Решение № 4122 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9466/2019 г.

Решение № 4122 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9466/2019 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), приподписана от адвокат А. Атанасов, срещу решение № 132 от 30.05.2019 г., постановено по адм. д. № 196/2018 г. от Административен съд-Кюстендил. С него съдът е отменил решение на касатора в настоящото производство, с което на община Сапарева баня е наложена финансова корекция, като е осъдил ДФЗ да заплати на общината направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея касаторът моли съда, да отмени обжалваното решение и да осъди общината да му заплати направените разноски и за двете съдебни инстанции по представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и приложените доказателства. От ответната страна по касация – кметът на община Сапарева баня, чрез пълномощника й адвокат В. Бенов, е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения в него, ответникът по касация моли съда, да остави в сила обжалваното решение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът противопоставя възражения на всяко едно от твърденията на касатора. Счита съдебното решение за правилно и законосъобразно и предлага то да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Административният съд-Кюстендил е бил сезиран с жалба, подадена от община Сапарева баня, срещу решение № 01-0800/3719 от 28.02.2018 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С решението на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП, чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 75, ал. 2 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), чл. 166, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 33, § 1 от Регламент № 1290/2005 на Съвета от 21.06.2005 г. на община Сапарева баня е наложена финансова корекция в размер на 346 582, 20 лв., (явяваща се сума след приспаднатата наложена от Разплащателна агенция със съгласието на бенефициента финансова корекция в размер на 5% от стойността на договора с избрания за изпълнител – 225 002, 80 лв.) от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изпълнение на строително-ремонтни и монтажни работи за обект "Изграждане на смесена канализация на 55 бр. профили с обща дължина 9512 м на с. Ресилово, община Сапарева баня" и избран изпълнител "Каро Трейдинг" ООД, за изпълнение на одобрен проект с ИД по Договор № 10/321/00195 от 26.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ, сключен между ДФЗ и общината. Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради което е отменил обжалваното решение. За да постанови този резултат, съдът е установил фактите по спора относно проведената процедура за възлагане на обществена поръчка от страна на община Сапарева баня, извършеното съгласуване на процедурата, при която е наложена финансова корекция от 5% от стойността на целия договор 4 500 056, 69 лв., в размер на 225 002, 84 лв. с УП № ПК-7/636 от 3.08.2012 г., въз основа на доклад на работната група. Работната група е установила при проведената възлагателна процедура допуснати две нарушения на отменения ЗОП – чл. 25, ал. 5 и чл. 1 от страна на общината. Съдът е установил, че през 2016 г. бил изготвен нов доклад № 03-0416/3090 от 8.07.2016 г. от назначената работна група, въз основа на получен доклад от Сертифициращия орган за финансовата 2013 г., при който били установени нарушения отново на чл. 25, ал. 5 и чл. 51 ЗОП (отм.); за същата обществена поръчка, със заключение, че на основание чл. 33, § 1 от Регламент № 1290/2005 финансовата корекция трябва да е в размер на 571 585 лв., определена по диференциалния метод, от която следва да се приспадне сумата от 225 002, 84 лв., вече наложена финансова корекция през 2012 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка, която е била безспорна между страните, съдът е направил правни изводи, че обжалваното решение е било издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 73 ЗУСЕСИФ, с изложени фактически и правни основания, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 9, чл. 73, ал. 1 и чл. 71, ал. 4 ЗУСЕСИФ, които е съпоставил с фактическото установяване. Направил е правни изводи, че за едно и също нарушение, по един и същи договор, са били наложени две корекции, което противоречи на разпоредбата на чл. 71, ал. 4 ЗУСЕСИФ, според която разпоредба за една и съща нередност може да бъде приложена само веднъж финансова корекция. На следващо място съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 74, според който размерът на финансовата корекция може да бъде увеличен от ръководителя управляващия орган и по предложение на сертифициращия орган, но при условията на чл. 99 АПК, към чиято глава седма законодателят е направил препращане. Според фактите, че първата финансова корекция е наложена с Уведомително писмо № ПК-7/636 от 3.08.2012 г., която като необжалвана е влязла в сила, съдът е съобразил сроковете за давност по чл. 102 АПК и е извел извод, че те отдавна са изтекли към момента на наложената втора финансова корекция с обжалваното решение с дата 28.02.2018 г. Съдът е посочил, че дори и да се възприеме датата на първото уведомяване - 20.12.2016 г., когато общината е била уведомена за откриване на производството за налагане на втората финансова корекция, то и към този момент сроковете за давност са били изтекли, поради което правото на административния орган да наложи втората финансова корекция е било преклудирано. Поради това е направил и основния си правен извод, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, поради което го е отменил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Оплакването в касационната жалба, че решението е необосновано е неоснователно, защото не са формулирани никакви различни факти от установените в решението на изпълнителния директор на ДФЗ и тези събрани в хода на съдебното следствие. Съдът е установил цялата фактическа обстановка, по която не е имало спор, въз основа на която е извел и правните си изводи. Неоснователно е и следващото оплакване за допуснато нарушение на материалния закон. В касационната си жалба изпълнителният директор, чрез адвокат Атанасов се позовава на чл. 3 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. В действителност посочената давност в разпоредбата на цитирания регламент сочи на давност, различна от тази, установена в чл. 102 АПК. Но това позоваване на регламента е недопустимо да се направи за първи път с касационната жалба. Изпълнителният директор в мотивите на решението си никъде не се е позовал на този регламент, той не е бил обсъждан от съда, нито е достигнал до знанието на община Сапарева баня, за да подготви адекватна защита. Недопустимо е с касационната жалба да се излагат различни, нови мотиви от тези, изложени от административния орган и сочат нови правни основания. Отделно от това с разпоредбата на чл. 71, ал. 4 ЗУСЕСИФ за едно нарушение, може да се приложи само веднъж финансова корекция, докато с обжалваното решение на изпълнителния директор, за същото нарушение се налага втори път финансова корекция, което е в нарушение на материалния закон. Поради това касационната жалба е неоснователна, като настоящият състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане от касатора за присъждане на разноските, с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането за присъждане на разноски, направено от ответната страна по касация ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Община Сапарева баня е представлявана от адвокат, който своевременно е направил искане за присъждане на доказаните разноски в размер на 6730 лв., без ДДС, който размер е посочен и в списъка по чл. 80 ГПК. Така направените разноски ще следва да се заплатят на общината от ДФЗ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение