Решение № 1596 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8189/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Попова, срещу решение 594/18.07.2023 г., постановено по адм. дело 306/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, в частта, с която е отменен ревизионен акт Р16002619001762-091-001/13.11.2019 г., издаден от органи на ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с решение 56/04.02.2020 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдов при ЦУ на НАП, с който на М. Мехмед от гр. Хасково е установен допълнително данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 1500,58 лв. и лихви за забава в размер на 386,01 лв. и в частта на установени вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 1348,41 лв. и лихви за забава в размер на 346,49 лв.В жалбата се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви за отмяната на РА в тази му част, както и че не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите на органите по приходите. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се сторените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 1388,95 лв. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че е над минимума по Наредба 1/09.07.2014 г. Ответникът М. Мехмед, чрез адв. Мандалчев в депозирана по делото молба, моли решението на АС-Хасково да бъде оставено в сила. Претендира разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е основателна. С оспореното решение е отменен изцяло ревизионен акт Р16002619001762-091-001/13.11.2019 г., издаден от органи на ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с решение 56/04.02.2020 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП. От фактическа страна е установено, че процесната ревизия е извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК при установено наличие на данни за укрити приходи или доходи, като ревизиращият екип е констатирал, че ревизираното лице е извършвало търговска дейност търговия с дрехи и е получавало доходи, изпращани чрез наложен платеж от куриерска фирма Еконт Експрес ООД. За да постанови този резултат административният съд е приел, въз основа на представените писмени доказателства, че не може да се обоснове извод за наличие на основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК като не се доказва, че получаваните от М. Мехмед суми по наложени платежи от куриера Еконт са били във връзка с упражнявана от него търговска дейност по занятие, предвид което не са налице укрити приходи или доходи и въз основа на този извод РА е изцяло отменен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно в обжалваните части. Основателни са оплакванията на касатора, че съдът не е изложил мотиви досежно целия спорен предмет на делото, като нито е обсъдил представените от М. Мехмед доказателства във връзка със закупения през 2016 г. недвижим имот, нито е изложил мотиви, защо отменя РА в частта на допълнително установен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 1500,58 лв. и лихви за забава в размер на 386,01 лв., нито се установява, защо РА е отменен и в частта на установени вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 1348,41 лв. и лихви за забава в размер на 346,49 лв. Излпоженото представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 227, ал. 1 АПК, след като повторно отмени първоинстанционното решение на административния съд в обжалваните части поради допуснато съществено процесуално нарушение, Върховният административен съд не може да върне делото за ново разглеждане, поради което в случая касационната инстанция следва да постанови решение по съществото на спора досежно установените с РА задължения в обжалваните части. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е решението в частта, с която на М. Мехмед от гр. Хасково е установен допълнително данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 1500,58 лв. и лихви за забава в размер на 386,01 лв. и в частта на установени вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 1348,41 лв. и лихви за забава в размер на 346,49 лв., които задължения произтичат от придобит недвижим имот в режим на СИО на обща стойност 71 208,38 лв. и от начислено здравноосигурителни вноски следствие на извършено годишно изравняване на осигурителния доход на лицето за здравно осигуряване за 2016 г. Процесната ревизия е извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК при установено наличие на данни за укрити приходи или доходи. При ревизията е установено, че през 2016 г. М. Мехмед е придобил недвижим имот в режим на СИО на обща стойност 71 208,38 лв. В хода на ревизията ревизираното лице е дало писмени обяснения, че жилището е закупено с лични спестявания в размер на 20 000лв., в т.