълнителния директор се определят в длъжностна характеристика, приета и одобрена от УС. Сдружението се управлява и представлява от Управителен съвет и неговия председател, а изпълнителният директор е служител по трудово правоотношение. Безспорно е, че лицето Е. С. е изпълнителен директор. Мотивът на административния орган за установена свързаност между Е. С. в качеството му на изпълнителен директор на сдружението и сключения от председателя на УС именно с него трудов договор по проекта не изпълва състава на посоченото в акта нарушение. В случая Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център - Видин" не е извършило незаконосъобразни действия, сключвайки трудов договор срещу съответно възнаграждение с Е. С.. Отделен е въпросът дали получаването на това възнаграждение би било в съответствие с условията на финансиращата програма. Предвид член 6 от Регламент 1303/2013 бенефициерът трябва да разходва получените средства от ЕСИФ законосъобразно, а това значи средствата, платени по договорите, да бъдат в съответствие с приложимото право и в частност с чл. 61 от Регламент 2018/1046. Конкретните твърдения на органа не са във връзка с допустимостта и основателността на направени по проекта разходи. Установените с акта безспорни факти не изпълват хипотезата на нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, следователно не е допусната нередност по т. 1 от Приложение 2 към Наредбата за посочване на нередности, за която да бъде определена финансова корекция. Предвид изложеното, като е приел извод за незаконосъобразност на административния акт поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не установи други основания, водещи до неговата отмяна. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски, а ответникът не претендира такива. Воден от горното, Върховният административен съд