Решение № 15226 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10957/2020 г.
ВАСVI отделение09.12.2020 г.докладчик Александър Митрев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № решение № 3743/09.07.2020 г. по адм. дело № 415/2020 г. на Административен съд София град Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15226 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10957/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от " Амбулатория за първична медицинска помощ – групова практика – Авицена" ООД, ЕИК 130220067, представлявано от д-р Н. Петков, с адрес на управление: гр. София, ул. "Братя Миладинови" № 68, ет. 1, чрез адвокат Д. Димитрова от САК срещу решение № 3743/09.07.2020 г. по адм. дело № 415/2020 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на санкции /прекратяване на договор/ № РД-151436/19.12.2019 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. В съдебно заседание процесуалният представител адв. Димитрова поддържа жалбата. Ответникът – Директорът на Столична здравноосигурителна каса чрез пълномощника си юрисконсулт Б. Шкодрева взема становище за нейната неоснователност. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна. Съдът е приел от фактическа страна, че със заповед № РД-18-1723/14.11.2019 г. на директора на СЗОК било наредено да бъде извършена тематична проверка на лечебно заведение за първична извънболнична медицинска помощ "АПМП-ГП АВИЦЕНА" ООД, представлявано от д-р Н. Петков, по отношение на медицинската дейност на д-р Н. Петков за задача изясняване на обстоятелствата по докладна записка с вх. № 93-00-1978/12.11.2019 г., в която са изнесени данни за отчетена неизвършена дейност, а именно: открит отчетен вторичен диспансерен преглед на починал пациент. При извършената проверка контрольорите от СЗОК са констатирали, че ОПЛ д-р Н. Петков е регистрирал амбулаторен лист № 4952/08.10.2019 г. за диспансерен преглед на пациента Н. Нецов, [ЕГН], от неговата пациентска листа, който е починал на 03.08.2019 г. В амбулаторния лист липсват и задължителните, съгласно клаузите на НРД МД 2018 г., реквизити - подпис на пациент. Заключението на проверяващия екип е, че в СЗОК е отчетена дейност, която реално не е извършена по договора с НЗОК/СЗОК, с което са нарушени чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО; чл. 30, т. 1; чл. 217; чл. 218, ал. 1, т. 1; чл. 133, ал. 1; чл. 96 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 4, т. 1 от НРД МД 2018 г. За резултатите от проверката е съставен Протокол № РД-18-1723-1/14.11.2019 г., връчен на същата дата на управителя на лечебното заведение. Със заповед за налагане на санкции № РД-15-1436/19.12.2019 г. на управителя на СЗОК, на основание чл. 399 от НРД за МД за 2018 г. и на основание чл. 398, ал. 1, т. 2 и чл. 407, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2018 г. във вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, 6. "а" от ЗЗО, на лечебно заведение за първична извънболнична медицинска помощ - "АПМП - ГП АВИЦЕНА" ООД, представлявано от д-р Н. Петков, по изпълнение на договор № 22-3221/2018 г. за оказване на ПИМП, е наложена санкция: прекратяване на договор № 22-3221/2018 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен между НЗОК, чрез СЗОК и "АПМП - ГП АВИЦЕНА" ООД, представлявано от д-р Н. Петков, по отношение на медицинската дейност на д-р Н. Петков, изпълнител по пакет ПИМП за отчетена дейност, която реално не е извършена. От правна страна е прието, че по същество жалбата е неоснователна. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО и е в предвидената от закона форма, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Заповедта за налагане на санкции е издадена на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ /ИМП/, поради отчитане на медицинска дейност, която реално не е извършена, по отношение дейността на единия от съдружниците в груповата практика. Според чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД в случаите при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2. Дейността, която е извършена и отчетена след датата, на която здравноосигуреното лице е починало - нарушение, извършено от общопрактикуващия лекар - съдружник в дружеството. Налице е нарушение на чл. 59, ал. 11, т. 1, 6. "а" от ЗЗО и чл. 405 от НРД за медицински дейности за 2018 г. Съгласно чл. 407, ал. 1, б. "а" от НРД МД за 2018 г. управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО: а) от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет -частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Прекратената дейност е по един пакет, по отношение на лекаря, допуснал нарушението, като санкцията е наложена на изпълнителя на медицинската помощ поради спецификата му - групова практика. В хода на производството пред административния съд, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд e събирал и оценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест се носи от административния орган, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По силата на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК, административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт и по отношение, на които следва да обсъди обясненията и възраженията и събере служебно доказателства. Споделят се изцяло и изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по възраженията на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор. Направените изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Безспорно е установено, че при проверка относно изпълнение на договор № 22-3221/2018 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ между касатора и възложителя НЗОК са констатирани данни за отчетена неизвършена дейност – отчетен вторичен диспансерен преглед на починал пациент. Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО директорът на съответната РЗОК прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД в случаите при отчитане на дейност, която не е извършена. Съгласно чл. 407, ал. 1, б. "а" от НРД МД за 2018 г. управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. По делото е безспорно установено, че е отчетена дейност, която не е извършена, предвид което съдът е направил правилен извод, че с процесната заповед законосъобразно е прекратена дейността по един пакет, по отношение на лекаря, допуснал нарушението, като санкцията е наложена на изпълнителя на медицинската помощ. При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна, същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба отхвърлена като неоснователна. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,