Решение № 9724 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1772/2010 г.

Решение № 9724 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1772/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Джафар Муса Джафар, гражданин на Ирак, срещу Решение № 5/5.01.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с приложим материален закон. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с разпоредбата на чл. 8 и 9 от ЗУБ с оглед неправилното възприемане, че не е на налице лична заплаха за жалбоподателят, именно поради ситуацията на вътрешен и международен въоръжен конфликт в Ирак. Представят се доказателства. Ответната страна- председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Кулинова, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС на Джафар Джафар е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставка за уважаване на молбата - поради липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх в Джафар от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като - смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Установено е, Джафар Джафар е задържан през месец октомври 2007 г., при опита му да влезе нелегално в Р България. Самоличността и личните му данни са установени въз основа на декларация по чл. 30, т. 3 ЗУБ, както и представеното от него удостоверение за иракско гражданство. Сочи се, че с решение № 479/3.09.2008 г. на председателя на ДАБ-МС, на чужденеца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Отказ, потвърден при упражнен съдебен контрол. Настоящото производство е по повод последваща молба на Джафар, мотивирана с невъзможността да се върне в страната си по произход, поради обстановката в Ирак както и проблеми отново касаещи негови роднини. Прието е от административния орган, че не сочи нови факти относно случая му, обосновавайки опасението за живота си с предполагаеми и евентуални събития. Накрая, органът заключава, че макар фактически да не е налице "новонастъпило обстоятелство" по смисъла на закона, доколкото търсещият статут на бежанец мотивира молбата си с факта, че в страната на произход обстановката е нестабилна; а факта на отпътуването му от Ирак да е случаен и да не е свързан с конкретно събитие- чувства се застрашен за себе си, дори и да не е бил обект на заплаха, което не е основание за предоставяне на търсеният статут. Към административната преписка са приложени: справка на дирекция "международно право" на МВнР на РБ относно ситуацията в Ирак, в отделни негови райони, включително Басра и Багдад; становище по въпроси на ДАБ при МС относно касаещо обстановката в Ирак, които становища са възпроизведени и в справка на дирекция "международно сътрудничество и евроинтеграция", отдел "специализирана информация" на ДАБ при МС, както и актуализирана информация от Министерство на външните работи, вх. № № 2122/20.07.2009 г. - относно обстановката в Република Ирак. На тази база - административният орган е възприел становището, че няма данни за целенасочено преследване на мюсюлмани -сунити религиозна група (към която молителят принадлежи)от страна на друга религиозна група/шиити/ в града където е живял. Министерството на външните работи е посочило, че се отчита съществена промяна на обстановката в Ирак, с тенденция към нейното подобряване. Категоричен е изводът, че при цялостната оценка на ситуацията в страната по произход на Джафар, въз основа на общоприетите критерии и дефиниции - не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Законосъобразен е отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и /или убеждение. Законосъобразен е и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Административният орган не е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, защото не е нарушил чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК - изяснени са всички факти, относими към предмета на делото; преценени са и обсъдени твърдените от кандидата мотиви за нелегалното напускане на Ирак, както и информацията за ситуацията в Ирак, специално в градовете Басра и Багдад. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки следва да се приеме, че в Ирак вече не съществува такъв. Не е налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателите, защото предвид сигурността в Ирак от края на 2008 г., т. е. след напускането на страната от жалбоподателят, за него като гражданско лица реално не съществува опасност от извършване на тежки посегателства. Позоваването на решение по адм. Дело № С-465/2007 г. на съда на ЕО и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО - е също неоснователно. Касае за лични заплахи срещу живота или личността, както правилно е приел и административния орган, а не само до обективна характеристика на ситуацията в държавата по произход. Както вече бе посочено- установено е от фактическа страна, че жалбоподателят не е бил лично заплашван или преследван и напускането на страната му по произход обяснява с неуреденост в държавата и финансови проблеми. Така установените в административното производство факти са оценени правилно с оглед изискванията на нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и е изведен обоснован извод, че не е налице предпоставка по никоя от тях за предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанец. Предвид изложеното, обжалваното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,