ч. дадена сума от баба му Неврие в размер на 5000лв. и получени заеми от близки, роднини и приятели, които живеят в Турция на равностойност 36 000 лв. За посочения период също е продало недвижим имот за сумата от 9600лв. и е придобило гараж за сумата от 9416 лв. Към дадените обяснения са приложени 3бр. нотариални актове и 4 бр. договори за заем от 2014 г. Видно от съдържанието на договорите за заем, с всеки един от тях е предоставена сума в брой от 4800 евро с уговорен срок на връщане 6 години. Договорите са подписани в Истанбул и играят ролята на разписка за предаване на заемната сума от Заемодателя на Заемателя. Ревизиращият екип е направил запитване до ОД на МВР Хасково за задгранични пътувания на М. Мехмед, в отговор на което се установява, че за периодите на получаване на заемните суми в общ размер на 19 200 евро, ревизираното лице няма регистрирани излизания и влизания в Република Турция. Предвид установеното представените договори за заем не са кредитирани от ревизиращия орган и с РА е прието, че сумата от 36 000 лв. (равностойност на 19 200 евро) не следва да участва в изготвения паричен поток за 2016 г. По отношение на ревизираното лице е установено още, че през 2016 г. внася единствено здравно осигурителни вноски като безработно лице и не декларира никакви доходи. Закупеното недвижимо имущество е на обща стойност 71 208,38 лв. заедно с платените суми за данък за придобиване на недвижимото имущество по ЗМДТ, нотариални такси и др. Въз основа на така установеното с РА на М. Мехмед са определени разходи за покупка на имот в размер на ½ от 71 208,38 лв. или 35 604,19 лв. Цитираната сума е участвала при формиране на паричния поток за 2016 г. и при извършената от приходния орган съпоставка на получени доходи и направени разходи за 2016 г., в резултат на което е установено несъответствие за 2016 г. в размер на 30 015,29 лв., формирано като разлика между установените приходи и разходите за покупка на недвижимия имот ведно със заплатени данъци, осигурителни вноски и нотариални такси. Така определената основа е намалена със сумата в размер на 4873,55 лв. от годишно изравняване на ЗОВ, в резултат на което с РА за 2016г. е определена данъчна основа в размер на 25 141,74 лв. и дължим данък по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 2517,17 лв. С решение 56/04.02.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП-гр.Пловдив е установено, че за 2016 г. е налице недостиг на парични средства в размер на 19 373,07 лв. вместо установения с РА в размер на 30 015,29 лв., тъй като решаващият орган е констатирал, че в началното салдо за 2016 г. не са взети предвид сумите от превишенията на доходите за предишни години и неправилно началното салдо е било определено на 0 лв. В резултат на извършените корекции определената с РА годишна основа за 2016г. е изменена от 25 141,74 лв. на 15 005,84 лв., поради установено превишение на доходите от предходните години, което не е било отразено като начално салдо на парични средства в брой за 2016 г. В резултат на извършеното изменение е установена данъчна основа за 2016 г. в размер на 15 005,84 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1500,58 лв. ведно с лихви за забава в размер на 386,01 лв. Относно установените за 2016 г. с РА задължения за осигурителни вноски от доказателствата по делото се установява, че М. Мехмед е самоосигуряващо се лице, като доходът, върху който дължи осигурителни вноски включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. За 2016 г. лицето е осигурено по реда на чл.40, ал. 5 от ЗЗО, като му е определен облагаем доход, подлежащ на данъчно облагане в размер на 19 375,07 лв., основан на установения недостиг на парични средства за 2016 г. Въз основа на него са определени дължими окончателни задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване за годишно изравняване в размер на 1348,41 лв. и лихви за забава в размер на 346,49 лв. Въз основа на така установеното от фактическа страна следва правният извод, че законосъобразно с РА е установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1500,58 лв. ведно с лихви за забава в размер на 386,01 лв. В хода на развилите се производства ревизираното лице не е успяло да докаже, че извършените от него разходи за закупуване на процесния имот съответстват на имущественото му състояние, предвид което са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и установеният недостиг на парични средства следва да участва при формиране на данъчната основа за 2016 г. въз основа на която е установен дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1500,58 лв. В резултат на установения недостиг на парични средства за 2016 г. в размер на 19 375,07 лв., следва извод, че същият се явява облагаем доход, за който на основание чл. 40, ал.5 от ЗЗО следва да се извърши годишно изравняване на осигурителния доход за здравно осигуряване, предвид което законосъобразно с РА са начислени здавноосигурителни вноски в размер на 1348,41 лв. и лихви за забава в размер на 346,49 лв. По така изложените съображения оспореното решение следва да бъде отменено в обжалваните части и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на М. Мехмед срещу РА в частта на допълнително установен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 1500,58 лв. и лихви за забава в размер на 386,01 лв. и в частта на установени вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 1348,41 лв. и лихви за забава в размер на 346,49 лв. При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции, доказани в общ размер на 1388,95 лв., от които 28,65 лв. държавна такса, заплатена за касационното производство и 1316,30 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,