Решение № 12277 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12450/2014 г.

Решение № 12277 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12450/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "ЛОСТ СИТИ" ООД, гр. Стара Загора, против решение № 1321 от 28.05.2014 г., постановено по адм. дeло № 609/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Ревизионен акт /РА/ № 16251200306/12.11.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. Пловдив, потвърден с Решение № 83/25.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, както и присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП"- гр. Пловдив чрез представителя си юрисконсулт Стоянова, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "ЛОСТ СИТИ" ООД против ревизионен акт № 16251200306/12.11.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 83/25.01.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който в тежест на ревизираното лице са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м. 07, м. 09, м. 11 и м. 12.2008 г. общо в размер на 322 273,96 лева - главница и 145 559,10 лева - лихва. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. След анализ на доказателствата съдът е приел, че по процесните фактури, издадени от "ДЕЛЕВ" ЕООД, "ЕВРОФОКС" ЕООД и "СТРАГЪЛ КОМЕРС" ЕООД, не се установява извършването на реална доставка. Прието е, че не са налице доказателства, които да обосновават твърдението на жалбоподателя за наличието на транзитна продажба, а приетите по делото данъчни фактури, кантарни бележки, ЧМР и др. сами по себе си не могат да обосноват несъмнен извод, че разглежданите доставки са осъществени от преките доставчици. Решението е неправилно в частта относно отказано право на данъчен кредит по доставки от "ДЕЛЕВ" ЕООД и е правилно в останалата си част. Фактическата обстановка е безспорно установена. Правилно е приел първостепенният съд, че основният предмет на обсъждане в ревизионния доклад е именно фактическото получаване и транспорта на процесните количества стоки, както и материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за осъществяване на спорните доставки. Данъчният кредит по процесните фактури, издадени от "ДЕЛЕВ" ЕООД, "ЕВРОФОКС" ЕООД и "СТРАГЪЛ КОМЕРС" ЕООД, е отказан поради липса на доставки на селскостопанска продукция и е мотивирана с разпоредбите на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. В процесния случай предмет на процесните доставки са родово определени стоки - нерафинирано олио, ечемик, пшеница, слънчоглед, царевица, пшеничени трици, което означава, че следва да са налице безспорни доказателства относно прехвърляне на собствеността върху стоките от доставчика на получателя, който упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит. Решението е неправило като постановено в противоречие с материалния закон по отношение на доставките от "ДЕЛЕВ" ЕООД, за които е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди между м. 07 до м. 12.2008 г. на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Неправилно е приел първостепенният съд, че не се установява от представените документи - приемо-предавателни протоколи, ЧМР, фактури, издадени до клиенти на ревизираното лице и фактури за осъществен транспорт, за които се твърди да са съпътстващи доставките от "ДЕЛЕВ" ЕООД, че същите се отнасят до една и съща транзитна продажба. Настоящата касационна инстанция намира, че при проследяване на процесните доставки на стоки се установява реалното им престиране. Доказани са произходът и местонахождението на селскостопанската продукция, посочена във фактурите, начина на индивидуализирането и фактическото предаване на стоките, както и тяхното транспортиране. Във връзка с процесните фактури, издадени от "ДЕЛЕВ" ЕООД, са представени приемо-предавателни протоколи, от които е видно мястото на предаване на стоката, количеството предадена стока, номера на превозното средство, на което е натоварена и в някои от тях и името на шофьора на превозното средство. Видно от заключението по приетата по делото без възражения съдебно-счетоводна експертиза фактурите са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя. Същите са включени в дневника за продажби на доставчика, отчетен е приход и ДДС е разчетен с бюджета. Стоките са платени от ревизираното лице на доставчика. Не е спорна последващата продажба на тези стоки. При това положение коментираните писмени доказателства, неоспорени от ответната страна, макар и частни свидетелстващи документи, могат да се приемат като такива установяващи фактическото предаване на стоките. С оглед на изложеното жалбата в тази си част е основателна, поради което решението следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА, в частта на отказано право на данъчен кредит за сумата от 306 252,36 лева. По отношение на доставките, фактурирани от "ЕВРОФОКС" ЕООД, са представени единствено кантарни бележки, издадени от "ГОЛД ОЙЛ" ООД (клиент на ревизираното лице). Същите, за които се твърди да са съпътстващи доставките от "ЕВРОФОКС" ЕООД, по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с дружеството доставчик, тъй като същият никъде не фигурира в тях като доставчик на спорните количества слънчоглед. Не са представени транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, товарителници или други доказателства, които да удостоверяват, че именно полученото от "ЕВРОФОКС" ЕООД количество слънчоглед е продадено на клиента на ревизираното лице "ГОЛД ОЙЛ" ООД. Други съпътстващи писмени доказателства не са представени от страна на жалбоподателя. По отношение на доставките, фактурирани от "СТРАГЪЛ КОМЕРС" ЕООД, не са представени кантарни бележки, товарителници, приемо-предавателни протоколи или други документи, удостоверяващи предаването на процесните количества царевица и пшеничени трици. Така представените ЧМР, фактури към клиенти на ревизираното лице, фактури за транспорт не могат да бъдат обвързани с конкретните доставки, фактурирани от "СТРАГЪЛ КОМЕРС" ЕООД. При това положение коментираните писмени доказателства не могат да се приемат като такива установяващи фактическото предаване на стоките. Въз основа на наличните по делото доказателства е обоснован изводът, че при проследяване на процесните доставки на стоки от доставчиците "ЕВРОФОКС" ЕООД и "СТРАГЪЛ КОМЕРС" ЕООД не се установява реалното им престиране. В тази връзка са изложени мотиви, че не са доказани произходът и местонахождението на селскостопанската продукция, посочена във фактурите, начина на индивидуализирането и фактическото предаване на стоките, както и тяхното транспортиране. Правилно е прието, че така представените доказателства не са годни да индивидуализират родовоопределените вещи, предмет на доставки от "ЕВРОФОКС" ЕООД и "СТРАГЪЛ КОМЕРС" ЕООД; да фиксират момента на прехвърляне на правото на собственост съгласно чл. 6 от ЗДДС и настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС по издадените от тези доставчици фактури. В този смисъл са и крайните изводи на първоинстанционния съд относно законосъобразността на ревизионния акт в тази му част. Правилно Административен съд - Пловдив е анализирал заключенията на съдебно-счетоводната експертиза по отношение на доставчиците "ЕВРОФОКС" ЕООД и "СТРАГЪЛ КОМЕРС" ЕООД. Вещото лице след анализ на приложените по делото доказателства и счетоводството на ревизираното лице и неговите доставчици е дало заключение, че количествата стоки, получени от "ЕВРОФОКС" ЕООД и "СТРАГЪЛ КОМЕРС" ЕООД, са именно тези, които впоследствие са продадени на клиентите на ревизираното лице. Същото е извършило преизчисляване на размер на непризнатия данъчен кредит, тъй като е приело доставките за реални. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя приетото от първоинстанционния съд, че разглежданото заключение в тази му част не следва да бъде взето предвид при решаване на настоящия административноправен спор. Представените по делото писмени доказателства, по никакъв начин не дават задоволителен отговор на спорните по делото въпроси по отношение на прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. Правилно е позоваването от страна на АС - Пловдив на задължителното тълкуване на Съда на ЕС, дадено с Решения от 31.01.2013 г. по дело С - 642/2011 и С-643/2011. Според него Чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкува в смисъл, че: данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка и само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Следователно, според СЕС принципът на данъчен неутралитет допуска на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е извършена корекция на декларирания от последния ДДС. Това означава, че наличието на издаден на доставчик влязъл в сила ревизионен акт, в който не се извършват корекции на данъчния кредит за същите данъчни периоди, не води до категоричния извод за реално осъществени доставки, а този ревизионен акт следва да се преценява заедно с останалите събрани по делото доказателства. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила. С оглед на гореизложеното решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на "ЛОСТ СИТИ" ООД, гр. Стара Загора, срещу ревизионен акт № 16251200306/12.11.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 83/25.01.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по доставки на "ДЕЛЕВ" ЕООД в размер на 306 252,36 лева, ведно със съответните лихви за забава, както и в частта на присъдените на Дирекция "ОДОП", гр. Пловдив при ЦУ на НАП разноски за разликата над 487,55 лв. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора за разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да се присъдят разноски в размер на 5535,42 лева.